Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов иска българите, преминали доброволно казарма, да получават предимство при постъпване на държавна работа или при кандидатстване в университет.

Каракачанов лансира тази седмица идеята си за доброволна казарма между 6-9 месеца, но до този момент не е представил разчети колко ще струва това на бюджета и какъв ефект ще има за професионалната армия, която ще трябва да осигури обучението на хора, на които няма да може да разчита дългосрочно.

"Личното ми предложение е тези граждани, които предпочетат да загубят част от личното си време, 6 или 9 месеца, за да служат на страната си, да получат военни възможности, за да могат да я защитават, да се ползват с определени предимства при постъпване на работа. Тези граждани да получат предимства и при кандидатстване в държавни висши учебни заведения“, каза Каракачанов.

Той съобщи, че в момента се изработва законопроект, който да регламентира всички въпроси на т. нар. доброволна служба.

Каракачанов коментира и амбицията си да въведе сериозно военно обучение в училищата.

"Ако бъдем реалисти и говорим съвсем откровено, смятам, че от тази година военното обучение в училищата може да започне експериментално в онези градове, в които имаме военни училища или големи гарнизони, и може да се осигурят необходимите квалифицирани преподаватели", посочи Каракачанов.

По думите му тази година това е възможно във Варна, Бургас, Велико Търново, Пловдив, които отговарят и на двете условия.

"От следващата година е съвсем възможно и да се започне в цялата образователна система“, добави Каракачанов.

Връщането на задължителната наборна военна служба бе едно от основните предизборни обещания на "патриотите", което обаче не се ползва с подкрепата на ГЕРБ. За това Каракачанов залага на подобна риторика.

По-рано тази седмица той каза, че трябва да се мисли и за наборна армия, като според него е подходяща швейцарската система. Там младите хора преминават през 260 дни обучение, преди да навършат 34 години.

Периодът е разделен на основно обучение, което трае между 18 и 21 седмици, след което следват годишни опреснителни обучения по 19 дни. Висшите офицери трябва да служат общо 600 дни и може да завършат този курс на обучение, докато навършат 50 години.

Връщането на задължителната военна служба под каквато и да е форма ще изисква значителни финансови и организационни ресурси. Освен това ще трябва да се преосмисли наново целият сектор на отбраната.

Наборната казарма беше отменена през 2008 година, като в последните години на съществуването си тя се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната.

МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба. Това доведе до абсурдната ситуация да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, тъй като определени държавни позиции в сектора за сигурност изискваха отбиване на военната служба.

"Късметлиите" да се доредят до служба пък не получаваха качествена военна подготовка заради липсата на средства за муниции, военна техника и др. За сметка на това прекарваха по-голямата част от службата си в даването на наряди, основно по опазването огромното армейско имущество, останало от времето на соца.

Така наборните войници излизаха от казармата без базови умения и с усещането, че са изгубили няколко месеца от живота си.