Изключително ми е приятно, че бях поканен от Атлантическия клуб във Варна да изнеса лекция днес. Тук съм по покана на един велик българин, велик варненец и поне наполовина шотландец – посланик Иван Станчов. Убеден съм, че ще се присъедините към пожеланията ми към него за пълно и бързо възстановяване след неотдавнашния инцидент, който претърпя.

Когато пристигнеш във Варна от София, виждаш една различна България. Самият аз идвам от остров. Ние, островитяните, имаме специална връзка с морето. То е нашата защита, но също и врата към света.

Варна е морската столица на България, търговско средище с хоризонт отвъд Черно море и в крайна сметка отворена към целия свят.

И докато, когато съм в София, разсъждавам по вътрешнополитически въпроси, в морска Варна, съвсем естествено, мисля за външния свят, за външната политика.

България е едновременно балканска и черноморска държава. Трябва само да се обърнем към нейната история, за да видим стратегическото ѝ значение, заради географското ѝ положение на кръстопът в Европа. След като за известен период вниманието беше насочено в друга посока, мисля, че стратегическата важност на Черноморския регион и Балканите бързо ги предвижва в по-челна позиция в международния дневен ред. Всъщност тази година инспектирах британски военни, които за пръв път от много време насам участваха във военно учение на полигона в Ново село.

За съжаление в наши дни Черноморският регион и Балканите не са толкова стабилно и безопасно място както преди.

Причината е това, което британският министър на външните работи Филип Хамънд описа като дъга на нестабилност” в Европа. Тази нестабилност има много проявления:

• от неуспехите на Арабска пролет в Либия и Египет, довели до вътрешни конфликти
• до истинската катастрофа, в която се превърна днешна Сирия
• варварството на Ислямска държава в Сирия и Ирак
• руската агресия срещу Украйна и незаконното анексиране на Крим
• извличането на дивиденти от окупацията или насърчаване на сепаратизма в Грузия и Молдова
• до продължаващото напрежение в Западните Балкани и усилията на Русия да отклони някои държави от ЕС.

България е пряко засегната от много от тези проблеми и непряко от всички тях. Великобритания и страните-членки на ЕС също са потърпевши.

Нашият отговор трябва да е на три нива:

• многостранен – да работим заедно в рамките на ЕС, ООН, НАТО и в коалиции, създадени по определени въпроси
• двустранен – съвместно с отделни страни-партньори
• на национално ниво – да се направи необходимото, за да се даде вътрешен отпор на външната заплаха.

Русия/Украйна

От тези различни предизвикателства, най-голямото и най-застрашаващото Балканите и Черноморския регион е руската агресия в Украйна. В ЕС може да съществува разногласие относно правилната реакция, но нека се съгласим относно онова, което се случи.

Осъществи се нахлуване в европейска държава, защото едно проруско правителство бе свалено под напора на протестиращи, желаещи страната им да подпише споразумение с ЕС. Незаконното анексиране на Крим се случи за по-кратко време, отколкото е необходимо за закупуването на автомобил в България… въпреки че това би могло да е също толкова показателно за българската бюрокрация, колкото и за руското планиране.

Русия подкрепи сепаратистите с оръжие, в резултат на което се случи трагичното и престъпно сваляне на полет MH17. Русия изпрати свои военни части да се сражават в Украйна, а информацията за растящия брой жертви беше потулена.

През последните 25 години имаше периоди, в които ЕС определяше Русия като стратегически партньор. Този статут вече е мъртъв и погребан. Въпреки че може да се възхищаваме на руската култура, да имаме приятелски отношения с руския народ и да търгуваме с руски компании, не можем да не отчетем факта, че установените отношения, каквито ги познаваме след края на Студената война, бяха унищожени от Русия. Оказва се, че сме се лъгали за нещо, за което сме смятали, че познаваме.

Като европейски народи и членове на ЕС трябва да се обединим срещу заплахата от Русия. Направихме го най-вече чрез санкции, насочени срещу отделни хора и компании, насърчаващи агресията и извличащи ползи от нея. Тези санкции дадоха резултат. Прогнозите са, че икономиката на Русия скоро ще влезе в рецесия.

