Закъсняващите доставки на противогрипни ваксини тази есен принудиха много българи да пътуват до съседна Гърция, където могат лесно и удобно да се имунизират в аптека. Докато у нас инжекционните ваксини все още не са достигнали до аптечната мрежа и се очаква количествата им за свободна продажба да са по-малко от половината от очакваното, практиката в Гърция и други европейски държави отново постави на дневен ред въпроса защо и българските фармацевти да не могат да поставят ваксини.

Това би улеснило много хора, които сега се снабдяват с ваксини откъдето успеят, а след това ги пренасят в хладилни чанти или по друг начин, докато намерят медицински специалист, който да им ги постави.

Българският фармацевтичен съюз (БФС) вече заяви готовност ваксини да се поставят и в аптеките у нас. Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които предвиждат аптеките да могат да извършват дейности по промоция на здравето. Това е отдавнашно искане на съсловната организация и би отворило възможност за различни профилактични дейности, включително евентуално за някои имунизации.

Само по себе си обаче законовото изменение не е достатъчно, за да получат фармацевтите право да поставят ваксини. Какво още е необходимо?

Промяна в наредбата за имунизациите

"За да стане възможна ваксинацията в аптеките, трябва да се промени Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в България. Според действащите правила имунизации и реимунизации се извършват от лекари – общопрактикуващи лекари, лекари в кабинети към регионалните здравни инспекции и лекари, които обслужват новородените в болнични лечебни заведения.

Отделно от това наредбата предвижда лекарите да прилагат ваксините след медицински преглед в деня на имунизацията. Ако се разреши поставянето им от фармацевти, трябва да се регламентира какви точно задължения ще имат фармацевтите преди поставяне на съответната ваксина", обясни пред Mediapool адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право.

Тя посочи, че в някои държави, където фармацевтите имат право да ваксинират, е достатъчно пациентът да попълни въпросник.

Въз основа на отговорите фармацевтът следва предварително установени протоколи за действие. "Ако има данни за противопоказания, фармацевтът може да откаже ваксинацията или да насочи човека към общопрактикуващ лекар или друг медицински специалист", разясни Шаркова.

По думите ѝ няма пречка в наредбата да се предвиди специфично обучение на фарацевтите за поставяне на ваксини, за действия при алергични реакции и за оценка на състоянието на пациента въз основа на предоставените въпросници.

Шаркова заяви, че може да се почерпи опит от други европейски държави и по отношение на това кои ваксини да могат да се поставят в аптеките и за кои групи пациенти да важи тази възможност. Например може да се предвиди първоначално да бъдат изключени децата или определени категории пациенти.

Следва да се регламентира още къде в аптеката ще се извършва имунизацията и как ще се документира.

Обучение на фармацевтите

Председателят на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитър Маринов също смята, че разрешаването на ваксинацията в аптеките трябва да бъде обвързано с допълнително обучение.

"В държавите, които допускат фармацевтите да ваксинират, те преминават специализирана подготовка. В България подобна дейност не е включена в обучителните програми на фармацевтите, тъй като в момента нормативната уредба не я позволява", обясни Маринов пред Mediapool.

Според него е важно първо да се уреди принципната възможност фармацевтите да поставят ваксини, а след това да се уточнят конкретните изисквания и процедури.

По думите му трябва да гарантират безопасността на пациентите, без да създават ненужно високи бариери пред аптеките, особено в по-малките населени места.

Нужна е дискретност, но не и отделно помещение

Друг въпрос, който трябва да бъде решен, е какви условия ще са необходими за извършване на имунизациите в аптеките.

Според Маринов не е задължително навсякъде да се изграждат отделни специализирани помещения, ако могат да се осигурят необходимите условия за дискретност и безопасност. По думите му има различни начини да се осигури дискретност – чрез обособено пространство, преграда или завеса.

Маринов предупреждава, че прекалено строгите изисквания за помещения и оборудване могат да затруднят аптеките в малките населени места и да ограничат достъпа до услугата именно там, където тя би била особено полезна.

Той също посочва, че при разрешаване на ваксинацията в аптеките трябва да бъдат разписани и конкретните стъпки преди и след поставянето на ваксината – предварителна проверка на състоянието на пациента, преценка за наличие на противопоказания, осигуряване на необходимите условия за манипулацията и наблюдение след нея за евентуална алергична реакция.

Точните изисквания трябва да бъдат определени нормативно, така че фармацевтите да разполагат с ясен протокол за действие във всяка ситуация, каза той.

В 19 европейски държави фармацевтите поставят ваксини

По информация на Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU) фармацевтите могат да поставят ваксини срещу грип и Covid-19 в аптеките в 19 европейски държави – Белгия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, ндия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство.

В 13 от тези държави – Кипър, Дания, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Полша, Португалия, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство – фармацевтите могат да прилагат и други ваксини и лекарствени продукти, като ваксини срещу пневмококови инфекции, ваксини за пътуващи, херпес зостер, холера, дифтерия, тетанус и коклюш, инжекции с противотетаничен серум, менингококови инфекции, кърлежов енцефалит, коремен тиф, хепатит А, японски енцефалит, хепатит В, човешки папиломавирус (HPV), бяс, човешки ротавирус и варицела.

Според PGEU аптеките имат важна роля в профилактиката на заразните заболявания заради достъпността им. Освен да поставят ваксини, фармацевтите могат да информират пациентите за ползите от имунизациите, да насочват към други медицински специалисти и да участват в кампании срещу колебанията и отказите от ваксинация.

Европейската организация посочва, че ваксинацията в аптеките улеснява достъпа до имунизации и може да повиши общия ваксинационен обхват. Данни, цитирани от PGEU, показват, че аптечните услуги са помогнали да бъдат ваксинирани срещу грип хора, които не са се имунизирали през предходната година или иначе не биха получили ваксина. Една трета от ваксинациите в разглежданите данни са били извършени извън обичайното работно време, което подчертава ролята на аптеките за по-гъвкавия достъп до профилактика.