Съсловната организация на професионалистите по здравни грижи и Синдикатът на българските медицински специалисти отхвърлиха категорично предложенията на частните болници относно възнгаржденията на медиците. През миналата седмица от Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) се обявиха предвид предложената в бюджета за догодина държавната субсидия за заплати на медиците и настояха за преразглеждането на този подход. Вместо това двете болнични организации, които представляват основно частни болници, поискаха липсващото колективно договаряне да остане водещ инструмент за определяне на заплати, както и държавата да осигури стипендии за новозавършилите лекари и професионалисти по здравни грижи.

Още по темата

Частните болници са против държавната субсидия за заплати на медиците

26 ноември 2025 12:07

"В предложенията на ББА и НСЧБ се забелязва ясно разграничение между различните групи медицински специалисти, което се основава на възрастови и професионални критерии, а това е дискриминационна мярка сама по себе си", заявиха в своя позиция във вторник от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи и Синдикатът на медицинските специалисти.

"Подобен начин на финансиране обезценява натрупания опит на специалистите, които работят в системаат до момента. Тяхната лоялност към професията се обезличава, опитът им се маргинализира и това ще доведе до абсолютна демотивация от тяхна страна. Последиците от евентуално приемане на подобно предложение ще катализират професионалния срив в системата, подкопавайки колегиалността и създавайки среда на неравенство", допълват те.

Друг съществен проблем, който идентифицират, е липсата на адекватен механизъм за контрол и отчетност на разходите за възнаграждеия в лечебните заведения. Съществува реална възможност управителите на лечебните заведения да акумулират финансови излишъци, без да са обвързани със задължението да ги пренасочват към възнагражденията и подобряване условията на труд на персонала, което изкривява смисъла на публичното финансиране и демотивира екипите. Това означава, че професионалистите по здравни грижи остават без гаранции за справедливо възнаграждения.

Организациите на професионалистите по здравни грижи предлагат въвеждането на мерки за извънредна държавна намеса като единствената възможност за спиране на отлива от професиите и начална стъпка за възстановяването на здравната система. Според тях правно основание за извънредна държавна намеса дават критичният недостиг на професионалисти по здравни грижи е сериозна заплаха за обществения интерес, качеството на здравеопазването и националната сигурност. Съгласно Конституцията, Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето, държавата е длъжна да осигури функционирането и устойчивостта на здравната система. Решенията на Европейската комисия ясно идентифицират здравните кадри като стратегически ресурс, а България има ангажимент да отговори на европейските стандарти и очаквания.

Освен това настояват за създаването на национален фонд "Здравни грижи"– справедлив и прозрачен инструмент: "Освен гарантираното стартово възнаграждение от 1550 евро, заложено в бюджета за 2026 год., предлагаме създаването на временен национален фонд "Здравни грижи" със срок до 10 години, финансиран директно от държавния бюджет. Чрез учередяването на този фонд държавата ще изплаща единна, справедлива добавка към заплатата на всички медицински специалисти независимо от лечебни заведения в които работят, актуализирана с инфлационния индекс за всяка следваща година". Допълнителните възнаграждения ще се изплащат въз основа на квалификацията, професионалния опит, отговорността на специалистите по здравни грижи, а не според юридическия статут на работодателя.

Това ще гарантира на специалистите по здравни грижи финансово стимулиране отразяващо реалните им умения, знания и принос към грижата за пациента. Когато тези средства се изплащат целево от Министерството на здравеопазването, а не преминават през НЗОК, държавата поема ясна и пряка отговорност по отношение условията на труд и възнаграждението на медицинските специалисти, като едновременно с това се запазва основния принцип на здравноосигурителния модел "парите следват пациента ", се казва още в позицията на професионалистите по здравни грижи.

Друго искане е въвеждане на ясен контрол върху разходването на средствата за възнаграждения. По този начин ще се избегне порочната практика да се прехвърля тежестта върху здравноосигурителната система и се гарантира, че средствата целенасочено ще стигат до специалистите по здравни грижи.

Наличието на строг контрол и прозрачност при използването на тези средства – лечебните заведения са длъжни да предоставят отчетност доказваща, че парите са разходвани целево за възнаграждение на медицинските специалисти ще изгради доверие между институциите, обществото и специалистите по здравни грижи. Не на последно място ще бъде гаранция, че тези средства няма да се разхищават неправомерно.

Паралелно с финансирането на здравните специалисти ще се поддържа устойчив модел за професионално развитие и продължаващо обучение на специалистите по здравни грижи. По този начин те ще бъдат мотивирани да се развиват, да израстват кариерно и не на последно място да останат да работят в България. Така се създава переспектива за младите хора да изберат медицинската професия и се осигурява интерес към професиите от направление "Здравни грижи".

Сега над половината от работещите в сферата са в пенсионна и предпенсионна възраст. Две трети от специалистите по здравни грижи са над 53 години, като това само по себе си е "червена лампа" по отношение на оптималната модерна здравна грижа.

Липсват над 30 000 медицински специалисти което означава, че реално всеки специалист по здравни грижи, независимо от мястото на което работи, поема многократно по голямо натоварване от нормалното. Липсата на кадри повлича след себе си влошаване на грижата поради претоварване и преумора и рефлектира най- вече върху пациента и неговите близки. Емиграцията на обучени и квалифицирани кадри към други страни не само не намалява, а напротив, увеличава се породено от неудоволетвореност, липса на адекватно заплащане, липса на уважение в обществото и нежелание за промяна на вече съществуващото статукво.

Ако тази тенденция продължи и не бъде спряна, много скоро няма да има специалисти по здравни грижи, които да се грижат за пациентите, възрастните, децата и най-уязвимите членове на нашето общество.