"Ела си го прибери, че пречи", "Да си го гледат вкъщи", "Защо да тормозим останалите деца?" – родителите на някои деца често чуват тези реплики. Става дума за родителите на "трудните деца", онези които българската образователна система нарича деца със специални образователни потребности (СОП). Оказва се, че между стигмата, обидите и съжалението стои незнание. Кои са тези деца? Какво е приобщаващо образование? Какво точно работят ресурсните учители? Възможно ли е децата със СОП да бъдат интегрирани в образованието? А в обществото?

За последните осем години според данните броят на децата със специални образователни потребности се е увеличил двойно от под 3000 през 2017/2018 г. до над 7000 днес. Това обаче не е единствената причина в обществото да започва повече да се говори за децата със СОП. Зад дискусиите стоят историите на деца и родители, които ежедневно се сблъскват със стигмата, обидите, етикета "СОП" и желанието на обществото за пореден път да "почука три пъти на дърво" и да подмине проблемите. Днес обаче разказваме една по-различна история, която показва как всеотдайността променя съдби и чертае пътища там, където обикновеното око вижда безпътица.

Какво работи ресурсният учител?

"Нашата работа е мисия. Да помогнем на детето да превъзмогне своите конкретни комплекси, своите трудности, да му дадем криле. Влагам пълното съдържание на думата мисия. Това дете не тръгва с равен старт. Това дете иска някой да го подкрепи". Така описа целта на работата на ресурсните учители Малинка Райчева – ресурсен учител в Средно училище "Отец Паисий" в град Мадан пред Mediapool.

Още по темата

Една класна стая за всички. Европа остава длъжник на децата със специални потребности

14 август 2024 08:09

Райчева е специален педагог от близо 20 години. Преди това самата тя е  общообразователен учител по история и български език. Животът обаче я сблъсква с нова реалност, когато става майка. За да получава синът ѝ необходимите му допълнителни медицински грижи, тя се мести в София, където започва работа в 28-о училище. В столицата тя попада в различна среда, където децата с увреждания не са отделяни от връстниците си в специализирани училища. По това време ресурсните учители не са на място в училищата, както е днес, а работят с деца в отделни ресурсни центрове.

"Тогава се срещнах за първи път с тази работа и се влюбих в нея. Тогава видях в колегите си смесица от учители и родители – едни сърцати хора, които дори заместват майката в даден момент. И аз самата се срещнах с децата със СОП. Пожелах моето дете също да бъде в такава група", разказва Райчева.

Така тя самата решава да запише специална педагогика и да работи в системата на приобщаващото образование, което прави досега.

"Още има хора, които казват, че да си ресурсен учител е: "Ех, ами каква работа работиш с едно или две деца". Напротив, това е много отговорна професия", смята учителката.

Приобщаващото образование само по себе си е способ за включването на всеки ученик, независимо от неговото физическо, интелектуално, социално, емоционално, езиково или друго състояние, в учебния процес. Това означава интеграция на всички ученици в класните стаи. По този начин се дава възможност на всяко дете да преодолее бариерите, които стоят пред него, и да успее да се реализира по най-добрия начин.

Кои са децата със специални образователни потребности?

"Това са децата със сензорни нарушения, децата от аутистичния спектър, деца с хронични заболявания, които поради една или друга причина са отсъствали и имат нужда от подкрепа, за да наваксат. Могат да бъдат и деца от рискови групи", обяснява Малинка Райчева.

Според Наредбата за приобщаващото образование децата със специални образователни потребности се подпомагат от различни специалисти – логопеди, ресурсни учители и психолози. Според индивидуалните нужди на всяко дете се изготвя план за подкрепа с различна интензивност – ниска, средна или висока, когато детето е в дневна форма на обучение. Освен дневната форма има и комбинирана, както и индивидуална. 

Комбинираната означава, че детето посещава учебните занятия в по-свободните предмети, например изобразително изкуство, музика и физическо, в останалите часове общообразователни и ресурсни учители преподават на детето индивидуално.

При индивидуалната форма децата се обучават самостоятелно според план, изготвен специално за тях. За да се установят индивидуалните потребности на всеки ученик, специалистите ги оценяват и отправят препоръка към родителите. Родителите взимат крайното решение за своето дете и това дали то ще получава допълнителна подкрепа или не.

"Всичко е много индивидуално и спрямо детето. Преди се акцентираше на това, какво детето не може, сега акцентът стои върху това, което детето може да прави и прави с удоволствие. Важното е да научим детето да се справя с живота и да се влее в обществото като пълноценна част от него", казва преподавателката.

