България е на прага на нова програма за обновяване на жилищния фонд, но предложените механизми за финансиране отново оставят огромна част от нуждаещите се сгради без перспектива за реновиране.

Правителството планира да вземе 2.5 милиарда лева дълг за обновяване на многофамилни жилищни сгради в периода 2025 – 2029 г. Тези средства ще покрият не повече от 2500 сгради.

В същото време от саниране се нуждаят над 60 000 жилищни блока, а 1.2 милиона еднофамилни къщи са изцяло изключени от програмата.

Това обявиха от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", "Хабитат България", БАИС и Българо-австрийска консултантска компания на съвместна пресконференция. В нея участваха и представители на сдружения на собственици, местните власти и експерти по енергийна ефективност. Те изразиха недоволството си от забавянето на програмата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и липсата на дългосрочни решения за обновяване на сградите.

"Трябва да намерим механизъм, който да работи за всички собственици, а не само за малка група сгради, които успяват да влязат в програмата. Решението не е просто в повече пари, а в правилно структурирано финансиране", посочи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на "ЕнЕфект".

Неефективен модел

Опитът от Националната програма за саниране, започнала през 2015 г., показва, че 100% грантовото финансиране не води до устойчиви резултати. Въпреки инвестираните 2.1 милиарда лева, само 4% от многофамилните сгради са обновени.

                  Основните проблеми включват:

• Ограничен обхват – средствата стигат само до сгради, които кандидатстват в рамките на конкретни грантови цикли;
• Липса на устойчивост – няма механизъм за реинвестиране на спестяванията от енергийна ефективност;
• Загуба на инвестиционен потенциал – публичният ресурс се използва неефективно и не привлича частни инвестиции;
• Ниско качество на изпълнение – липсва контрол върху строителните дейности, което води до по-малки спестявания и бързо компрометиране на мерките;
• Липса на социална справедливост – ограничените публични средства се насочват към домакинства с най-разнородни доходи, докато 1.8 млн. души в енергийна бедност остават без подкрепа.

"Има ли икономическа и социална логика в това ограничените публични средства да се предоставят безвъзмездно на домакинства с високи доходи, докато 1.8 млн. души, живеещи в енергийна бедност, не получават подкрепа за енергийно обновяване? Сегашният модел не просто не решава проблема, а задълбочава социалното неравенство", посочи Минчо Бенов, директор на "Хабитат България".

В същото време броят на домакинствата, които сами предприемат мерки за енергийна ефективност, се е удвоил за 10 години по данни от преброяването. Това показва, че много собственици са готови да инвестират, ако има достъпни финансови инструменти.

"България е единствената страна в региона, която продължава да прилага 100% грантов модел. В цяла Централна Европа и прибалтийските републики схемите включват максимум 30% безвъзмездно финансиране, а останалата част идва от кредити с преференциални условия", каза Цвета Наньова, изпълнителен директор на Българо-австрийска консултантска компания и участник в програмите за обновяване от 2008 година насам.

Гласът на собствениците

На пресконференцията представители на сдружения на собственици заявиха, че не искат да чакат още 5 – 10 години, за да получат достъп до финансиране, за което са започнали подготовка още през 2022 г., а и по-рано.

Те вече са положили огромни усилия да организират своите съседи, да подготвят документи и да отговорят на сложните административни изисквания. Част от тях са вложили немалко собствени средства – 20% за самоучастие по втория етап за саниране по ПВУ, а преди това са дали пари за енергийни обследвания и технически паспорти.

Сега след като стана ясно, че вторият етап по ПВУ няма да се реализира, се налага да чакат неопределено време, за да бъдат включени по втората фаза на Националната програма за саниране.

"Навсякъде се говори за отпускане на кредити, но истината е, че банките не дават възможност за кредити за енергийна ефективност", заяви Стефка Гамизова, управител на етажна собственост на сграда в район "Оборище". Тя попита кой ще плати лихвите на частните лица, които са теглили потребителски кредит, за да участват в програмата с 20% самоучастие.

"Ако проектите бяха изпълнени през 2022 г. с 50% самоучастие, през 2029 г. собствениците вече щяха да са на печалба", смята Драгомир Цанев. Той допълни, че ако санирането се е случило преди пандемията от коронавирус със самоучастие на гражданите при тогавашните цени на материалите и сегашната цена на енергията, днес вече щяха да са на печалба. "Но ние продължаваме да чакаме светлото бъдеще", констатира Драгомир Цанев.

Местната власт

От своя страна, представители на местните власти изразиха разочарование, че цялата тежест на организирането на процеса – от убеждаване на гражданите до провеждането на обществени поръчки, се пада върху тях.

В същото време несигурността и честите промени в политиката тотално ерозират доверието на гражданите към програмите за саниране.

В момента това е особено актуално за гражданите, които са участвали във втория етап на програмата по ПВУ с 80% грант. Въпреки осигуреното съфинансиране те все още не знаят дали и кога парите ще стигнат до тях.

Регионалният министър Иван Иванов вече обяви, че тази програма няма да се реализира и 282 жилищни сгради ще бъдат обновени по втория етап на Националната програма за саниране в периода 2025 – 2029 г.

Какво може да се направи?

Според участниците в пресконференцията вместо да се чака още едно десетилетие, докато новата програма започне да се изпълнява, има и други алтернативи:

• Паралелна пилотна схема с частично грантово финансиране – комбиниране на 50% грант и 50% мек кредит с гаранции от държавни и частни финансови институции;
• Финансиране чрез рециклиране на средства – връщащите се вноски по кредитите могат да финансират бъдещи проекти без нужда от постоянно увеличаване на държавния дълг;
• Таргетирана подкрепа за енергийно бедните домакинства – използване на Социалния климатичен фонд за субсидиране на самоучастието;
• Техническа помощ и достъп до информация – държавата трябва да подпомогне собствениците с ясни насоки, техническа и административна подкрепа.

Време за решение

Предстоящата държавна програма за саниране е възможност за мащабна промяна, но само ако бъде структурирана по начин, който съчетава пазарни решения и социална справедливост, каза Драгомир Цанев.

Той призова да не се повтарят грешките от миналото, а да се приложат работещи модели, които дават резултати в Европа.

България трябва да се адаптира към успешните европейски практики, като използва публичните средства за мултиплициране на инвестиции, а не за еднократни разходи, които ще изплащаме с поколения наред.

Това ще гарантира, че никой няма да бъде изключен от достъпа до по-добри жилищни условия и по-ниски сметки за енергия.

Центърът за енергийна ефективност "ЕнЕфект" е неправителствена организация с нестопанска цел, основана през 1992 г. в София. Чрез интензивното участие в международни и национални инициативи за подобряване на енергийната ефективност "ЕнЕфект" вече повече от 30 години подкрепя усилията на българските централни и местни власти и частния сектор за устойчиво енергийно развитие.

В момента "ЕнЕфект" действа като секретариат на Общинската мрежа за енергийна ефективност "ЕкоЕнергия", а като част от международния консорциум EEE (Еконолер – ЕнЕфект – Елана) управлява българския Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници, създаден с подкрепата на Глобалния екологичен фонд, Световната банка и българското правителство.