Управляващото мнозинство не пожела да реформира "из основи" Висшия съдебен съвет (ВСС) като въведе препоръчания от ЕС пряк избор на членовете му, а освен това циментира със закон възможността настоящият удобен състав на ВСС, остро критикуван и у нас, и в Брюксел за кадровата си политика, да избере следващия главен прокурор.

В четвъртък Народното събрание прие окончателно промени в Закона за съдебната власт, заченати под натиска на Европейската комисия (ЕК), магистратската общност и множество граждански организации. ГЕРБ обаче отхвърлиха безпрецеденто острото настояване на ЕК за структурно реформиране "из основи" на т.нар. правителство на съдебната власт и на прокуратурата, с което затвърдиха констатацията за изчезналата "политическа воля" от последния доклад на Еврокомисията.

Поредните промени в съдебния закон се приемат със смесени чувства, тъй като от една страна създават много по-прозрачна процедура за избор на членовете на ВСС, както и вътрешен механизъм за обезщетяване на жертвите на бавното българско правосъдие.

В същото време не бе прието правото за всеки магистрат да гласува за своите представители във ВСС. По този въпрос Брюксел отправи безпрецедентна поредица от искания, но ГЕРБ ги отклони с различни аргументи, включително и този, че няма време за подобна промяна.

Другата "бомба" в съдебния закон, която може да избухне в юлския мониторингов доклад на Еврокомисията, е заложената възможност този ВСС да избере новия главен прокурор. През последните три години ЕК непрестанно критикува за порочната кадрова практика именно това "правителство на съдебната власт". Кулминацията на скандала бе избирането на семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева за председател на Софийския градски съд.

Оценката на ЕС може да се очаква и за кариерния бонус, който очаква точно тези членове на ВСС. След като приключи мандата им в началото на октомври, те ще се върнат в съдебната система на позиции по-високи с една степен от тези, които са заемали преди това. Според много анализатори бонусите трябва да подтикнат сегашните членове на ВСС да се разбързат и изберат до края на октомври удобен за ГЕРБ главен прокурор.

Отказът на управляващото мнозинство да се съобрази с препоръките на ЕС може да се тълкува и като знак, че правителството е уверено, че през юли ще получи позитивен доклад. Предстоящият доклад ще отчете напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред не само за последната година, а за петте години от членството ни в ЕС и от оценката зависи дали страната ще остане под мониторинга на Брюксел или той ще бъде снет, както и дали ще се разчистят пречките за присъединяването ни към Шенген, което трябваше да стане още през 2011 г.

Въпреки очакванията за продължителен дебат, депутатите проведоха вяло обсъждане на законопроекта, а рехавото присъствие в пленарната зала не кореспондираше на декларациите за ключовото значение на реформата в съдебната система. В гласуването участваха под 100 народни представители, предимно от ГЕРБ, а някои текстове бяха приети с гласовете на по-малко от 60 депутати.

Трябва време за обработка на новите

Наложената от ГЕРБ възможност този ВСС да избере в последните 45 дни от мандата си следващия главен прокурор бе една от малкото теми, по които депутатите дебатираха. Янаки Стоилов (БСП) повтори сериозното безпокойство на гражданския сектор, че управляващите ще използват отиващият си съдебен съвет, за да наложат свой човек за ръководител на държавното обвинение.

"Сегашната конюнктура във ВСС явно се вижда като по-удобна от следващия ВСС, на който все пак ще му трябва допълнително време, за да бъде обработван, докато намери "правилните" позиции по кадровите въпроси", каза Стоилов. Той заяви, че ГЕРБ трябва да докажат, че не постъпват конюнктурно по въпроса с избора на главен прокурор. Стоилов предложи минимална промяна на сроковете в закона, което щеше да отреже пътя на този ВСС към провеждане на избор за ръководител на прокуратурата. Очаквано депутатите от ГЕРБ отхвърлиха неговото предложение.

Шефът на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) заяви, че идеята е била единствено да се осигури повече време за дебат по кандидатурите на "тримата големи" в системата, включително главния прокурор. "Става дума за нова процедура, която изисква време от няколко месеца за изслушване на концепции, имената да стоят на сайта. Преди това имаше обвинения, че няма прозрачни процедура", каза Фидосова, отхвърляйки тезата, че ГЕРБ влиза в конюнктура.

Любен Корнезов (БСП) попита правосъдния министър Диана Ковачева дали този ВСС ще избере главния прокурор, но тя не му отговори.

Мандатът на обвинител №1 Борис Велчев изтича на 19 февруари и по сегашния закон изборът на неговия наследник започва два месеца по-рано и приключва месец преди края на мандата. В гласуваните законови текстове вече е записано, че процедурата започва 6 месеца по-рано, т.е. още на 19 август сегашният ВСС, чийто мандат изтича на 3 октомври, може да започне процедурата.

Защо бонуси да има само за тези?

Опозицията постави и въпроса за кариерните бонуси за членовете на ВСС и съдебния инспекторат. Законопроектът на правосъдното министерство не предвиждаше наградите за служба в тези два органа да важат за сегашните им състави. Депутатите от ГЕРБ обаче решиха да наградят и членовете на най-остро критикувания ВСС с повишения след края на мандата.

"Въвеждането на този принцип е половинчато. Бонусът е само за съдии, прокурори и следователи, които са членове на ВСС, за останалите – не. Но, ако един член на ВСС е доцент, дали няма да иска да стане професор като напусне? Защо и за конституционните съдии да не се предвиди такъв бонус в края на мандата им, те по-лоши ли са?", коментира Корнезов.

"Атестирането е индивидуална оценка за магистрата, а не групова. Това е логиката и в кариерното развитие. Иначе трябва да се въведе такова правило и за народните представители", каза Христо Бисеров (ДПС).

Бившият вътрешен министър и настоящ депутат от БСП Михаил Миков бе единственият представител на опозицията, който защити правото на кариерни бонуси за настоящия ВСС.

Той защити тезата на управляващите, че във ВСС трябва да отидат хора, които мислят за кариерата си в съдебната власт, а не хора в предпенсионна възраст.

Бонусите бяха представени от ГЕРБ единствено като поощрение за магистратите, които смятат да кандидатстват за членове на съдебния съвет. Разширяването им и за сегашния членове на ВСС се мотивира с недопускането на дискриминация.

Обезщетения за жертвите на правосъдието

Депутатите бяха постигнали принципен консенсус за създаването на вътрешен механизъм за обезщетяването на жертвите на бавното правораздаване в България. С промените в закона се въвежда процедура, чрез която всеки българин може да подаде жалба до съдебния инспекторат, ако делото му е продължило над 6 години.

Инспекторатът ще е длъжен да направи проверка на жалбата в срок до 6 месеца и да изпрати своето заключение в правосъдното министерство. Правосъдният министър също има право да прегледа случая и да предложи сключване на споразумение за изплащане на обезщетение до 10 000 лева на пострадалия.