Македонският премиер Християн Мицкоски заяви, че българите в Албания са повече, отколкото в (Северна) Македония, предаде БГНЕС.

Той реагира на изявлението на албанската партия Демократичния съюз за интеграция ДСИ/, че "българската общност в Северна Македония е реалност и трябва да бъде включена в Конституцията".

"Няколкостотин граждани използват българския език като свой майчин и не можем да кажем, че не съществуват. В Албания има седем-осем пъти повече българи, отколкото в Македония. Това също е реалност. Не можем да кажем, че не са реалност. Но македонската общност в България също е реалност. Ако сега говорим за вписване на българите в Конституцията, тогава трябва да говорим и да видим какви права има македонската общност в България и да сравним реалността на българската общност тук и македонската общност в България. Тогава можем да правим реални изводи", каза премиерът на пресконференция.

"Готов съм да разговарям с Румен Радев"

Темата за включването на българите в конституцията на Северна Македония трябва да се обсъжда "стратегически и с визия", защото тази тема трябва да отвори и гарантира членство в Европейския съюз на Северна Македония въз основа на критериите от Копенхаген, заяви вчера Мицкоски, цитиран и от БТА.

На пресконференция след среща със Синдиката на работещите в сферата на образованието и науката в страната Мицкоски бе попитан дали смята, както твърди председателят на албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, че българската общност в страната е реалност и дали включването на българите в конституцията ще навреди на държавата.

По думите му тази тема не трябва да бъде използвана в "всекидневната политика", както прави Али Ахмети, който "си мисли, че така може да получи някакви дивиденти", но "това е негова стратегия".

По време на среща с българския посланик в Северна Македония Желязко Радуков председателят на ДСИ Али Ахмети е заявил, че "българската общност в Република Северна Македония е реалност и трябва да бъде включена в конституцията на страната, от което никой нищо не губи, напротив, всички печелят", че преговорната рамка на Северна Македония е ясна и условието за вписването на българите в конституцията на страната трябва да бъде изпълнено, за да продължи държавата евроинтеграционния си път.

На пресконференцията Мицкоски заяви, че не е съгласен с тезата, че в ЕС няма разбиране за позициите на Северна Македония по отношение на предложението му за промени в конституцията, които да влязат в сила, след като страната стане член на ЕС. Попитан за писмото, което заяви, че ще изпрати до европейските институции "за намиране на достойно и съобразено с националните интереси" решение, премиерът на Северна Македония заяви, че "то се подготвя", но преди да бъде изпратено ще разговоря с "голяма част от европейските политици" по време на участието си в срещата по Берлинския процес, защото иска да има "още малко по-ясна картина докъде и какво може" да направи правителството на страната.

Мицкоски заяви, че няма информация за среща с българския президент Румен Радев по време на заседанието на Европейската политическа общност в Будапеща, но е готов да седнат и да поговорят. Медиите в Северна Македония писаха, че премиерът на Унгария Виктор Орбан подготвя такава среща, позовавайки се на "високопоставени източници от Унгария".

"И преди, и след 7 ноември (когато е срещата в столицата на Унгария) съм готов да разговаряме. Не е задължително да е Будапеща, може да е навсякъде, да седнем и да говорим, за да намерим решение, което ще бъде решение в дългосрочен план и което ще гарантира успеха в преговорния процес на основата на критериите от Копенхаген. Но ако на 7 ноември дойде такава инициатива от г-н Орбан, аз съм готов да седна и да обсъдим, базирайки се на аргументи, а не на диктат. Диктат не приемам", заяви на пресконференцията Мицкоски.

Посланикът на ЕС в Скопие: Конституционни промени с отложено действие трудно биха били приети

Предложението на правителството на Република Северна Македония промените в конституцията да влязат в сила след като страната стане член на ЕС "трудно ще бъде прието", тъй като вече има решение, одобрено от всички 27 държави членки на ЕС, каза в интервю за държавната новинарска агенция на Северна Македония МИА новият ръководител на делегацията на ЕС в Скопие Михалис Рокас, цитиран от БТА.

"Решението за промените в конституцията е суверенно решение на правителството и е много важно. Уважаваме това как правителството иска да продължи (евроинтеграцията на държавата) и решенията, които иска да постигне, но процесът е съвсем ясен, може да бъде бърз и онова, което отново мога да потвърдя, е цялостният ангажимент за присъединяване към ЕС, което включва и Северна Македония", казва в интервюто Рокас.

Той отказа да коментира предложението на унгарският премиер Виктор Орбан да посредничи за разговори между Скопие и София, посочвайки, че е "факт, че заключенията на (Европейския) съвет от юли 2022 г. за Северна Македония ясно казват, че държавата трябва да приеме промените в конституцията", след което автоматично да се насрочи междуправителствената конференция за отваряне на клъстерите за преговори с ЕС.

"Това е ясно очертаният път, това е възможността. В момента разширяването е в дневния ред на ЕС и ние смятаме, че сега е моментът тази възможност да не се пропуска", казва Рокас.

В отговор на въпрос дали ако промените в конституцията на Северна Македония бъдат гласувани в парламента на страната, ЕС "ще бъде гарант, че България няма да има нови условия" към Северна Македония, посланикът на ЕС в Скопие отново уточни, че "процесът на разширяване се основава на единодушие".

"Трябва да сме наясно с факта, че в целия процес, от момента, в който започнат преговорите, до самия край, когато страната ви стане член на ЕС, е необходимо единодушие. Така че на теория, когато няма напредък в реформите или в прилагането на критериите от Копенхаген, или в хармонизиране на законодателството с това на ЕС, една или друга държава-член на ЕС могат да възразят срещу определени части от преговорите, било то в края или в средата на преговорния процес. Това е факт, но като се замисля върху този факт, мисля, че имахме шест кръга на разширяване на ЕС, с различен брой държави, и всички, въпреки пречките, въпреки трудностите, въпреки разочарованията, въпреки дългия процес, станаха членове на ЕС. Мисля, че трябва да го имаме предвид, но и да сме напълно наясно какво включва процесът (на разширяване). А това предполага единодушието и подкрепата на 27-те членки на ЕС по време на целия процес", казва Рокас.

Необходимостта от единодушие на държавите-членки е и отговорът му на въпрос, свързан с това дали по отношение на Северна Македония може да се приложи подходът, в който "унгарският премиер Орбан беше изпратен да пие кафе, когато европейските лидери обсъждаха започване на преговори с Украйна".

"Искам да похваля Северна Македония за пълното спазване на общата външна политика и политиката за сигурност (на ЕС), това е високо оценено и е въпрос, върху който съм акцентирал във всички мои разговори, откакто съм тук. Това е високо оценено и мисля, че е доказателство за ангажимента на Северна Македония към ЕС. Затова не искам да се повтарям, процесът на разширяване, включително и за Украйна, може да бъде одобрен или блокиран, с единодушие или всеки може да го блокира, но това не се случи в случая с Украйна. Ситуацията, за която споменавате, не е метод, защото всъщност няма начин (единодушието) да се заобиколи, независимо дали някой присъства или не", казва Рокас.

По думите му целта на неговия мандат като ръководител на мисията на ЕС в Северна Македония е да помогне "страната да влезе възможно най-бързо в ЕС", а най-голямото предизвикателство са "реформите и капацитетът за реализирането им".