Преди 25 години цар Симеон Втори (1943-1946) се връща да живее в България и се включва в политиката. В 15 часа и 15 минути на 4 април 2001 г. със самолет от Цюрих, Швейцария, той каца на софийското летище и обявява, че ще остане да живее в страната. Два дни по-късно той обявява, че ще влезе в българската политика.
След внезапната смърт на баща му цар Борис Трети на 28 август 1943 г., Симеон е провъзгласен за цар на българите, но поради непълнолетието му е назначен тричленен Регентски съвет. След края на Втората световна война и установяването на комунистически режим в страната, на 8 септември 1946 г. се провежда референдум за формата на държавното управление в България, като 92.72 процента от участвалите гласуват за република и 4,37 процента за монархия. На 16 септември 1946 г. Симеон Втори, който не се отказва официално от престола, сестра му – княгиня Мария-Луиза, и майка му царица Йоанна са принудени да напуснат България, след като на 15 септември 1946 г. Народното събрание провъзгласява България за народна република.
За първи път цар Симеон Втори посещава страната, която е напуснал като дете, 50 години по-късно – от 25 май до 16 юни 1996 г.
БТА припомня как завръщането на Симеон е отразено в българските и чуждите медии. Бюлетинът от онова време е ценен исторически документ, защото показва настроенията у нас от първите години на новия век.
България, един цар за президент?
Рим, 13 март 2001 г. /БТА/ В статия, озаглавена "България, един цар за президент?" в днешния си брой италианското списание "Еспресо" се спира на възможността цар Симеон Втори, който никога не се е отказвал от претенциите си към трона, да се кандидатира за някакъв републикански институционен пост.
Списанието припомня историята на Симеон Сакс-Кобургготски и прогонването му след организирания от комунистическия режим референдум, премахнал монархията, както и триумфалното му посрещане при посещението му през 1996 г. Не може да се каже, че републиканска България не беше щедра, след като му върна както гражданството, така и конфискуваните му навремето имоти, отбелязва "Еспресо" и изтъква, че в замяна Симеон Втори спазваше олимпийско дистанциране от политическото положение в родината му при многобройните си посещения.
Сега обаче той даде да се разбере, че желае да се установи отново в България. И всички изтълкуваха съобщението като сигнал за неговото излизане на политическата сцената, посочва "Еспресо". Според списанието социологическите проучвания дават на евентуално оглавената от Симеон Втори монархическа партия осем на сто от гласовете на избирателите, т.е. сочат я за "трета неудобна сила между партията на мнозинството – десноценстристкия Съюз на демократичните сили и създадената лявоценстристка коалиция". В статията се припомня също изразеното неотдавна мнение на Конституционния съд, че за президентския пост могат да се кандидатират лица, пребивавали в родината си поне шест месеца годишно през последните пет години. Според списанието, това най-общо решение е насочено срещу Симеон Втори, който не отговаря на това условие.
Това не успя да успокои духовете, особено в десния център, където има сблъсък между онези, които се опасяват от евентуално изтичане на гласове в полза на монархистите, и другите, които виждат в перспектива възможност за укрепване на центъра, отбелязва "Еспресо".
Още преди да се завърне в страната, той дарява парка "Врана" на Столичната община:
Симеон Втори дари парка "Врана" на Столична община
София, 29 март 2001 г. /БТА/ Цар Симеон Втори дари парк "Врана" на Столична община. Днес в 18:10 часа столичният кмет Стефан Софиянски и юридическият съветник и пълномощник на царското семейство Асен Ошанов са подписали договора за дарение на парка.
Всички юридически неща около дарението са изчистени, каза за БТА кметът Софиянски. До 31 май Столичният общински съвет трябва да го гласува, с което всички формалности около него окончателно ще приключат, допълни той.
Според договора цар Симеон Втори и неговото семейство даряват за нуждите на българските граждани един уникален по ботаническата си стойност имот, пише в съобщение на пресцентъра на Столична община. Чистата площ на дарението възлиза на 882 421 квадратни метра и по оценка на специалисти е на стойност 19 милиона долара, е посочено в съобщението.
Царското семейство си запазва една част от парка около царския дворец в размер на 21 400 квадратни метра. Тази част ще бъде отделена от дарения парк с ограда, построена с лични средства на царското семейство, пише в съобщението.
При подписването на договора Асен Ошанов е представил пълномощия, както и изпратени по факса писма на цар Симеон Втори и княгиня Мария-Луиза с днешна дата. В писмата те още веднъж потвърждават направеното на 6 ноември 1999 г. волеизявление за дарение на парка, пише в съобщението.
***
Симеон Втори пристига в България на 4 април, съобщи пресаташето на царя
София, 30 март 2001 г. /БТА/ Симеон Втори пристига в България на 4 април следобяд, съобщи за БТА пресаташето на царя Галя Дичева.
