Отнемането на коли от пияни и дрогирани шофьори не противоречи на Конституцията. Това реши в четвъртък Конституционният съд (КС). Така на практика се дава картбланш да продължи прилагането на строгата мярка, приета през лятото на 2023 г.

Отнемането на кола от собственика ѝ или присъждане на нейната равностойност, ако шофьорът не е собственик е опция, която коренно променя възможностите за наказание по дела за транспортни престъпления. Едновременно с това тя е на ръба на Конституцията, защото според мнозина юристи чрез нея недопустимо се засяга правото на собственост. Това разделение личи и в решението на КС. Отнемането е минало "на кантар". Седмина съдии са били на мнение, че няма противоречие с Конституцията, а други петима са на особено мнение.

Проблемът с тестовете

Въпросните промени в Наказателния кодекс бяха приети през лятото на 2023 г. като демонстрация на волята на държавата да работи срещу безотговорните шофьори. Малко след това МВР започна масово да отнема коли.

За да бъде постановена тази санкция, трябва нарушителят да бъде окончателно осъден. От полицията обаче отнемат автомобилите като веществено доказателство, т.е. преди изобщо делото да е започнало.

Един от най-сериозните проблеми при такива дела е с тестовете за наркотици. Тъй като полевите тестове на полицията улавят не само забранени вещества, често пъти хора, които взимат медикаменти по предписание са принудени да се разделят с колите си за месеци. В такава ситуация се прави кръвно изследване, което трябва да се потвърди или отхвърли резултатите от първия тест. Проблемът е, че само три държавни лаборатории работят такива проби и резултат се чака месеци. Т.е. шофьор, който може и да не е извършил нарушение, може да остане месеци наред без кола и книжка, докато чака кръвната му проба да бъде обработена.

Въпреки всички уверения, че този проблем ще се реши с купуване на техника и оборудване на лаборатория към всяка областна дирекция на полицията, това досега не се е случило.

Проблемът с Конституцията

КС бе сезиран от съдии от Върховния касационен съд, както и от съдията от Свиленград Добринка Кирева за евентуално противоречие на конфискацията на коли с основния закон. В становището си последната записа, че конфискацията "води до прекомерна тежест на наказанията спрямо тежестта на извършеното престъпление" и посочи още, че тази разпоредба е "злоупотреба от страна на законодателя с властта, която притежава да приема закони".

По въпроса с конфискацията без сезиран и Съдът на ЕС. От там решение все още няма.

В решението си КС посочва, че "че подходът на българския законодател не се отклонява от практиките на голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, и други правови държави", съобщи специализираното издание lex.bg.

И макар че критикува парламента за лоша за законодателна техника и некоректно използвана терминология, все пак се съгласява, че противоречие с Конституцията няма.

"Макар и с посочения съществен недостатък, разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимна цел (опазване на живота и здравето на гражданите) и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от визираните престъпления права. Не може да се приеме, че разпоредбата е в непреодолимо противоречие с Основния закон и че чрез нея се прекрачват границите, охраняващи принципите на законност и на правна сигурност и се засягат по недопустим начин основните права на гражданите", пише в решението си съдът.