Първите две политически сили в парламента – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, са се договорили да приемат Бюджет 2023 с 3% дефицит, стана ясно след тяхна среща със служебния финансов министър Росица Велкова в четвъртък следобед.

"Ще получим детайлна информация от МФ в следващата седмица за приходната и разходната части на бюджета, след което ще обсъдим вариант, който е доста реалистичен – с 3% дефицит на бюджета", заяви след срещата съпредседателят на ПП Асен Василев.

"Чисто технологично това най-вероятно ще се случи, като на първо четене бъде отхвърлен този бюджет с 6.4% дефицит, след което да бъде коригиран от МФ и да влезе с 3% дефицит със заложени конкретни политики, които парламентът би приел", каза още Василев. "Едната промяна е по Плана за възстановяване и устойчивост, дивидентите, участие по издръжките на различните ведомства, капиталови разходи. Няма да има орязване на социални разходи, заплати и данъци", поясни още той.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС каза, че на срещата са потвърдени данните, че публичните финанси са в тежко състояние и че се очаква 6.4% дефицит. "Изискахме от колегите подробна информация относно капиталовите разходи, разходите за издръжка, по отношение на дивидентите, възможността за това да бъде начислен 100% дивидент, като бъдат отчетени рисковете за "Българския енергиен холдинг", да се съобразим да гарантираме неговата сигурност, да гарантираме енергийната сигурност на държавата", каза още Петкова. "Надяваме се да получим в кратък порядък от време отговор на поставените въпроси, да анализираме тази информация и да търсим варианти да влезем в 3% дефицит", добави още тя.

По-рано през деня тристранката, в която влизат държавата, бизнесът и синдикатите, не постигна съгласие по внесения от служебното правителство проект на Бюджет 2023, нито пък по бюджетите на НОИ и здравната каса. Причината е заложеният огромен бюджетен дефицит в размер на 6.4% или 11.9 млрд. лв. и отдалечаването на членството на България в еврозоната, за което се изисква "минусът" да не превишава 3% от БВП.

Служебното правителство, което първоначално смяташе да предложи мерки за свиване на дефицита, една от които е въвеждане на данък "свръхпечалба", се отказа от това, след като не получи политическа подкрепа. Така, служебният министър на финансите реши да внесе проект, който счетоводно пренася всички ефекти върху приходите и разходите на базата на действащото законодателство.

"Отговорността е на този, който трябва да внесе този проект, както и на този, който ще го подкрепи и приложи", каза вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за планиране на приходите и това е оптимистичен вариант на приходите, а за разходите е реалистичен вариант.

Социалните партньори имат предложение по проектите, каза още Лазаров.