Новата антикорупционна агенция ще има разследващи функции и възможности за самостоятелно прилагане на специални разузнавателни средства, за да бъде напълно независима от прокуратурата и изпълнителната власт. Това са част от идеите за преструктурирането на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), за които е постигнато крехко съгласие в управляващата четворна коалиция, научи Mediapool от няколко източника в парламента и изпълнителната власт.

По този начин бъдещата агенция ще може да заобиколи прокуратурата, управлявана от Иван Гешев. В тази връзка управляващите обмислят дори въвеждането на частното обвинение, за да разрушат прокурорския монопол и върху съдебната фаза на наказателното производство .

Идеята за въвеждане на частното обвинение бе защитавана от покойния виден български юрист доц. Кристиан Таков, който говореше за "приватизация на обвинението", но в съвсем различен контекст. Той го представяше изцяло като "гражданско право".

В случая обаче циркулират идеи да се даде отделно частно право за поддържане на обвинителна теза пред наказателен съд, за да се обезпечат целите на репресивна държавна институция. Въвеждането му изисква конституционни промени. Все още не е ясно как управляващите биха опитали да избегнат промените в основния закон, където са записани изричните правомощия на прокуратурата.

Ако управляващите се откажат от частното обвинение, антикорупционната агенция би могла да разчита само на Европейската прокуратура, за да заобиколи Гешев. Лаура Кьовеши скоро ще разполага с десет прокурори на терен в България, но има право да разследва главно злоупотребите с европейски пари.

С обобщаването на всички идеи за КПКОНПИ и подреждането им в законопроект се е заел екип в Министерския съвет, координиран от началника на премиерския кабинет Лена Бориславова, твърдят източниците на Mediapool.

Избистрянето на окончателния вариант на законопроекта едва ли ще приключи скоро. Междувременно сегашният шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров си подаде оставката и ще напусне поста на 1 март. След тази дата ръководството на институцията преминава в ръцете на неговия заместник Антон Славчев, който е бивш кадър на ДАНС, считан за близък до ДПС и който бе част от скандала през 2019 г. с изгодните имоти с големите тераси, довел до оставката на бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев и до "изчегъртването" на Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Оставянето на КПКОНПИ в ръцете на Антон Славчев се разглежда като крайно неприемливо за управляващите, но въпреки това все още никой не може да се ангажира със срок за провеждане на реформата в КПКОНПИ.

Общата идея е за пълно преструктуриране и създаване на две агенции. Едната ще има изцяло антикорупционни функции и изцяло нов състав, а другата ще се занимава с отнемане незаконно придобитото имущество и ще използва част от кадрите на сегашната КПКОНПИ. Вероятно проследяването на конфликта на интереси и подаването на имуществените декларации ще остане в правомощията на агенцията за борба с корупцията.

По неофициална информация на Mediapool основните възражения за провеждането на подобна реформа са дошли от "Има такъв народ". Водещи фигури в партията на Слави Трифонов са изказали притеснения, че може да бъде създадено чудовище, което след време да бъде използвано за реванш срещу сегашните управляващи. В крайна сметка възраженията са били оттеглени заради натиска на "Продължаваме промяната" за създаване на агенция с разследващи функции.

Компромисното решение – засега – е за колегиално управление на новия антикорупционен орган.

Решенията в бъдещата антикорупционна агенция най-вероятно ще се вземат от председател и управителен борд, в който да има четирима или петима членове с право на вето върху решения на органа. Подобна структура се възприема като застраховка, че всяка от формациите в четворната коалиция ще получи право чрез "своя" представител в агенцията да блокира действията ѝ. Подобен подход със сигурност ще доведе до обвинения от страна на опозицията, че новата КПКОНПИ се създава, за да бори само корупцията на предишната власт, но не и на настоящата.

Ако обаче в ръководството на институцията влязат и хора на предишната власт, работата ѝ най-вероятно ще бъде блокирана поради взаимно налагане на вето при вземане на решенията.