Програмата на Симеон Втори ще бъде уточнена по-късно, добави Дичева.
В деня на пристигането си цар Симеон Втори е лаконичен:
Почакайте до петък – ще бъде интересно, каза Симеон Втори пред журналисти
София, 4 април 2001 г. /БТА/ Благодаря ви, че дойдохте, наистина съм трогнат, обърна се Симеон Втори към десетките граждани, дошли да го посрещнат на аерогара София. Царят пристигна в 15 часа и 15 минути със самолет от Цюрих. (…)
Почакайте до петък, ще бъде интересно – така отговори царят на въпросите как ще участва в политиката и какво е посланието му към българския народ. По предварителна програма той ще даде изявление за журналистите в петък в двореца "Врана".
Сред посрещачите на царя бяха депутатите от Парламентарната група за диалог и партньорство Димитър Иванов – /заместник-председател на групата/ и Камен Костадинов. Андрей Кожухаров и Костадин Халачев от ръководството на Федерация "Царство България", както и представители на други монархически организации.
Възгласи от посрещачите "Монархия", "На трона", "Симеон", както и песента "Я, кажи ми, облаче ле бяло", изпята в промонархически вариант, съпътстваха думите на царя.
Два дни по-късно – на 6 април 2001 г., в резиденция "Врана" Симеон Сакскобургготски прави изявление пред журналисти, в което обявява намерението си да участва в предстоящите парламентарни избори:
Симеон Втори ще участва в парламентарните избори начело на Национално движение "Симеон Втори"
София, 6 април 2001 г. /БТА/ Симеон Втори ще участва в предстоящите парламентарни избори начело на Национално движение "Симеон Втори" – "за нов морал в политиката и за нови икономически решения, с нови хора, като движеща сила". Днес пред журналисти в резиденция "Врана" Симеон Втори обяви създаването на движението.
По неговите думи то ще работи за бърза и качествена промяна на стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ни, каза Симеон Втори.
Той гарантира скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около "изконните идеали и ценности, които са съхранили величието ѝ през вековете".
Царят обеща въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, "която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимите чуждестранни капитали".
"Решението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери. Прицелът на това движение няма да бъдат отделните партии или личности, тъй като аз не се конфронтирам с никого".
Царят обяви, че му предстоят срещи из страната с цел формиране на избирателните листи на движението. "Ще се стремя мнозинството от кандидат-депутатите да бъдат хора, които просто са работили, страдали и вярвали в по-доброто бъдеще на народа ни. Разбира се, ще поканя и хора, участвали в политическия живот, заради техния опит и професионализъм, давайки си ясна сметка, че политическата стихия едва ли е пощадила нечия репутация", заяви Симеон Втори.
Той изрази желанието си значителна част от кандидат-депутатите на Движението да са жени. "Винаги съм вярвал, че тяхното участие в политиката ще я направи по-човешка и заради това по-успешна", каза Симеон Втори.
Той увери, че движението ще използва механизми, които ще направят депутатите му непосредствено отговорни пред избирателите им. Симеон Втори предупреди, че всеки, приел поканата му за участие, ще носи отговорност да се посвети на целите на движението и трябва да е готов да се оттегли, когато доверието в него не е било оправдано.
На изборите царят ще разчита на подкрепа на всички, вярвали в него досега, особено на образованите млади хора, които той нарече свой най-силен потенциален съюзник в осъществяване на предлаганите промени. Симеон Втори ще разчита и на българите, живеещи в чужбина, "които милеят за България и искат да ѝ помогнат".
Царят иска да мотивира за участие в изборите онези, които днес заявяват, че няма да гласуват или че ще гласуват, "но не водени от нов стимул за промяна, а от стереотип и даже страх от миналото".
Симеон Втори говори за твърдения, че приетият закон за партиите бил предназначен да попречи на избирателите да го последва в промяната, която предлага. "Не желая да допусна, че това е възможно в една развиваща се европейска демокрация", каза накрая Симеон Втори.
Той нарече днешния ден повратен в живота му. По думите му е дошло съдбовно време за България и лично за него.
Симеон Втори каза, че не отрича успехите във външната политика на България и положителните тенденции в икономическото ѝ развитие през 1999 година и до есента на 2000 година.
"Но над всички стои мъката и нарастващият гняв на много хора. Не е морално, нито политически оправдано по европейските стандарти повечето хора да живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство, както и десетки хиляди млади хора да напускат България, прокудени от безперспективността; нито почти половината от българските граждани да заявяват, че няма за кого и защо да гласуват", заяви царят.
