Министерство на културата има идея римският амфитеатър в центъра на София да бъде запазен и да остане част от "културното лице на града". Това каза министърът на културата Мариан Бачев в отговор на въпрос на Mediapool каква е позицията му относно предложението на БЕХ този имот да бъде продаден тъй като е с отпаднала необходимост.

Министър Бочев не разкри каква му е идеята, но уточни, че "предстоят разговори в тази посока, така че да запазим амфитеатъра като част от културния ни облик на София".

В сряда правителството отпусна допълнително 1.8 млн. лева за проучване на 7 от "най-значимите археологически обекти в страната", съобщи министър Бачев.

Това са първата българска столица Плиска, античната колония Аполония Понтика, остров "Св. св. Кирик и Юлита", средновековният град Калиакра, хълмът "Трапезица" – част от средновековната столица Търновград, античният град Никополис ад Иструм, тракийско селище при село Васил Левски в община Карлово и ранновизантийската и средновековна крепост Петрич кале, която се намира източно от белославското село Разделна, област Варна.

Правителството гарантира, че ключови археологически обекти няма да останат без финансиране, а културното ни наследство ще бъде опазено, проучено и достъпно за обществото, каза Мариан Бачев. По думите му това е инвестиция не само в науката и историята, но и в идентичността, самочувствието и културния туризъм. Това са обекти с огромен научен интерес и голям туристически потенциал, каза още Бачев.

Опазване на недвижимото културно наследство

Бюджетът на програмата на културното министерство за опазване на недвижимото културно наследство за тази година е 5 млн. лв. – същият като през 2024 г.

През миналата година обаче теренните археологически проучвания закъсняха и започнаха в края на годината. Както се изразиха археолози през 2024 г. за нас "лятото започна през зимата". Резултатът е 56 археологически проекта, които бяха одобрени и имаха подписани договори с Министерството на културата, въобще не бяха финансирани, каза Христо Попов. директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) преди време.

Ранновизантийската и средновековна крепост Петрич кале, която се намира източно от белославското село Разделна, област Варна Сн.Уикипедия

Тъй като работата на археолозите започва късно остават неразплатени фактури за над 3 млн. лв., които са осребрени в началото на февруари 2025 г. Така от тазгодишният бюджет от 5 млн. лв. реално за теренни археологически проучвания и теренна консервация остават само 1 844 082 лв., става ясно от съобщение на правителствената информационна служба.

Средства са крайно недостатъчни и ако не се отпуснат допълнително пари редица ключови археологически обекти в страната биха останали без финансиране. Това е причината Министерския съвет да отпусне в сряда още 1.8 млн. лв. за проучване и популяризирането на седемте археологически обекта.

Историческият музей във Велико Търново

От април върви борбата за финансиране на проучването на хълма "Трапезица" и на античния град Никополис ад Иструм, коментира директор на Регионалния исторически музей (РИМ) във Велико Търново д-р Иван Църов пред БТА. По думите му допълнително отпуснатите средства ще дадат възможност да се планират по-дългосрочни археологически проучвания, което ще се отрази благоприятно на развитието на туризма.

Античният град Никополис ад Иструм се намира на 18 км от Велико Търново. Пътят до него е възстановен от общината и годишно се посещава от около 10 000 туристи. Античният град се намира на левия бряг на река Росица. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките.

Първите проучвания започват в началото на миналия век около 1900 г. През последните двайсетина години вниманието на археолозите е съсредоточено изключително върху форумния комплекс. С отпуснатите сега средства ще започне проучване на съседните квартали (инсули) на форума, каза д-р Иван Църов.

Хълмът "Трапезица" е по-слабо проучен и реставриран в сравнение с хълма "Царевец" в старата българска столица. Стопанисват се от Регионалния исторически музей във Велико Търново и се проучва от местни археолози от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.

Историческият хълм "Трапезица" във Велико Търново Сн.Уикипедия

Интересът към историческия хълм "Трапезица" сега е слаб. Това се дължи най-вече на неудобния пешеходен достъп и малкото консервирани и реставрирани сектори на хълм, каза д-р Църов.

Директорът на музея във Велико Търново припомни, че средновековният Търновград е бил разположен на само на хълма "Царевец", а е включвал още кварталите "Трапезица", "Девинград" ("Момина крепост") и "Нов град" – в подножието на основната крепост и около коритото на река Янтра.