Нова държавна комисия, подпомагана от администрация, ще се занимава с ценообразуването и контрола на цените на лекарствата. Това предвиждат промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, подготвени от здравното министерство.

Идеята беше лансирана от здравния министър Десислава Атанасова след идването ѝ на поста през март, в разгара на скандала с цените на лекарствата, който взе главата на предшественика ѝ Стефан Константинов.

Новият държавен орган, който бе оприличен на водния и енергиен регулатор ДКЕВР, ще замени сегашната комисия по цените и реимбурсирането, която е съставена от представители на различни министерства и ведомства, за които това е странична работа. В сегашната комисия обаче има и представители на неправителствения сектор, които в новия вариант на комисията може да не намерят място.

Новата държавна комисия ще е съставена от седем души – най-малко трима лекари или магистър-фармацевти, двама юристи и двама икономисти, всички със стаж по специалността поне пет години. Структурата и организацията на работа на администрацията, която ще я подпомага, тепърва ще се определя с устройствен правилник, който трябва да се приеме от Министерския съвет.

Работата на комисията ще се финансира от държавния бюджет, а 25% от събраните от нея такси и глоби ще се ползват за развитие на материалната база и повишаване на квалификацията.

Комисията ще формира и утвърждава всички видове цени на лекарствата у нас, според законодателната уредба, процентите, в които НЗОК ги покрива, ще включва и изключва медикаменти от позитивния лекарствен списък. Освен това ще утвърждава, отменя и променя фармако-терапевтичните ръководства, които дават алгоритми за лечение с лекарствени продукти, предложени от съответните национални консултанти. Сроковете, в които тя трябва да се произнесе по различните казуси са между 30 и 60 дни.

При взимането на решения комисията трябва да има мнозинство повече от една втора.

Разразилият през пролетта се скандал около скъпите лекарства показа доста проблеми при комисиятата по цени и реимбурсиране. Стана ясно, че има забавяне в дейностите по регистриране на цени и сравняването им с тези в референтните държави, поради което няма гаранция, че цените в списъка са действително най-ниските, както изисква законът. Все още не е ясно какво е направила Атанасова, за да подобри работата на комисията, докато заработи постоянна администрация, което ще отнеме месеци.

Преди дни се разбра, че покрай кадровите промени в НЗОК и здравното министерство, членовете на комисията отново се сменят, което е само предпоставка за допълнителен хаос.

С промените в закона българското законодателство се синхронизира с нова европейска директива и един от новите моменти е, че пациентите ще могат да съобщават в Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) за странични ефекти и нежелани реакции на медикаментите. Досега такива сигнали можеха да подават само лекари и фармацевти след оплакване на пациенти.

При натрупване на няколко пациентски сигнала за един продукт ИАЛ ще може да изисква нови проучвания за безопасността на дадено лекарство или ограничаване на предписването му. Ще се взимат под внимание обаче само сигнали за нежелани реакции и странични ефекти, които не са описани в листовката на медикамента.

Друга промяна предвижда лекарствата, които най-често се фалшифицират, да имат специални бар-кодове, но те ще бъдат въведени на по-късен етап.