Нови изисквания в клиничните пътеки за лечение на инсулт затрудняват работата и натоварят излишно неврологичните отделения. За това предупредиха водещи невролози от Българското дружество по инсулт в навечерието на Международния ден за борба с инсулта – 29 октомври. Лекарите разкритикуваха промени в новия Националния рамков договор (НРД), които според тях са приети без достатъчно обсъждане със специалистите, които ежедневно лекуват пациенти с инсулт.

Председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев обясни, че годишно у нас се регистрират 40 000 случая на пациенти с мозъчен инсулт и административната рамка на клиничните пътеки касае болничния престой на всеки един от тях.

Объркване и ненужно натоварване

Като проблем той открои разминавания в изискванията за образна диагностика в различните клинични пътеки, които създават объркване при прилагането и интерпретацията им.

По думите му затруднение създава и ново задължение кръвната захар на всички пациенти с инсулт да се измерва на всеки шест часа през първите 48 часа от болничния престой. В практиката такъв профил се прави само при пациенти с установени проблеми с кръвната захар. "Прилагането му върху всички води до излишна свръхдиагностика и създава огромно, ненужно натоварване за неврологичните отделения", коментира д-р Алексиев.

Нова пътека иска лекари да чакат час преди да лекуват

Той разкритикува остро изискване в новата клинична пътека за транзиторна исхемична атака – временно нарушение на мозъчното кръвообращение, при което симптомите отзвучават. Пътеката беше създадена, за да разграничи пациентите с временното смущение от тези със същински мозъчен инсулт. В новата клинична пътека обаче е заложено изискване лекарите да изчакат един час след приемането на пациента, за да установят дали симптомите ще продължат или ще отшумят.

"Представяме ли си ситуацията, че идва пациентът и ние седим един час и чакаме?", коментира д-р Алексиев. Той обясни, че при съмнение за остър инсулт медицинският екип трябва да действа възможно най-бързо, тъй като тромболизата обичайно се прилага до 4.5 часа от началото на симптомите, а механичната тромбектомия до 6-тия час. Изчакването би могло да забави диагностиката и лечението, а всяка минута без достатъчно кръвоснабдяване на мозъка води до загуба на мозъчна тъкан и функции.

Д-р Алексиев постави под въпрос и финансовата обезпеченост на новата клинична пътека за транзиторна исхемична атака, за която са предвидени 350 евро. По думите му изискванията към нея на практика са сходни с тези за пътеката за исхемичен инсулт, но само задължителната компютърна томография поглъща приблизително една трета от предвиденото финансиране. Ако се извърши и ядрено-магнитен резонанс, разходите могат да надхвърлят 60% от стойността на пътеката.

"Промените в рамковия договор, касаещи лечението на инсулт, няма да подобрят ситуацията за пациентите, а по-скоро ще я усложнят", коментира основателят на Българското дружество по инсулт доц. Росен Калпачки. По думите му тези административни мерки затрудняват поведението спрямо пациента с инсулт не толкова в големите центрове колкото в неврологични отделения, които основно лекуват инсулти на ежедневна база.

Той заяви, че изчакването на един час при пациент със симптоми на инсулт, преди да се реши как да се действа, не е обосновано от съвременните медицински критерии.

"Моето скромно обяснение е, че всъщност тези промени са обсъждани и предлагани в среда, в която не се лекуват ежедневно инсулти и вероятно тези експерти по тази причина – не искам да ги обвиня в злонамереност, но така или иначе по тази причина – не са успели да направят исканите съвременни промени", заяви доц. Калпачки. По думите му клиничната пътека за транзиторна исхемична атака трябва да бъде преработена или да се ползват другите съществуващи пътеки за лечение на инсулт.

Пътеките и НРД спъват съвременното лечение

Той посочи, че страната ни се стреми към създаването на мрежа от центрове за лечение на инсулт, а всъщност НРД не позволява свободата за по-адекватно и по-съвременно лечение.

Той разкритикува и пътечната медицина като цяло, тъй като тя не може да осигури бърз напредък на медицината.

"Въвеждат се нови пътеки и в тези нови пътеки, както и във всички раздели на НРД, не се улеснява междуболничното взаимодействие", коментира той.

Сега ако лечебното заведение, в което е приет пациентът, не може да извърши всички необходими процедури и се налага той да бъде преведен в друга болница, клиничната пътека на практика се губи. "Изграждането на мрежа от инсултни центрове изисква различен, стратегически подход", коментира Калпачки.

Нищо не е направено в НРД и за подобрение на лечението на пациентите с инсулт след като напуснат болницата, заяви още той.

"Тоест основните неща, които би трябвало да ни пратят на нова орбита, всъщност не са направени", каза доц. Калпачки.

Необходима е по-добра координация при лечението

Необходимостта от по-добра координация в лечението на инсулт беше подчертана и от д-р Георги Георгиев, зам.-председател на Асоциация за инсулт и афазия. Според него подходът към инсулта трябва да обхваща целия процес – от настъпването на инцидента и спешното лечение до възстановяването на пациента.

По думите му приблизително 10% от пациентите умират още в острата фаза на инсулта. Още по-сериозен е проблемът след изписването от болницата. Георгиев цитира данни отпреди две години, когато при около 50 000 случая на инсулт, 5000 пациенти са починали в острата фаза, а общо 18 000 са починали в рамките на първата година след инцидента. Той уточни, че данните са по-стари, но според него съотношението остава показателно за проблемите в цялостната система на лечение.

Той отчете напредък с откриването на високотехнологични центрове, но посочи, че те не могат да работят ефективно изолирано и трябва да бъдат част от координирана мрежа.

Доц. Велина Гергелчева, началник на Клиниката по нервни болести в болница "Софиямед", каза, че въпреки успехите на отделни центрове и държавното финансиране на шест високотехнологични центра за лечение на инсулт и още 17 в областни болници, които се очаква да заработят в колаборация като мрежа, страната ни все още изостава в броя на проведените венозни тромболизи и механични тромбектомии.

По думите ѝ са необходими незабавни и устойчиви мерки, включително координирано транспортиране на пациентите, предварително уведомяване на инсултните центрове за пристигащите случаи и оценка на тежестта на инсулта още от екипите на спешната помощ.

Това би позволило пациентите да бъдат насочвани към най-подходящото лечебно заведение – включително към център за специфично лечение, когато състоянието им и времето от началото на симптомите го налагат.

Гергелчева посочи, че при нейно проучване отпреди няколко години в около една четвърт от областите в България изобщо не е била прилагана венозна тромболиза, а в една трета тя е била по-скоро инцидентна. Тя подчерта, че са необходими и национален регистър на инсултите, и механизъм за проследяване на резултатите, които да покажат къде има дефицити и към кои региони трябва да бъдат насочени допълнителни ресурси.

Според лекарите подобряването на помощта при изисква не само промени в клиничните пътеки, но и цялостен подход към организацията на лечението, взаимодействието между болниците и грижите след изписването. Основната цел трябва да бъде пациентът да получи необходимото лечение навреме и да има достъп до възстановяване, независимо къде в страната живее.