Мина Киркова е завършила Класическата гимназия в София и Глазгоуския университет във Великобритания със специалност "Кино и телевизия". Професионалният ѝ път започва от телевизия BiTelevision, където работи като международен редактор. С журналистика продължава да се занимава на свободна практика, като борбата с фалшивите новини е една от темите, които я вълнува най-много. През декември 2020 г., в екип с Георги Марчев и Симона Костадинова, работи по разследване за фалшивите новини за PCR тестовете за установяване на коронавирус. Разследването печели награда от Хакатон, организиран от АЕЖ – България, на тема "Здраве на прицел".

НАТО не е обещавала на Русия да не се разширява на изток от Берлин след обединението на Германия. Ангажиментът е бил да не се разполагат войски на територията на Източна Германия до 1994 г., когато Съветският съюз се изтегля от там.

Един от основните аргументи, с които Русия оправдава необходимостта за защита от НАТО, е че военният съюз не е спазил ангажимента си да не се разширява на изток след 1997 г. Затова Кремъл настоя НАТО да се върне в границите отпреди 1997 г. и дори поиска алиансът да се изтегли от България и Румъния.

Тезата, че алиансът не е спазил обещание, дадено при обединението на Източна и Западна Германия, се появява още в знаменитата реч на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Оттогава това твърдение се възражда периодично в руските медии – през 2016, 2017, 2018, 2020 г.

Има ли право Русия да мотивира действията си в Украйна с неизпълнено от НАТО обещание и да поставя условия като изтеглянето на алианса от България и Румъния? Ето фактите.

Историята на "неспазеното обещание"

Руският президент Владимир Путин и други руски дипломати неведнъж са припомняли обещание, направено от НАТО към Руската Федерация, което впоследствие не е изпълнено. По думите на Путин именно решението на НАТО да прeстъпи споразумението си с Русия да не се разширява на изток е причината за ескалацията на напрежението в Украйна още от 2014 г. насам.

Въпросното обещание е дадено от Джеймс Бейкър – държавен секретар на САЩ по времето на Джордж Буш старши в последните години на Студената война. След падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. започват преговори, които трябва да доведат до обединението на разделената на две след Втората световна война Германия. Един от основните приоритети на администрацията на Буш Старши е Германия да остане член на НАТО след обединението си. На 31 януари 1990 г. в своя реч Ханс-Дитрих Геншер, тогавашният външен министър на Западна Германия, казва, че НАТО няма да "разширява територията си" на изток – по-близо до границите на Съветския съюз. Това, за което той обаче говори е за неразполагане на войски на алианса на територията на Източна Германия, а не за принципно разширяване на НАТО, в които и да е други държави на изток от Берлин.

Въпреки че смисълът на думите на Геншер е друг, Джеймс Бейкър използва формулировката, че "НАТО няма да разшири силите или юрисдикцията си и инч на изток" няколко дни по-късно на среща със съветския министър на външните работи Едуард Шеварднадзе. Обещанието е дадено на дипломатите от Съветския съюз като мотив за по-бързото обединяване на Източна и Западна Германия. Според разсекретен меморандум от срещата между американските и съветски дипломати, Бейкър е потвърдил това обещание три пъти при въпросните преговори. Когато информацията за устните уговорки, които Бейкър прави със съветските си колеги, достига до Вашингтон, американският съвет по национална сигурност се свързва с топ-дипломата си и го предупреждава, че думите му могат да бъдат приети по различен начин от това, което той има предвид , а именно че НАТО няма да разполага войски на територията на Източна Германия. След този разговор Бейкър спира да използва думата "юрисдикция" в обещанията си към Съветския съюз.

Тогавашният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов сам отрича години по-късно , че обещанието, дадено за неразширяването на НАТО на изток е било в контекста на присъединяване на нови членки към алианса. В интервю през 2014 г. Горбачов казва, че такъв казус изобщо не е бил на масата по това време, защото нито една страна от източна Европа не е повдигала въпроса за членство в НАТО, дори и след отмяната на Варшавския договор през 1991 г. В този смисъл даденото от Бейкър обещание, засягащо разполагането на войски на НАТО в Източна Германия, е било изпълнено, твърди Горбачов в същото интервю.

Във финалното споразумение, с което Германия се обединява, е забранено разполагането на чужди военни единици на територията на Източна Германия, но германски войски, които са част от НАТО могат да бъдат разположени там след изтеглянето на Съветския съюз през 1994 г. В споразумението не се споменава нищо за прекратяване на разширяването на НАТО на изток от този момент нататък, както твърдят руските дипломати сега.

ПРОВЕРЕНО:

Атлантическият алианс никога не е давал обещание да не приема нови държави-членки на изток от Германия. Единственият поет ангажимент е бил свързан с неразполагането на военни части на алианса на територията на Източна Германия и той е изпълнен.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България срещу дезинформацията.