България е единсветна от общо 14 изследвани държави, в която мнозинството от гражданите (51%) определят Русия като най-важния стратегически партньор за стрната.
България се отличава с най-слаба подкрепа за членството ѝ в Европейския съюз, има най-ниско доверие в коректното отчитане на изборните резултати и най-малък процент от населението определя Русия като заплаха за националната сигурност.
Това показват резултатите от международното изследване GLOBSEC Trends 2026: The Reality Check, което проследява обществените нагласи към сигурността, международните отношения, демокрацията, войната в Украйна и новите технологии в 14 държави.
Проучването е проведено между в средата на май в Чехия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Великобритания, САЩ и България.
Единствено Унгария и Словакия имат близки показатели с тези на България що се касае до нагласите спрямо Русия. 38% от словаците и 30% от унгарците възпиремат Русия за стратегически партньор.
За България вторият най-значим партньор е Германия (40%), а Китай е на трето място (25%) пред САЩ и други европейски партньори. Само 20% от българите пък разглеждат Китай като риск за националната сигурност. Това е най-ниският дял сред изследваните държави.
Едва 35% от българите възприемат Русия като заплаха за националната сигурност. Най-близките показатели отново са тези на Унгария (48%) и Словакия (50%), но дори там има значителна разлика. Две трети от румъниците също определят Русия като заплаха, а в страни като Литва, Естония и Полша между 73 и 80% от анкетираните възприемат Русия като заплаха за страната си.
Междувременно 56% от българите определят руските саботажни действия и дезинформационни кампании като риск. Това обаче отново е най-ниският резултат сред участващите в изследването държави.
България e най-податлива на руските наративи за войната
Оказва се още, че българите са най-податливи на руската пропаганда и вярват в руските наративи за войната в Украйна. България е единствената страна, където едва 51% от хората смятат, че Русия е отговорна за войната и е нахлула в Украйна.
Цели 65% от българите смятат, че украинските власти са репресирали рускоговорящите малцинства и това е достатъчно оправдание за руската инвазия. 58% от българите пък вярват на друга използвана от Кремъл теза, че европейците и американците са провокирали Русия и са отговорни за войната.
Според GLOBSEC Словакия и Унгария са другите страни, в които най-широко разпространение намират твърденията на Кремъл, оправдаващи руската инвазия. Авторите на изследването изтъкват, че в България се наблюдава най-ясно изразено приемане на кремълските обяснения за войната.
Тези резултати съответстват и на предишни изследвания на GLOBSEC, които съобщаваха за широко разпространение на манипулативни наративи в България.
Страната ни е на последното място и по подкрепа за продължаване на европейската помощ за Украйна независимо от действията на САЩ (40%). По отношение на военната помощ от НАТО за Киев България е предпоследна (36%), като след нея е единствено Унгария (33%).
Освен това само 39% от българите смятат, че борбата на Украйна срещу Русия е важна за бъдещата сигурност на собствената им страна. Това отново е най-ниският резултат в проучването.
За сравнение, подобно мнение споделят 76% от литовците, 72% от поляците, 68% от естонците и 67% от французите.
Междувременно българите са на първо място по готовност страната да купува руски енергоизточници. 75% биха разрешили това, докато само 37% са в подкрепа на спирането на вноса на руска енергия. И по този показател сме последни в класацията.
Според анализаторите на GLOBSEC положителните нагласи към Русия в България се коренят в историческите представи за ролята ѝ в Освобождението от османско владичество. Тези нагласи са допълнително подсилвани от вътрешнополитическата среда и влиянието на партии, които поддържат благоприятно отношение към Москва.
Българите са най-колебливи в евроатлантическата си ориентация
Макар мнозинството от българите да подкрепят членството на страна в ЕС и НАТО, България е на дъното и по този показател.
Едва 53% от българите биха гласували за оставане в Европейския съюз, ако в страната се проведе рферендум. За сравнение, средният резултат в страните членки е 71%, а в Литва подкрепата достига и 82%.
Това обаче не означава, че мнозинството от българите отрича ползите от европейската интеграция. 59% от анкетираните смятат, че членството в ЕС носи икономически ползи за България. 70% от българите пък подкрепят развитието на собствени европейски отбранителни способности наред с НАТО, както и идеята за европейска армия.
Според авторите на изследването тези резултати подсказват, че българите оценяват конкретните ползи от ЕС по-положително, отколкото самото членство в Съюза.
