Осигуровките за фонд "Пенсии" на НОИ все пак ще се вдигнат с 3 процентни пункта, но на две стъпки – през 2027 г. (с 1 пункт) и 2028 г. (с още 2 пункта). Това предвжда средносрочната бюджетна прогноза към втората версия на Бюджет 2026, който бе оттеглен от правителството след масови протести в София и страната.

Това е четвърти пореден проект на бюджет, в който Министерството на финансите залага вдигане на вноските за пенсия в средносрочен план, което значи, че вероятно смята стъпката за неизбежна за стягане на публичните финанси в средносрочен план.

С тази мярка бюджетният дефицит е планирано да намалее от 3% през 2026 г. на 2.8% през 2027 г. и 2.4% през 2028 г., сочи новият проект.

В последните дни финансовият министър Теменужка Петкова на няколко пъти подчерта, че през 2026 г. ще се обсъждат промени както в пенсионната, така и в социалната система като част от подготвяната пътна карта в сектора, за да отговори на критиките, че осигуровките не може да се вдигат без реформи. Освен това мярката ще се съчетае и с начални стъпки на съкращения в администрацията (виж долу, б. р.).

Графикът за осигуровките 

В първата версия на проекта за 2026 г. се предвиждаше пенсионната вноска да се качи с 2 пункта през 2026 г. и с още 1 – през 2027 г. Това обаче разгневи работодателските организации и част от работещите, а се подкрепяше само от синдикатите и някои експерти като мярка за устойчивост на пенсионната система, която носи права на работещите. Вдигането с 2 пункта на пенсионната вноска от 1 януари 2026 г. щеше да струва общо на работника и работодателя по около 50 лв. на месец при средна работна заплата, сочат изчисленията.

В крайна сметка, с консенсус между бизнеса, синдикатите и държавата, мярката бе оттеглена от Бюджет 2026 заради протестите.

Тя обаче остава в средносрочната прогноза явно за да даде повече време на бизнеса да си планира отрано разходите за труд през следващите години, тъй като една от основните критики бе, че промяната се внася в последния момент, когато компаниите вече са си разчели бюджетите за 2026 г.

Всъщност, сегашният проект е четвърти поред, в който Министерството на финансите предлага увеличение на осигуровките за пенсии. За първи път мярката се появи в проекта на служебния министър Людмила Петкова преди година, когато бе предложено осигуровката да се повиши с общо 5 пункта – с 3 от 2026 г. и с още 2 от 2027 г.

Впоследствие, мярката фигурираше и във втория проект на Бюджет 2025, този път изготвен от Теменужка Петкова през февруари тази година. Тогава графикът беше вдигане на осигуровката с 1 пункт през 2027 г. и с още 2 – през 2028 г.

Максималният осигурителен доход, който сега е 4130 лв., също ще продължи да се вдига през следващите години – 2300 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г. Максималната пенсия обаче не е заложено да се повишава и ще остане на нивото от сегашните 3400 лв. (1738.40 евро).

Таксата за хазарта ще бъде увеличена от 20% на 22% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не на 25%, както се предвиждаше в първоначалния проект на Бюджет 2026, става ясно още от текстовете.

Данък "дивидент", ДДС, данъкът върху личните доходи и корпоративният данък се запазват на сегашните си нива за целия хоризонт до 2028 г.

Автоматичните механизми не се махат от законите 

Автоматичните механизми за вдигане на заплатите в отбраната, МВР, НСО и висшето образование отпадат само за 2026 г., а не по принпип, става ясно още от текстовете.

Възнагражденията на учителите ще продължат да се определят по досегашния ред и за база ще се взима 125% от средната работна заплата.

И работодателите, и синдикатите смятат, че автоматичните формули, според които заплатите в определени сектори се определят директно на базата на средната работна заплата в страната, са неправилни. 

Планираното "хоризонтално" увеличение на заплатите с 10% в публичния сектор от 1 януари 2026 г. ще доведе до допълнителни разходи на бюджета от 660 млн. евро заедно с осигуровките, пише още в проекта.

Предвижда се още да стартира програма за подкрепа на лекарите специализанти, за която ще бъдат отделени 30 млн. евро през 2026 г.

Изпълнителната власт си замразява заплатите през 2026 г. 

Министър Теменужка Петкова предлага първа стъпка към административна реформа. 

В проекта е заложена оптимизация на администрацията (държавна и общинска) с трайно незаетите щатни бройки – 5500 бр., които ще бъдат поетапно съкратени до 2028 г.

Изпълнителната власт замразява възнагражденията си за 2026 г. на нивата от 2025 г., а от 2027 г. за нея ще се прилага общата политика за доходите, както на останалите в публичния сектор, без да бъде обвързана автоматично със средната работна заплата. Това включва заплатите на министрите, областните управители, шефовете на държавни агенции и т. н.

"През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор", пише в проекта. 

Без големи промени в рамката, разходите са свити с 1 млрд. евро  

Като макрорамка новата версия на бюджета не е особена алтернатива на предишната, като единствената съществена разлика е отпадането на допълнителната данъчно-осигурителна тежест. Срещу това стои свиване на инвестиционната програма на правителството.

При очакван през 2026 г. БВП от 120 млрд. евро държавата смята да изхарчи 54 млрд. евро, което е с над 6 млрд. евро повече в сравнение с 2025 г.

В проценти това означава, че държавата ще преразпредели 45% от БВП, което е съвсем малко под първоначално предложените 45.8%. Това обаче е скокообразен ръст на публичния сектор спрямо постигнатите 38.2% преразпределение през 2024 г. и 42.4% през 2025 г. – една от най-съществените критики на опозицията към бюджета.

Разходите са свити с около 1 млрд. евро спрямо първата версия, колкото приблизително е и намалението на приходите заради отпадането на по-високите осигуровки, ръста на данък "дивидент", задължителното въвеждане на одобрените от НАП софтуери за управление на продажбите и др.

В новата версия заложените приходи от ДДС например са намалени с около 600 млн. евро до 14.4 млрд. евро. Но въпреки това по перото ДДС догодина се залага сериозен ръст на постъпленията от над 3.3 млрд. евро, което ще напрегне приходните агенции.

Разходите за персонал (основно за заплати) остават почти непроменени спрямо първоначалната версия – малко над 13 млрд. евро. Това е с около 850 млн. евро повече в сравнение с 2025 г.

Както бе обявено, капиталовата програма (разходите за инфраструктурни и други проекти, б. р.) се намалява с около 750 млн. евро до малко над 7 млрд. евро. За сравнение, очакваното изпълнение на това перо през 2025 г. е около 6.2 млрд. евро.

Близо 10 млрд. евро нов дълг 

Във втората версия на бюджета правителството леко е намалило размера на новия дълг, който може да се поеме през годината – от 10.5 млрд. евро на 9.94 млрд. евро, което включва и заема за отбраната по програмата SAFE в размер до 3.26 млрд. евро.

Оставен е текстът в закона, според който в рамките на тавана правителството може да поема държавен дълг за специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в сферите на сектор ВиК, регионално развитие, отбрана, здравеопазване, енергетика и иновации.

Предвиждат се до 2.05 млрд. евро държавни гаранции в енергетиката и още до 1.75 млрд. евро – за Българската банка за развитие, за програмите за саниране и за общинските проекти.

Максималният размер на дълга в края на 2026 г. е 37.6 млрд. евро.