Също така предприехме стъпки, за да попречим на Русия да се държи като нормален член на международната общност, например отстраняването ѝ от G8. Ще мине много време преди тя отново да заеме мястото си в семейството на "нормалните” държави.

Общите действия на ниво ЕС очевидно са затруднени от зависимостта на някои държави от Русия. Не съм сред онези, които кършат ръце заради бавната реакция на Европа. Именно защото не сме автократни държави, а демократични, пазарни икономики, някои от нас си позволихме през последните 25 години да вземаме пазарно-обосновани решения, което направи трудно сплотяването в единна и директна реакция срещу действията на Русия.

Енергетика

Ако газовата война с Украйна през 2009 г. беше предупреждение, сегашната ситуация е като червен флаг, сигнална ракета и виеща сирена. Нямаме оправдание, трябва да диверсифицираме икономиките си и особено енергийните си източници, за да можем да предприемем бързи и безкомпромисни действия в бъдеще. Най-добрият начин да бъде спряна Русия е да ѝ отнемем силата да ни заплашва.

България има основна роля в енергийната диверсификация, както на национално, така и на регионално ниво. Тя би могла и трябва да бъде ключовата връзка между азерския газ, който ще потече по тръбите на Южния газов коридор през 2019 г. и останалата част от Югоизточна и Централна Европа.

България вече подписа договор за доставка на 10% от този газ (1 млрд. кубически метра природен газ годишно) от 2019 г. И въпреки че това беше приоритет още когато пристигнах, няма признак за напредък в изграждането на интерконекторна връзка, която да докара газа до тук. Ако България продължава да се проваля в това, Хърватска ще построи газопровод до Албания и тогава България, която има желание да се превърне в регионален енергиен център, ще бъде заобиколена. Не можеш да се превърнеш в енергиен център, ако не създадеш нужните връзки със съседите.

Извън този основен инфраструктурен проект в задния си двор, България би могла да е основен играч в регионалните усилия за изграждане на пазари, като оказва натиск на Румъния да модернизира газовия си пръстен и настоява за необходимите интерконекторни връзки със Сърбия, Румъния, Унгария и по-далеч. Ако целта е да се превърне в регионален център за газови доставки, страната трябва да разполага и с адекватни хранилища в Чирен и Галата.

България има нужда и от отворени енергийни пазари, които вървят заедно с тази инфраструктурна революция, започваща на регионално ниво и с идеите, предложени от Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Румъния и България (държавите от разширената Вишеградска четворка (V4+). Тези страни предлагат по-бърз и амбициозен напредък от ЕС по отношение на създаването на единен енергиен пазар.

На национално ниво има още какво да се прави в областта на енергийната сигурност. В допълнение на диверсификацията, вследствие на доставките на азерски природен газ и дори втечнен природен газ, България притежава потенциални собствени ресурси в Черно море. За мен е загадка защо държавата не прави всичко възможно да насърчава проучването и добива им. Вместо това, понякога изглежда, че властите пречат на експлоатацията на български природен газ.

Не искам да засягам една деликатна тема непосредствено след изборите, но бих предположил, че е в интерес на България поне да е наясно със ситуацията по отношение на неконвенционалните въглеводороди, включително шистовия газ. Сега всяка държава сама трябва да направи своя избор. На базата на богатия опит на Северна Америка, Великобритания е убедена, че е възможно да се извлекат ползите от шистовия газ, като същевременно се управляват рисковете. Със сигурност не е моя работа да коментирам, ако България предпочете да каже: „Не, рисковете надхвърлят ползите”. Но, за да се направи тази оценка, България е необходимо да се знаe какви са ползите… какво всъщност се крие под българската почва.

Въпреки че рискувам да предизвикам полемика, ще си позволя да стигна малко по-далеч. Българското правителство би могло прозрачно да освети газовата сделка за Южен поток. Нека бъдем наясно какво Южен поток не е. Южен поток не допринася за енергийната сигурност от гледна точка на диверсификацията на източниците на доставка. Той няма да доведе до потичането на нови газови молекули в Европа. Няма да доведе и до потичането на неруски газ.