Нагласите показват и съществуващи опасения за влиянието на европейските политики върху националния суверенитет и традиционните ценности.
Що се касае до НАТО, 57% от българите биха подкрепили оставането в Алианса, докато средният дял сред изследваните страни членки е 77%. Междувременно 64% смятат, че членството в НАТО намалява вероятността страната да бъде нападната.
58% от българите са на мнение, че страната ни трябва да защити нападнат съюзник при евентуално активирано на чл. 5 на Северноатлантическия договор, а 57% вярват, че САЩ биха биха сторили това.
България е последното място и по дял на хората, които определят ролята на САЩ за европейската сигурност за важна (64%). 47% от българите дори виждат САЩ като заплаха за сигурността. Близо две трети от анкетираните пък подкрепят евентуално изтегляне на американските войски от Европа.
Изследването установява също, че българите са сред най-резервираните към американската политика в областта на сигурността. Едва 36% оценяват положително американското настояване държавите от НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП.
Противоречиви позиции за отбраната
По въпросите свързани с отбраната и армията, българите имат противоречиви позиции. 71% искат връщане на задължителната военна служба, а 66% заявяват, че бих защитили страната си при нападение.
Междувременно обаче по-малко от половината българи (49%) вярват в собствената си армия. България е на 13-о място (20%) по усещане за готовност на държавата при голяма криза или война. Зад нас е само Словакия с 19%.
Все пак обаче 65% от анкетираните са съгласни, че България трябва да увеличи разходите си за отбрана.
Подкрепата обаче намалява почти наполовина, когато увеличението трябва да бъде финансирано чрез ограничения на социалните разходи или здравеопазването.
Само 34% от българите биха подкрепили по-високи военни разходи при подобно условие. 53% пък смятат, че увеличаването на средствата за отбрана би допринесло за икономическия растеж.
Недоверие в изборния процес и демокрацията
Друг сериозен проблем, който изследването откроява в България, е ниското доверие в демократичните институции и изборния процес.
Само 36% от българите са убедени, че провежданите в стрната избори са свободни и честни. Едва 40% са тези, които вярват, че резултатите от изборите се отчитат коректно.
Според анализаторите ниското доверие в изборния процес е свързан с поредицата парламентарни избори през последните години и множеството обвинения за купуване на гласове и изборни нарушения.
Недоверието се пренася и върху отношението към демокрацията като политическа система.
Само 57% от българите смятат, че демокрацията винаги е за предпочитане пред всяка друга форма на управление и по този показател са на последно място в проучването. Едва 3% от анкетираните вярват, че демокрацията в България функционира пълноценно, а една четвърт изобщо не определят страната като демократична.
Същевременно 32% от българите смятат, че при определени обстоятелства недемократично управление може да бъде за предпочитане. На отделен въпрос 28% посочват, че тоталитарна или авторитарна система без редовни и свободни избори би била добра за страната.
Парадокласно на тези показатели, 65% от българите твърдят, че демокрацията в страната не е застрашена.
Българите са отпимисти за AI, но се плашат за работните си места
На фона на скептицизма към международните съюзи и демократичните институции българите демонстрират сравнително положително отношение към изкуствения интелект.
Според GLOBSEC 81% от анкетираните в България са запознати с технологията, което е най-високият резултат сред 14-те държави. 69% от българите пък са с по-скоро положително отношение към AI и 64% смятат, че ползите от него ще бъдат повече, отколкото вредите.
Междувременно 83% от българите очакват изкуственият интелект да унищожи повече работни места, отколкото ще създаде, което отново е най-високият дял. Също така 65% от анкетираните смятат, че развитието на изкуствения интелект ще доведе до по-голяма нестабилност в света.
България е единсветна от общо 14 изследвани държави, в която мнозинството от гражданите (51%) определят Русия като най-важния стратегически партньор за стрната. България се отличава с най-слаба подкрепа за членството й в Европейския съюз, има най-ниско доверие в коректното отчитане на изборните резултати и най-малък процент от населението определя Русия като заплаха за националната сигурност. Това показват резултатите от международното изследване GLOBSEC Trends 2026: The Reality Check, което проследява обществените нагласи към сигурността, международните отношения, демокрацията, войната в Украйна и новите технологии в 14 държави.Проучването е проведено между в средата на май в Чехия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Великобритания, САЩ и България. Единствено Унгария и Словакия имат близки показатели с тези на България що се касае до нагласите спрямо Русия.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.