Правосъдният министър Диана Ковачева не вижда проблем във факта, че преди ден народните представители вкупом отказаха да обсъдят и номинират шестимата кандидати за Висшия съдебен съвет (ВСС), предложени им около три часа преди края на срока от общо седем неправителствени организации.

Това стана ясно от думите ѝ в сряда по време на неформална среща със съдебни репортери преди "началото на същинското лято". Ковачева обаче подчерта, че няма представа, кои са издигнатите от партиите кандидати за ВСС, нито по какъв начин депутатите са се спрели на предложенията си.

"Не знам дали са имали време депутатите да ги обсъдят, мисля, че е било малко късно… За да застане един народен представител с името си зад кандидатура, трябва да има време да обсъди мотивите си", добави тя в деликатен опит да си обясни нежеланието на парламента да включи в надпреварата за съдебния съвет единствените предложения, направени от гражданския сектор.

Институтът за развитие на публичната среда, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Съюзът на съдиите, Центърът за либерални стратегии и Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда застанаха зад шест предложения, които бяха представени на всички парламентарни групи във вторник. Като мотив за кандидатурите бе посочено, че това са почтени хора, с активна професионална и гражданска позиция.

Сред тях бяха Веселина Вълева – съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, Галина Стоянова – заместник-апелативен прокурор на София, Иван Ранчев – съдия от Пловдив, Кристиан Таков – доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски", Надя Пеловска-Дилкова – председател на съда във Враца и Юлиана Кацарова – Чорбаджиева – прокурор в апелативната прокуратура в София. От тях единствено Пеловска бе номинирана от Георги Божинов (БСП), тъй като тя се оказа от неговия избирателен район.

Междувременно седемте граждански организации разпространиха отворено писмо до председателите на всички парламентарни групи, в което остро разкритикуваха депутатите за нежеланието им дори да обмислят издигането на въпросните кандидатури.

"Не поискахме от вас да припознаете и подкрепите авансово предложените кандидати. Призовахме ви да покажете демократична култура, като допуснете до участие носителите на един граждански мандат. Предизвикахме ви да дадете път за реална конкуренция на идеи и качества, вместо да браните уюта на задкулисието, в което да се сключват предварителни сделки, обезсмислящи цялата предстояща процедура, и отново да се възпроизвеждат онези зависимости, които опорочават независимостта на ВСС и ерозират капацитета му да реформира системата", се казва позицията.

"Времето, разбира се, е неубедителен предлог. Защото, ако то е истинската причина за липсата на готовност за реакция, все някой щеше да предложи допустимото удължаване на срока за номинации. Удължаването на срока продължава да е възможно и сега. Нещо повече, новата процедура за подготовка на избора на ВСС, която беше приета единствено заради силния натиск от ЕК и същия граждански сектор, има точно тази цел – да осигури достатъчно време за формиране на решение по съвест в един структуриран и прозрачен процес, с обществено участие и възможност всички граждани да видят как и по какви съображения се формира органът, на когото конституционно е възложено да администрира компетентно съдебната власт и да брани нейната независимост", смятат още представителите на гражданския сектор.

По отношение на факта, че за пореден път Народното събрание оповести номинациите си в последния момент преди края на срока без изобщо да са ясни принципите, по които ги е избрало, министърът коментира единствено, че процедурата и законът са спазени и оттук-нататък ще има възможност обществото да се запознае с вижданията и способностите на кандидат-членовете на ВСС.

"Кандидатите трябва да бъдат хора с визия, а не хора, които просто се появяват и влизат в някакъв орган. Да са професионалисти с безупречна репутация и хора с ясна представа какво трябва да се случи", смята още Ковачева.

Дали издигнатите от депутатите общо 16 имена са такива, тя не се ангажира с преценка. Не коментира и дали принципът за прозрачно сформиране на състава на ВСС, залегнал в последните поправки на Закона за съдебната власт (ЗСВ), изготвени именно от нейното ведомство, се е проявил при обявяването на кандидатурите от парламентарната квота.

"Нека да го видим този процес как се развива. Иска ми се да вярвам и се надявам, че всички ще подходят отговорно. Гражданският сектор има право да задава въпроси. Неправителствените организации имат право да присъстват на изслушването на кандидатите в правната комисия, нека бъдат там", препоръча Ковачева.

По повод поисканата преди десетина дни оставка на целия ВСС от над 200 магистрати и адвокати заради уволнението на съдия Мирослава Тодорова, правосъдният министър изненадващо обяви, че не знае за подобно искане.

По време на безпрецедентния протест пред ВСС членът на съвета Пламен Стоилов, който единствен разговаря с протестиращите, пое ангажимент да запознае колегите си с това искане. Ковачева, която председателства ВСС без право на глас, обаче уточни, че нито е била информирана за това, нито е видяла искането да е залегнало като точка за обсъждане в дневния ред за заседанието на съвета в четвъртък.

Въпреки че многократно бе попитана от репортерите дали би направила предложение за включване на искането в заседанието, макар че кадровиците могат да го отхвърлят, тя така и не се ангажира с ясен отговор.