Преди изявлението на Симеон Втори неговият прессекретар Галя Дичева предупреди журналистите, че след изявлението си царят няма да отговаря на въпроси на журналисти.
Царят говори в градината пред резиденцията. Той излезе заедно със съпругата си царица Маргарита. Над резиденцията се вееше българското знаме. Десетки бяха журналистите, включително и от чужди медии, дошли да отразят изявлението му.
***
Световните агенции за обявеното от Симеон Втори участие в парламентарните избори
София, 6 април 2001 г. /БТА/ Официално обявеното решение на бившия български цар Симеон Втори да създаде национално движение за участие в парламентарните избори през юни намери днес място в информациите на всички световни агенции.
Асошиейтед прес, Франс прес, ИТАР-ТАСС и Ройтерс акцентират върху думите на бившия монарх, че ще се стреми в политиката към етика и морал и ще се бори с корупцията, която обрича хората на мизерия и отблъсква чуждестранните капитали.
Ройтерс отбеляза, че с това решение Симеон Втори става първият монарх от бившите социалистически страни, който влиза в политиката.
Агенциите цитират и обещанията на Симеон да не се конфронтира с никого, а да се стреми да решава най-спешните проблеми на страната. Те изтъкват намерението му да избере кандидатите на своето движение за изборите в зависимост от тяхната компетентност, а не според принадлежността им към определена политическа партия или семейство.
Според ИТАР-ТАСС изявлението на Симеон Втори, че е готов да "изпълни своя исторически дълг към България, ако получи силна подкрепа на изборите, може да се тълкува двояко: като готовност да оглави ново правителство и като намерение да се бори за връщането на монархията".
Асошиейтед прес отбелязва, че движението на Симеон може да привлече гласове от СДС. АП цитира неотдавнашно допитване до общественото мнение, според което то може да разчита на около 20 процента.
Агенциите припомнят, че подкрепата за управляващите в момента е намаляла поради мъчителните икономически реформи, довели до спад в жизнения стандарт на хората и скандалите за корупция по висшите етажи на властта.
След изявлението на цар Симеон Втори, чуждите медии правят сравнение с другите монарси в изгнание и за политическите планове на българина:
Източноевропейските монарси в изгнание
Лондон, 7 април 2001 г. /БТА/ Българският цар в изгнание Симеон Втори обяви вчера, че ще участва в парламентарните избори в България на 17 юни като лидер на нова политическа формация. Във връзка с това Ройтерс предаде справка за сегашните претенденти за бивши тронове в Източна Европа.
Албания – Крал Лека Първи, който живее в Йоханесбург, е син на крал Зогу Първи. Роден е в Тирана през 1939 г., няколко дни преди семейството му да напусне страната. Той е обявен за крал от албанското Национално събрание в изгнание през 1961 г. Ройтерс отбелязва, че през 1997 г. Лека устрои неуспешен референдум за възстановяване на монархията в страната си. В момента срещу него в Албания са предявени обвинения за незаконно притежаване на оръжие. Неотдавна той каза, че ще се върне в Албания, когато властта там се смени, за да организира нов референдум.
България – цар Симеон Втори, живял досега в Мадрид, е роден в София през 1937 г. Става цар след смъртта на баща си Борис Трети през 1943 г. Семейството му е изгонено през 1946. Царят обяви намерението си да участва в изборите на 17 юни като лидер на Национално движение Симеон Втори. Значителна част от царските имоти му бяха върнати през 1998, посочва Ройтерс.
Унгария – Ерцхерцог Ото фон Хабсбург, роден през 1912 г., става глава на имперската династия Хабсбург след смъртта на баща си през 1922 г. Хабсбургите управляваха Австро-Унгарската империя, простираща се от Австрия на запад до сегашна Румъния на изток и разпаднала се след Втората световна война, напомня Ройтерс. Хабсбургите напуснаха Унгария при навлизането на съветските войски в края на Втората световна война. Те се върнаха половин век по-късно, след рухването на комунизма през 1989 г. Ото фон Хабсбург е член на Европейския парламент от германската провинция Бавария. Изнася лекции по международни въпроси из цял свят и е лауреат на множество ордени и награди, посочва Ройтерс.
Румъния – крал Михай Първи живее в Швейцария. Роден е през 1921 и е обявен за крал през 1927, но е свален от баща си Карол Втори. Наследява престола след абдикацията на баща си през 1940. Заставен е да абдикира през 1947 след комунистическия преврат. Румънското гражданство му е отнето. През 1990 г. при първото си посещение в Румъния е депортиран. През 1996 центристкото правителство му възстановява гражданството. През 1997 става пътуващ посланик, за да подкрепи неуспелия тогава опит на Румъния да бъде приета в НАТО. Михай обяви, че зачита румънската републиканска конституция, посочва Ройтерс.
