Радомир Чолаков, номиниран от ГЕРБ-СДС, за заместник-председател на КЗК, бе също избран за поста.

Назначението на председател на КЗК е ключово за бизнеса. Антимонополната комисия следи за картели на пазара и други в ущърб на конкуренцията съглашения. През нея премиват сделките по сливания и продажби, а също и обжалванията по обществени поръчки и др. 

 

По време на дебатите депутатите от ПП-ДБ изразиха сериозни съмнения за бъдещата работа на свързвания с Делян Пеевски Росен Карадимов. Според Мартин Димитров от ПП-ДБ бъдещата комисия може да се окаже по-слаба и от досегашната, "което не мислили, че е възможно" и описа като притеснителни идеите на Карадимов за таван на цените на определени стоки.

 

"Не ни трябва КЗК, която да отива към таван на цените. Тя трябва да защитава конкуренцията, когато фирми разпределят пазари и създават картел. Не да подкрепят идеи, тръгнали от Ново начало", каза Димитров.

 

По време на изслушването си в комисия Карадимов не изключи таван на цените, което е идея, за която от месеци се застъпва и Пеевски и БСП – ОЛ.

 

По думите на Димитров с подобни идеи България може да повтори грешката на Унгария, която е довела до висока инфлация.

 

Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков изтъкна, че основната работа на регулатора е свързана с контрола на обществените поръчки и сега те отново ще бъдат инструмент на корупцията.

 

"Горд съм, че няма с нашите гласове тези хора да заемат такива постове в продължение на 7 години; трябва да има честни конкурси и да избираме най-добрите кандидати, а не да се избира на квоти и с предварителни уговорки", каза Петков от парламентарната трибуна.

 

Надежда Йорданова от "Демократична България" упрекна ГЕРБ в завой към лявата политика и изрази учудване, че те ще подкрепят номинацията на БСП, а не кандидата на ПП-ДБ.

 

Тома Биков от ГЕРБ репликира, че подкрепа за номинацията на ПП-ДБ Иван Стойнев не е търсена, а с оглед непрекъснатите обвинения на коалицията срещу първата политическа сила – "ПП-ДБ въобще не иска подкрепа, а и не дава основания да получи такава".

 

Според депутата Александър Иванов от ГЕРБ ПП-ДБ не може да приеме, че "се провали в назначаването на нови кадри в регулаторите в два кабинета".

 

"Не пренасяйте провала си върху сегашните процедури. Трябва да търсите и вината в себе си на база предложението ви", каза той.

 

Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов също нападна ПП-ДБ, докато от проруската "Възраждане" заявиха, че и да бъде закрита КЗК, "никой няма да усети".

 

По думите на Петър Петров от "Възраждане" това е поредното общо гласуване на ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало", което "показва, че правителството е на четирите партии".

 

Карадимов от своя страна отрича да е свързан с Делян Пеевски.

 

Преди избора Пеевски поиска да се разширят правомощията на КЗК.

 

Росен Карадимов е сред политическите ветерани на БСП, известен като последния първи секретар на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС), който по времето на социализма беше трамплин към висшето ръководство на БКП. Той е депутат от БСП до 1997 г., след което отива при отцепилата се от партията "Българска Евролевица" начело с Александър Томов и Николай Камов. Завръща се към БСП през 2005 г. като съветник на премиера Сергей Станишев. Тогавашни депутати от левицата твърдят, че влиянието му е огромно. По това време името му изскача и покрай лобистката афера "Хохегер", заедно със съпругата на Станишев.

 

През този период влиянието на Росен Карадимов върху политическия живот е значително, за което се съди от отделни изказвания на различни публични фигури.

 

Например бившият собственик на КТБ Цветан Василев, обвинен за източването на банката, неколкократно е споменавал в интервюта за "тандема Пеевски-Карадимов", който упражнявал силно влияние върху цифровизацията на ефира – процес, в който КТБ имаше сериозно участие.

 

Името на Карадимов изплува и от материалите по делото за фалита на КТБ. Свидетелката Юлия Илиева, която е била касиерка във фирмите около банката, казва по време на разпит, че Росен Карадимов идвал "всеки месец за 10 хил. евро на ръка".