Докато защитниците му твърдят, че Южен поток ще бъде в полза на България, заради потенциалните директни доставки на газ от Русия, съвсем малко се знае за цената, която България ще трябва да плати. Европейската комисия, наред с много други наблюдатели, има дълбоки съмнения относно тръжната процедура за избор на изпълнител на наземната част на газопровода. Нека процедурата бъде разгледана открито заради националния интерес на България, а не заради искане на чуждестранна институция. И докато Великобритания не може да види икономическа или политическа логика в полза на Южен поток, ако проектът продължи, абсолютно сигурно е, че той трябва да покрие 100% законовите изисквания и правила на ЕС.

Последният елемент на енергийната сигурност е да ползваме по-малко енергия. Негаватите са по-евтини от мегаватите. България е енергийно най-неефективната държава в ЕС. Това може да звучи като лоша новина… но добрата новина е, че има достъпни плодове, които чакат да бъдат обрани! Всеобхватна програма за енергийна ефективност би спестила пари на потребителите и държавата и би намалила зависимостта. Може преди да не сте гледали на изолационните материали като на стратегическо оръжие, но помислете отново.

Европейска политика за добросъседство

Според проучвания на общественото мнение, България е най-проруски настроената страна-членка на ЕС. Това не е избор между Русия и Запада, а между ценности: от една страна са демокрацията и международните организации, изградени върху ясни правила, като ЕС, а, от друга – президентът Путин. Вярвам, че България вече е направила своя избор между двете.

Това може обаче да не важи за други страни в региона. Като страни-членки на ЕС, трябва да преразгледаме Европейската политика за добросъседство (ЕПД). Прекалено много се осланяхме на „един подход за всички” и той не проработи достатъчно добре.

Трябва да разграничаваме нещата: някои държави вървят по пътя на членството в ЕС и наистина трябва да въведат стандарти и политики. Много други обаче не са в тази група. Необходимо е да сме по-бизнес ориентирани: да определим какво искаме и да предоставим по-бързо онова, което се изисква от нас с по-малко условия.

Трябва да сме загрижени, че Русия на Путин привлича почитатели в задния двор на Балканите. България би могла да е регионален лидер на Балканите, като споделя опита си на страна с тесни исторически, културни, религиозни, етнически и търговски връзки с Русия, но страна, която е взела ясното решение да поеме по пътя към Запада, към Европа.

България наистина може да има огромна полза, ако избере да бъде вратата към Европа, от една страна, за Западните Балкани и, от друга – за Турция, в стремежа ѝ към членство в ЕС и бързо растящата ѝ икономика.

В по-дългосрочна перспектива, с приближаването на тези държави към членство в ЕС се увеличава групата на единомислещите партньори, което добавя тежест към гласа на България.

Сирия, Ирак и Ислямска държава

Виждаме заплахи не само за Източна Европа, но и за Югоизточна Европа, особено след появата на Ислямска държава и нестабилната ситуация в Сирия. Ето защо трябва да обединим международните, двустранните и националните си усилия.

Вече виждаме как отделни страни-членки, включително и България, играят роля в това местните сили да могат да се справят с Ислямска държава. САЩ, Великобритания и други държави осъществиха успешни въздушни удари срещу позиции на Ислямска държава. Сформира се и коалиция.

Това не е театрална постановка, в която ЕС и институции на Съюза ще поемат водеща роля. Нито е правилният проблем, нито е правилният вид проблем. Но в допълнение на индивидуалните ни действия и политики, можем да направим много заедно.

Жизнено важно е да се изпрати хуманитарна помощ в Сирия и Ирак. ЕС е подходящата организация за оказване на съдействие на съседите на Сирия да се справят с потока от бежанци и опитите за дестабилизация, особено в Йордания и Ливан. Турция, която е страна кандидат-член на ЕС, трябва да подслони огромен брой бежанци и би трябвало да получи нашата подкрепа.

Необходимо е също така да сме сигурни, че правим правилните връзки между външните събития и колективните и индивидуалните ни политики.

