Вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши, че България ще блокира първата междуправителствена конференция на Северна Македония с Европейския съюз, ако не се постигне съгласие по спорните исторически въпроси. Пред македонската ТВ 24 той казва, че Скопие няма желание да води истински диалог, избягва срещите на двустранната историческа комисия и по-конкретно решаването на спора за Гоце Делчев. 

"Още миналата година ноември месец, т.е. вече преди десет месеца, спря работата на междуправителствената комисия, която трябва да разглежда историческите проблеми. Това е достатъчно основание България да постави този въпрос много ясно. Ние сме го казвали поне сто пъти през последните десет месеца, че ако не се постигне съгласие по тези въпроси, България ще възрази срещу насрочването на първата посланическа конференция, докато въпросите не бъдат изчистени. Това е позицията на България и тя е много ясна в Скопие", каза Каракачанов след вчерашна техническа среща в Брюксел за преговорната рамка, която ще бъде използвана за диалога със Северна Македония и Албания. 

По думите му почти половин година след като държавите в ЕС одобриха началото на преговорите със Северна Македония и Албания, никой не може да влияе на България за промяна на това решение, тъй като само тя прави компромиси.

Северна Македония очаква първата междуправителствена конференция да се проведе до края на годината.

Едно на ум 

Каракачанов периодично заплашва Скопие, но премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева следват по-умерено поведение и тон. Затова към момента не е сигурно дали тази конкретна заплаха на Каракачанов ще се официализира като българска позиция. 

Двустранната историческа комисия за последно заседава през ноември миналата година. Според българската страна решението да бъде замразена работата ѝ е на македонците, които изчакваха предсрочните избори в страната. След тях се стигна до формиране на коалиционно правителство начело с лидера на социалдемократите Зоран Заев, който постигна договорите с България и Гърция и успя да предвижи Скопие към ЕС.

Очакваше се, че историческата комисия ще се събере през този месец, но не е ясно дали това ще се случи. 

"Сменихте си знамето и името, а сте некоректни към нас"

Каракачанов коментира, че Скопие продължава да е некоректно към България, а е готово на големи отстъпки спрямо Гърция.

"Вие се съгласихте да си смените знамето, да си смените името. А със страната, която винаги е помагала на (Северна) Македония, смятате, че може да се действа некоректно. Нали се сещате, че в международните отношения трябва да има реципрочност и когато България се държи джентълменски, когато България се държи коректно, когато помага на Македония, когато бе първата държава, която призна Македония, би следвало да има реципрочно добро отношение от другата страна".

Подобни остри изказвания на Каракачанов веднага се поемат от антибългарските кръгове в Скопие, които ги използват, за да активизират риториката спрямо България. 

Българската позиция 

Комисията бе създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 година, но работата ѝ зацикли и засега не успява да изпълни предназначението си.

Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел.

Комисията засега не може да стигне до съгласие около историческата фигура на Гоце Делчев.

Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен.

По отношение на периода след 1941 г. и дали Македония е съществувала, Драги Георгиев каза, че е написано много за тези периоди в историографиите на двете страни и този въпрос не стои на дневен ред.

България твърди, че няма да бъде спирачка на Македония по пътя към Европейския съюз, но преди няколко седмици правителството отново потвърди, че е готово да реагира по време на преговорния процес, ако не бъдат изчистени спорните исторически въпроси и продължи езикът на омраза към София.

Така вече повече от три години след подписването на договора, България не успява да го изпълни със съдържание. Българското правителство не успя да се възползва от ситуацията в Северна Македония, за да постигне желания резултат в напредъка на двустранните отношения.

Вместо това представители на управлението периодично разпалват с коментарите си безсмислени медийни войни в Скопие, които се използват успешно от противниците на сближаването и изчистването на споровете между двете страни.