 

Самият Цветан Василев в много интервюта е споменавал, че Росен Карадимов и Делян Пеевски имат сериозен принос за цифровизацията на ефира и свързания с него бизнес на КТБ.

 

Друга връзка на Карадимов към ДПС и Пеевски е настоящият подуправител на БНБ и бивш депутат от ДПС Петър Чобанов, с когото са били в управата на основания през 2008 г. Институт за нов икономически напредък преди Чобанов да стане финансов министър в кабинета "Орешарски".

 

Росен Карадимов е автор и на правно становище, с което държавната ББР оправдава големия кредит от 31.8 млн. евро към контролираното от видния функционер на БСП Георги Гергов дружество "Международен панаир Пловдив" АД и свързаното със семейството на Георги Гергов "Слънчев ден резиденс" ЕАД.

 

Благодарение на това становище, както и на друго, написано от бившия служебен премиер проф. Огнян Герджиков, прокуратурата не установи нищо нередно по сигнала на Фондация Антикорупционен фонд за нарушения при отпуснатия от държавната Българска банка за развитие (ББР) кредит към фирми на бизнесмена и член на Изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов и неговото семейство.

 

Интересен факт е, че Карадимов е във финансови взаимоотношения с Билян Балев, един от изпълнителните директори на ББР по времето, когато са отпуснати кредитите за фирмите на Гергов. Във финансовите отчети на британската фирма FINNIVEST LLP (100% собственост на изпълнителния директор на банката към този момент Билян Балев) Карадимов е с отпуснат личен кредит в размер на 114 480 британски лири, а на Нина Ненова (жената, с която живее на семейни начала) – безлихвен личен кредит от 251 856 британски лири.

 

През 2009 г. в интервю пред "Труд" бившият спортен министър Весела Лечева казва: "Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат – Делян Пеевски и Росен Карадимов. Мисля, че никой не би трябвало да се изненадва".

 

"Това интервю на Весела Лечева е дадено в едно доста емоционално състояние, което не отговаря на истината", коментира Карадимов през януари т.г. и допълва, говорейки за себе си в трето лице: "Росен Карадимов е бил съветник на премиера Станишев, а доколкото си спомням тогава Делян Пеевски беше заместник-министър. Няма как един съветник и един заместник-министър да управляват България."

 

От 1991 година Карадимов е преподавател по Гражданско право – обща част, облигационно право и правен режим на интелектуалната собственост, част от която са и правила за закрила срещу нелоялна конкуренция.

 

Останалите кандидати за членове на регулатора са Мирослава Христова, Валерия Герова и Емилия Колева от ГЕРБ, Димитър Данаилов от ИТН, Жельо Бойчев от БСП, Иван Стойнев и Юлиан Войнов от ПП-ДБ, и Четин Казак от "Демокрация, права и свободи – ДПС".

 

 

Мнозинството "ДПС -Ново начало" на Пеевски, ГЕРБ, БСП-ОЛ и ИТН отхвърли предложените двама кандидати за членове от ПП-ДБ. За Иван Стойнев, чиято номинация бе издигната и за председател, гласуваха 34 депутати, 163 бяха "против" , 19 гласуваха с "въздържал се". За номинирания от коалицията Юлиан Войнов гласуваха 32 депутати, 163 бяха "против", 20 – "въздържал се". Не бе приета и кандидатурата на Четин Казак за член на КЗК. Номинацията му бе предложена от "Демокрация, права и свободи" – ДПС, но бе отхвърлена с 14 гласа "за", 174 –"против" и 25 – "въздържал се".  

 

 

Избраната за член на КЗК Валерия Генова, номинирана от ГЕРБ-СДС получи при гласуването 121 гласа "за", 94 -"против" и един – "въздържал се".

 

За Емилия Колева, която също е номинация на ГЕРБ-СДС, гласуваха 123 депутати, 90 бяха – "против", а един гласува с "въздържал се".

 

За номинирания от "Има такъв народ" Димитър Данаилов гласуваха 122 депутати, 90 бяха "против" и един гласува с "въздържал се".

 

Издигнатият от "БСП- Обединена левица" Жельо Бойчев бе избран за член на КЗК със 124 гласа "за", 89 – "против" и трима – "въздържал се".