Единодушно Конституционният съд отмени санкцията за негласуване. Така на практика задължителното гласуване става напълно безсмислено. Решението е взето с 11 гласа, отсъствал е само съдия Анастас Анастасов.

Съдът бе сезиран от омбудсмана Мая Манолова. Нейният аргумент бе, че конституцията провъзгласява гласуването за право, а не за задължение, т.е. гражданинът има пълната свобода да реши дали да участва или не в изборите.

Проблемът е, че Мая Манолова не е атакувала същинския текст от Изборния кодекс, с който се въвежда задължителното гласуване – чл. 3 от закона. Тя е поискала отмяната само на чл. 242а, който предвижда, че който не е гласувал без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличава от списъка за следващите избори. Това е санкцията за негласуване.

Поради тази причина Конституционният съд не отменя самото задължително гласуване, а само санкцията за негласуване.

Поради разногласия в окончателните формулировки по решението мотивите ще станат ясни във вторник. Докладчик по делото е Гроздан Илиев.

Задължителното гласуване и санкцията за нарушаването му бяха приети през май миналата година по настояване на Патриотичния фронт с подкрепата на ГЕРБ. Наред с това управляващата тогава коалиция въведе и ограничения пред гласуването на българите в чужбина.

"Конституцията от 1991 г. не възприема избирателното право едновременно като субективно право и като публична функция на гражданина, поради което не въвежда юридическо задължение за упражняване на основното политическо право – избирателното право. Основният закон никъде не предвижда санкция за доброволно въздържане на носителите на избирателното право от гласуване", написа в искането си Манолова.

Тя допълва, че никъде в конституция няма дори и загатване, че пред хората може да се поставят пречки за упражняване на основни права. Тя казва, че Изборният кодекс се занимава само с организацията и реда на провеждането на изборите, но не и с правата на гражданите.

"Включването в избирателния списък легитимира гражданина като избирател, но не поражда неговото избирателно право", казва Манолова.

В нейната жалба се казва още, че сегашният Изборен кодекс допуска да не се гласува по "уважителни" причини, но без да е обяснено как точно се доказва наличието на въпросните "уважителни" причини.