Делото в македонския Конституционен съд за установяване на конституционността и законността на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Северна Македония и България се очертава, като новата тема на напрежение между двете страни. 

 

Съдът бе сезиран от бившата македонска депутатка Лиляна Поповска. Тя поиска отмяна на протокола, позовавайки се и на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право. Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му.

 

Съгласно протокола, подписан на 17 юли 2022 в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска, за да започне Скопие реални преговори за членство в ЕС трябва да вкара българите в конституцията и да има напредък по решаването на спорните исторически въпроси. 

 

Toва е основното изискване, което залегна в преговорната рамка на Северна Македония. Управляващите от ВМРО-ДПМНЕ обаче отказват да го изпълнят. 

 

"Конституционният съд ще реши дали има основание за продължаване на внесена за разглеждане инициатива и както в България, така и в (Северна) Македония решенията (му) са окончателни, изпълними и не подлежат на коментар", заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска.

 

Преди ден външният министър Георг Георгиев коментира, че одобреното през юли 2022 г. на европейско равнище пакетно споразумение остава единственият възможен път за напредък на Северна Македония към ЕС. 

 

"За съжаление, вместо конструктивен диалог и добросъседски отношения, наблюдаваме политика на конфронтация, провокации и отстъпление от поетите задължения, включително целенасочено оспорване на ключови договорености пред Конституционния съд в Скопие", пише в писмона  Георгиев до  външните министри на Европейския съюз. 

Силяновска коментира, че ѝ е "неприятно" да коментира подобни твърдения.

 

"Както е неприятно да се правят коментари за работата на Конституционния съд. Конституционните съдилища са извън разделението на властите в държавата и със сигурност не са под юрисдикцията на политици от съседни държави", каза Силяновска, цитирана от БТА. 

 

Вносителката на инициативата в КС Поповска иска отмяна на протокола, позовавайки се и на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право. Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му.

 

С подписания от двете страни протокол през 2022 година те се задължиха за пореден път да вземат мерки срещу говора на омразата, като трябва да бъде подготвена конкретна процедура за действие в подобни случаи.

 

Двете страни се разбраха да работят и срещу недобронамерената пропаганда от страна на институциите.Правителството на Република Северна Македония декларира, че ще създаде и необходимата всеобхватна правна рамка за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период, включително полиция, цивилно и военно разузнаване и контраразузнаване в периода 1945-1991 г.

 

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска коментира още, че не смята за ненужно приемането в парламента в Скопие на нова декларация за "червените линии" за европейска интеграция на Северна Македония, която председателят на най-голямата опозиционна партия СДСМ Венко Филипче обяви, че ще внесе в законодателния орган. 

От Охрид Силяновска призовава всички политически партии да се споразумеят как ще действат.