Цената на електроенергията за бита в селдващите 12 месеца ще е средно с 2.58 процента по-висока спрамо стойността ѝ на 1 януари 2025 г., реши Комисията за енергийно и водно регулиране във вторник. Това е почти два пъти под първочанално планираното от регулатора, който още при разглеждането на намерението му обясни, че ще потърси резерви за по-малко повишение и сега е открил такива. 

 

Най-голямото увеличение на тока за бита е за клиентите в Югоизточна България на ЕВН – 3.6%, за потребителите в Североизточна България на "Енерго-Про" поскъпването е 2.52%, а за софиянци и живеещите в Западна България, обслужвани от "Електрохолд" повишението е 1.82%.

 

Повишението е под обявеното в началото на юни намерение за поскъпване средно с 4.62 на сто от 1 юли 2025 г. спрямо 1 януари 2025 г. Тогава за софиянци и останалите потребители на "Електрохолд" беше пресметнато повишение от 3.81 на сто, а най-високото – 5.95 процента бе изчислено за пловдивчани и клиентите на ЕВН. За варненци и абонатите на "Енерго-Про" поскъпването беше предварително изчислено на 4.21%.

 

След проведените търгове на борсата специално за енергията за трите крайни снабдители, дружествата си осигуриха енергия за битовите потребители на цена от 189.58 лв./МВтч при изчислена от КЕВР стойност от 180 лв./МВтч за дневната електроенергия и 77.57 лв.МВтч през нощта. Постигнатата борсова цена е под сметнатата от КЕВР прогнозна пазарна цена за следващите 12 месеца от 224.59 лв./МВтч.

 

Именно това е една от причините регулаторът да промени разчетите си и да одобри окончателно повишение под 3 на сто средно за страната на базовата цена, която включва и таксите за достъп, пренос и разпределение. Те също са натиснати леко надолу. включва и таксите за достъп, пренос и разпределение. Те също са натиснати леко надолу.

 

Председателят на Комисията зе енергийно и водно регулиране Пламен Младеновски обясни пред журналисти, че по-малкото повишение се дължи на три основни фактора. Първият е, че е била намалена надценката за крайните снабдители до нивото, определено за предходната година. Вторият фактор, довел до намалението на цената, е използването на отчетни данни от електроразпределителните дружества за месеците март, април и май, които не са били включени в първоначалния доклад. В резултат на тези данни мрежовите тарифи са били леко намалени. Третият, и според него най-важен фактор, са отчетените цени от търговете, проведени на Българската независима енергийна борса за годишния продукт, който закупуват крайните снабдители.

 

Младеновски посочи, че ако се вземе предвид средната месечна сметка, която понастоящем е около 60 лева според данните на електроразпределителните дружества, увеличението за клиентите на "Електрохолд" ще бъде с 1.08 лева  за тези на ЕВН – с 2.16 лева, а за клиентите на "Енерго-Про" – с 1.50 лева. 

 

Според Младеновски това увеличение от 2.58 процента е напълно съизмеримо с инфлацията и се компенсира от ръста на доходите на гражданите. Той подчерта, че с това решение КЕВР цели да осигури плавен преход към либерализиран пазар, без сътресения за битовите потребители.

 

На въпрос дали това "намаление на увеличението" не е мотивирано от политически натиск Младеновски увери, че КЕВР не провежда политики в областта на енергетиката. "Ако смятате, че осигуряването на плавен преход към либерализиран пазар без сътресения за битовите потребители е политически мотивирано решение, приемете го за политическо", заяви той.

Според председателя на регулатора ползата за България от късното преминаване към либерализиран пазар е в това, че може да се поучи от чуждите грешки и да не ги прави.

Младеновски даде конкретен пример с Румъния, където пазарът е бил освободен, като са определени тавани за бита, но предвидените за компенсации средства са се изчерпали много бързо.

"Ние се опитахме да направим прехода устойчив чрез търгове, на които да се продаде токът за бита, а крайните снабдители да купуват само малки количества от краткосрочните пазари, когато е необходимо. Така гарантираме устойчивост на модела, вземайки пример от провалите на този модел в други държави членки. Ето виждате, че невинаги да си последен най-зле. Винаги, когато последно правим нещо, можем да почерпим от лошия опит, който другите държави са натрупали, прилагайки различни модели и подходи за реализацията на този преход", каза Младеновски.

 

По думите на члена на регулатора Таско Ерменков е направено  всичко възможно тежестта, която възниква в условията на преход, да бъде равномерно разпределена между потребители, снабдители и производители, така че да се постигне баланс.

 

"Пазарът вече не е същият като преди и се развива в посока на децентрализация, като навлизат нови енергийни източници", заяви и друг от членовете на комисията – Благой Голубарев и отбеляза все по-голямата роля, която ще игрят батериите за съхранение на електроенергия върху цените.

 

По думите му доскоро никой не е говорил за батерии, но към момента те бързо намират своето място. Той подчерта, че ролята на КЕВР нараства именно в това да намери баланс между всички участници на пазара.

 

Според законовите поправки за определяне на базовата цена на тока, която е по-ниска от пазарната и ще се компенсира от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" с 1.3 млрд. лв. за следващите 12 месеца, регулаторът има възможност да променя тязи тарифа при екстремни цени на борсата. Доколкото обаче крайните снабдители са си осигурили необходимите количества енергия на твърда и еднаква за трите дружества цена, не се очакват промени до края на регулаторния период – 30 юни 2025 г.

 

"Извънредните решения на КЕВР за промяна на цените са базирани на факти и обстоятелства, които към 1 юли няма как да се предвидят. Ако е имало такива индикатори, щяхме да ги отчетем в това решение", коментира Младеновски.

 

Комиисята определи и цените на топлинната енергия до края на юни 2026 г. При тях няма съществени промени и средното увеличение ще е планираните 4.5 на сто. 

 

При топлофикациите поскъпването се движи от 1% във Варна до 6% в София. За останалите топлофикационни дружества увеличението е около 5%. 

 

Така най-много за парно и топла вода ще плащат в Разград, където мегаватчас ще струва над 138 лева, и в София, където ще се плаща по 134 лева за мегаватчас. Най-евтина – под 100 лева за мегаватчас, ще е топлоенергията в Плевен, Русе, Сливен и Бургас.