Българите масово са срещу допускането на отстъпки към Северна Македония. Над 70% от тях смятат за приоритет уреждането на отношенията на Скопие със София, а не е толкова важно дали Северна Македония ще стане член на ЕС. На обратното мнение са 7.5%, а 21.4% се колебаят, показва социологическо проучване на "Галъп интернешънъл“, проведено между 25 ноември и 3 декември сред 803 пълнолетни граждани.

Малко по-склонни да пренебрегнат проблемите в отношенията със Северна Македония по-младите и хората с по-ниско образование. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на ЕС, независимо от проблемите отношения с България, не надвишава една десета.

Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени отношенията между двете страни, а не толкова дали Северна Македония ще се присъедини към ЕС са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата.

Най-голям е делът на колебаещите се отново при по-младите анкетирани, хората с основно или по-ниско образование, както и анкетираните, определящите се като турци и роми.

В София, където са концентрирани групи с по-високи доходи и образование, в по-активните икономически възрасти – онези, които дават приоритет на членството на Северна Македония в ЕС, са само 2%, а на обратното становище са близо 80%.

Сред електоратите на партиите има единодушие, че уреждането на отношенията е приоритет, а пътят на Скопие към ЕС идва след това. Малко по-големи са дяловете на колебание при ДПС, но и там най-сериозното натрупване е в опцията "уреждането на отношенията е най-важно".

Малко по-осезаем дял колебание в сравнение с общата картина има и при привържениците на БСП.

Съпоставката с ноември миналата година, когато този въпрос отново е бил зададен, показва, че е спаднал делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% отговарят, че е най-важно Северна Македония да стане член на ЕС дори и отношенията ѝ с България да не са съвсем уредени, а 57.9% смятат, че уреждането на отношенията между двете държави е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се колебаят между двете опции.

Сега делът на колебаещите се е много по-нисък.