Проблемите на приобщаващото образование

Постоянно чуваме за недостиг на ресурсни учители, особено в малките населени места. По данни на "Национална мрежа за децата" от 2022 г. ресурсните учители са едва 2200. Тенденцията е за увеличение в броя им всяка следваща година, но въпреки това все още не е достатъчен. Всеки ресурсен учител има възможност да работи с максимум 12 ученици. Работата им обаче не се изчерпва само с прекия досег с учениците, но и с адаптирането на учебния материал спрямо индивидуалните им нужди, както и обработката на множество документи.

Ресурсните учители биват окуражавани и да влизат в часовете при учениците, с които работят, вместо да ги взимат при себе си. Според Райчева това работи за някои деца, но не за всички, и методът трябва отново да се прилага според индивидуалните нужди и желания на детето.

"При по-малките деца това не е проблем, но в големите класове някои деца започват да чувстват неудобство от мен", смята тя. Райчева обяснява, че понякога, когато децата я видят по коридорите, предпочитат да не я поздравяват, защото се срамуват от това, че посещават ресурсен учител. Въпреки удоволствието, с което ходят при нея, децата не искат да бъдат асоциирани с нея, защото получават подмятания от съученици. Затова по думите ѝ е от изключителна важност родителите на останалите деца в класа да говорят с тях вкъщи и да ги насърчават да приемат различните и да се отнасят добре с тях. 

Важно обаче е и съдействието на общообразователните учители, за да бъдат интегрирани децата със специални образователни потребности:

"Имала съм случаи, когато дете идва при мен и ми казва, че на таблото, където са отбелязани отличните постижения на другите деца, неговото име го е нямало. Тогава се е налагало да отида да говоря с класния ръководител или да занеса работа на детето, която е правило с мен, за да се вижда и неговата работа на таблото. Децата със СОП искат да бъдат оценени като всички останали деца – те търсят вниманието на околните, защото полагат усилия като всички останали", разказва учителката.

Освен междуколегиалната работа, ресурсните учители трябва да подпомагат и родителите на децата със СОП. Малинка Райчева подчертава, че понякога има момент на отхвърляне на проблема от страна на семейството. В такива случаи ресурсните учители трябва да помогнат на родителите да осъзнаят образователните потребности на децата си, като ги информират деликатно и човешки за това, което те като специалисти са установили.

"Ролята на родителите е огромна. Това, което правим в училище, им дава тласък, но работата на родителите е ключова. Родителите могат да мотивират детето си така, както нито един учител не може – толкова е различно. Аз като учител мога да мотивирам детето, но родителите са тези, чието одобрение детето търси. Ако вкъщи детето няма подкрепяща среда, е много трудно. Тогава обществото трябва да помага на това дете, да го обгрижва така, че то да не усеща липса", изтъква Райчева.

Тя подчертава, че приобщаващото образование е полезно за всички участници в учебния процес. Учи децата на съчувствие, както и възрастните – да празнуват напредъка на своите ученици според индивидуалните им възможности. А една похвала може да предизвика блясък в детските очи. 

В края на деня академичните постижения на учениците на Малинка Райчева не са най-важният показател за успеха на работата ѝ: "Най-важното за мен лично е детето да е щастливо. Академичните резултати не са определящи. Най-важното е, когато това дете излезе от училище, да не губи контактите си, да има приятели, да не се затваря вкъщи", смята тя.

Трудно не значи невъзможно

"Приобщаващото образование учи децата на емпатия и емоционална интелигентност. Забелязала съм, че деца, които имат братя или сестри с проблем, винаги помагат на децата в класа, които срещат затруднения. Случвало ми се е на дете, с което работя, да му стане лошо в час – веднага друго дете от класа се свързва с мен и аз отивам с медицинската сестра към стаята", разказва Райчева.

Ресурсната учителка поддържа контакт с много от своите бивши ученици. Вижда ги как създават семейства, работят и се адаптират въпреки трудностите. За нея учениците ѝ са вдъхновение и правят истинско показно на обществото ни как човек трябва винаги да полага всички усилия да се развива.

Райчева разказва история от практиката си: един от ученици ѝ я попитал как да я зарадва и след дълъг период на изолация сбъднал желанието ѝ – положил успешно зрелостните си изпити. Новината съобщил на прага на дома ѝ.

Райчева завършва с призив да не забравяме, че преди всичко сме хора – да бъдем по-емпатични, по-разбиращи и човечни, защото да получиш качествено образование, независимо от произхода и способностите си, е основно право на всеки.