Ислямска държава представлява заплаха като потенциален източник на нестабилност и убежище на терористични групи с амбиции да атакуват Запада. Тя привлича също така огромен брой чуждестранни бойци, включително и от държави-членки на ЕС, които пристигат, за да участват в този конфликт. Те вече са радикално настроени и докато много от тях бързо ще се разочароват, за други огънят ще гори с много по-голяма сила, а усвоените умения за боравене с оръжие представляват сериозна заплаха за нашите страни и народи.

Това ни поставя пред предизвикателства на всички нива.

Трябва да осъществяваме много по-добър обмен на данни на пътуващите до вътрешни дестинации в ЕС, които преминават през вътрешните граници, и да затегнем правилата за предварително предоставяне на данните на пътуващите, включително и при пътувания в рамките на ЕС.

Трябва да сме по-твърди и да спираме лица, за които подозираме, че пътуват за Сирия – правото за свободно придвижване на гражданите на ЕС не е безусловно. Искам държавите, охраняващи европейските граници, като България, да спират без колебание подозрителни британци и да ги връщат обратно във Великобритания.

Ценим изключително много взаимоотношенията ни с ДАНС и други български организации. Разчитаме на сътрудничеството, което имаме с тях. За нас е успокоително да знаем, че българските ни колеги се тревожат също толкова много заради тероризма и заплахата за нашите държави, колкото и ние, и винаги ще се стараят да направят необходимото, за да ни защитят. В процеса на адаптиране към новите заплахи, пред които сме изправени, трябва свободно да обменяме добри практики и информация.

Знам, че след избори винаги възниква желание за реформиране на държавни структури и, че изкушението е особено голямо в сектора на сигурността. Надявам се, че който и да поеме властта в България, ще направи необходимото ДАНС и други служби да могат да продължат да функционират на същото високо ниво и, че няма да бъдат подложени на промени, които да ги омаловажат, точно когато са най-необходими.

След случилото се със Сноудън и Асандж, не трябва да забравяме, че разчитаме на разузнавателните ни служби да ни защитават. Добре е, че разглеждаме внимателно въпросите, свързани със защита на данните, но нека не се поставяме в ситуация, в която възприемаме тези, които трябва да ни защитават, като по-опасни за нас от онези, които открито заявяват, че искат да ни убият. Нека направим така, че законите и процедурите ни ни защитават.

Заключение

През първата година на мандата ми тук, Хизбула убиха шестима човека, включително и един български гражданин, на летището в Бургас. Миналата година конфликтът в Сирия засегна България под формата на бежанска вълна. И двете събития бяха неочаквани, но и двете показват колко бързо външната политика може да се превърне във вътрешна. По същия начин, на тези, които са по-отдалечени, проблемът Русия-Украйна може да се струва проблем на външната политика, но за България и региона, той засяга вътрешната политика.

Моят извод е, че както светът отвъд бреговете ни става по-опасен и непредвидим, така и основанията на Великобритания и България да се ангажират със световните въпроси стават все по-силни. Ако не го направим, това би ни изложило на още по-голям риск в бъдеще.

Докато предприемаме необходимото, не можем да гледаме на външната политика като на нещо, с което дипломатите и министерствата на външните работи се занимават; като на нещо, заровено във вътрешните страници на вестниците, без кой знае какви реални последствия.

Вместо това ни е необходим интегриран отговор, който обединява усилията на държавите в широкомащабни колективни действия, но включва също и стъпки на отделните държави. Трябва да направим необходимото националните ни органи и политици да изпълняват изцяло своята роля. Днес енергийната политика е външна политика. Вътрешната сигурност е тясно свързана с външнополитическия ни отговор.

Трябва да си припомним урока на мореплавателите от Варна и Великобритания. В сърцата си знаем, че можем да сме сигурни единствено в това, което е отсам хоризонта ни. Корабът, който виждаме в далечината, може да носи война или търговски контакти.

Не можем да пренебрегваме заобикалящия ни свят. Твърде важен ни е, за да го оставим на дипломатите! Той засяга всички нас, сега.

*Текстът е от лекция на посланик Алън пред Атлантическия клуб.