Рисковете

Създаването на още един силен репресивен орган в България със сигурност носи огромни рискове, за които управляващата коалиция би трябвало да е наясно. Идеята да се създаде нещо средно между ДАНС, МВР и Прокуратурата е подчинена на разбирането, че сегашните институции са продукт на корупционния модел от ерата "Борисов" с единствената цел да бранят схеми и интереси, върху които се крепи този модел и да бъдат бухалка срещу опонентите му. Затова и досега в България има антикорупционна комисия, но не и истинска борба с корупцията.

В едно последните си прозрения Цацаров обобщи, че корупцията съществува, защото политическата класа го иска.

По тази логика реформата на КПКОНПИ минава през нови хора, пратеници на друга политическа воля – а именно за борба с корупцията.

Допълнителните рискове са свързани и с въвеждането на фигурата на частния обвинител. По време на своята лекция за "приватизацията на обвинението" доц. Кристиан Таков формулира рисковете под формата на въпроси.

Какво става, ако и прокуратурата води дело за същото престъпление, за което и гражданинът? Кой ще обезщети ответника в частното дело, ако онзи, който го е изправил на съд, не докаже обвинението си? Опасен страничен ефект е пълното отчуждаване на гражданите от държавата, ако тя се освободи изцяло от основни функции.

Поради тази причина доц. Таков предложи висока такса за започване на частен процес и банкова гаранция, с която да бъде обезщетен оневиненият, като юзда срещу масовото завеждане на наказателни дела по лична инициатива.

Напрежение

В управляващата коалиция напрежение около законопроекта не липсва. За това свидетелства и фактът, че още в средата на януари правосъдният министър Надежда Йорданова обяви, че "до дни се очаква да бъдат изчистени в коалиционен формат детайлите по отношение на реформирането на КПКОНПИ". Тогава Йорданова уточни, че става дума за изчистване на последни детайли, но до момента законопроектът не е внесен, а изглежда това няма да се случи и в следващите дни.

В последните седмици темата обаче действително е била обсъждана от партньорите във властта.

Едно от спряганите имена за председател на антикорупционната агенция е това на бившия служебен правосъден министър Иван Демерджиев, който се ползва с подкрепата на "Продължаваме промяната". Апетити към шефската позиция в бъдещата Комисия за конфискация имат най-вече "Има такъв народ", твърдят депутати. Решаването на кадровите въпроси обаче все още не е на дневен ред.

Законопроектът е "на финалната права"

Председателят на правната комисия Милен Матеев ("Продължавам промяната") заяви тази седмица пред Mediapool, че работата по законопроекта е "във финалната фаза" и "коалиционните партньори се срещат редовно на експертно ниво".

По думите му се очаква поправките да бъдат внесени в парламента от народни представители в "следващите седмици". Първоначално се очакваше измененията да бъдат внесени от министъра на правосъдието Надежда Йорданова ("Демократична България") през Министерския съвет.

Явор Божанков от БСП също потвърди пред Mediapool, че измененията са на "финалната права" и се очаква да бъдат внесени в "следващите седмици", докато съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов коментира, че засега не може да се ангажира със срок кога това би могло да се случи.

Георги Георгиев от "Има такъв народ", който е зам.-председател на парламентарната антикорупционна комисия, потвърди пред Mediapool, че "засега тенденцията е сегашната КПКОНПИ да бъде разделена на две".

"Идеята е Комисията за противодействие на корупцията да бъде част от тази дирекция, която беше в ДАНС, към нея да бъдат конфликтът на интереси, декларациите за имуществено състояние и съответно претенцията и анализът по отношение на законодателството. И да си остане старата комисия, както беше преди обединението през 2018 година Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество", каза той.

Неофициално депутати от управляващата коалиция признават, че все пак забавянето на законопроекта няма да е прекалено голямо, но сега на дневен ред пред парламента е бюджетът.