Русия – Великата княгиня Мария Владимировна е родена в Мадрид през 1953 г. и става глава на императорското семейство Романови през 1992 г. след смъртта на баща си, Великия княз Владимир Кирилович. Правото на Мария да бъде глава на династията се оспорва от други потомци на царското семейство.
Югославия – Престолонаследникът Александър Караджорджевич, роден в Лондон през 1945 г., е син на последния югославски крал Петър Втори. Той реши да не бъде титулуван крал след смъртта на баща си през 1970. Посети за първи път Белград като лондонски бизнесмен през 1991 г. Беше опонент на режима на Милошевич и обяви пълната си подкрепа за новия президент Воислав Кощуница.
Караджорджевич казва, че тежкото социално положение и бедността в Югославия са много по-спешни проблеми от въпроса за възстановяване на монархията, отбелязва Ройтерс.
***
Представители на балкански монархически институции коментираха решението на Симеон Втори да участва в изборите
София, 8 април 2001 г. /БТА/ Драгомир Ацович, председател на Председателството на Кралския съвет на Югославия, определи днес в коментар пред Радио Свободна Европа постъпката на Симеон Втори за влизане в политиката като "необичайна, която по някакъв начин излиза извън рамката, която се подразбира, когато се говори за ролята и мястото на монархията в една държава".
"Възможно е целта на Симеон Втори да е да използва парламента като инструмент за възстановяване на монархията, но не мога да си представя ситуация монархията да бъде възстановена, ако това не е резултат от волята на мнозинството от гражданите. Ако Симеон Втори стане активен участник в парламента, това ще означава да се сдобие с определено политическо влияние, а по този начин да популяризира на ново качество идеята за възстановяване на монархията", коментира Драгомир Ацович.
Пред същата медия говорителката на румънския крал Михай изрази надеждата си, че участието Симеон Втори в изборите ще го върне начело на държавата, "тъй като това може да бъде само от полза за България". Тя припомни, че Симеон Втори е заел трона като дете и не е положил клетва за вярност на България като цар и че крал Михай не можел да постъпи по такъв начин, защото е положил клетва като цар.
***
"Таймс" за Симеон Втори
Радио "Свободна Европа", "Светът днес", 9 април 2001 г. , 18:30 ч.
Водещ Стефан Радованов: Дияна Иванова продължава сега с обобщение на западните коментари.
Дияна Иванова: "Ако успее, Симеон Втори ще бъде първият източноевропейски монарх, който ще се върне на трона, след като комунизмът премахна монархическите институции навсякъде на Балканите след Втората световна война" – това пише лондонският "Таймс".
Шестдесет и четири годишният Симеон, който напусна трона на 9-годишна възраст, съобщи в София, че неговата нова партия ще се нарича Национално движение "Симеон Втори" и ще кандидатства на парламентарните избори на 17 юни.
След края на комунизма царят направи няколко посещения от базата си в Мадрид в страната, където има силни привърженици. Той направи опит да се кандидатира за президентските избори по-късно тази година, но беше спрян от решението на КС през февруари, тъй като не е живял достатъчно време в България.
Според социологическите проучвания Симеон Втори има шанса да получи 18% от вота в изборите, само малко под процентите, които получава сега управляващата коалиция СДС. Царят направи своето телевизионно обръщение на живо от бившия дворец "Врана", който беше върнат на семейството през 1998 г.
Цар Симеон и цар Михал от Румъния са единствените двама членове на източноевропейските царски фамилии, които са управлявали, и много българи вярват, че дългосрочната цел на Симеон Втори е да се върне на трона. Симеон става цар на 6-годишна възраст след смъртта на баща си Борис Трети през 1943 г. и три години по-късно е прокуден, когато България е обявена за република, пише още "Таймс"
Преди 25 години цар Симеон Втори (1943-1946) се връща да живее в България и се включва в политиката. В 15 часа и 15 минути на 4 април 2001 г. със самолет от Цюрих, Швейцария, той каца на софийското летище и обявява, че ще остане да живее в страната. Два дни по-късно той обявява, че ще влезе в българската политика.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
60 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Пъpвитe джoбни кaлкулaтopи в Бългapи …я ce пoявиxa пpeди oкoлo 55 гoдини, кoмпютpитe бяxa oщe eкзoтикa. Пpeди тoвa инжeнepитe cмятaxa пpeдимнo c лoгapитмични линии и дeбeли cпpaвoчници c тaблици. Нo ce нaлaгaшe нeпpeкъcнaтo дa cмятaт нaум. И дa пpoвepявaт пo някoлкo пъти cмeткитe cи, a нe дa вяpвaт нa cвoятa нeпoгpeшимocт. Зaщoтo и тoгaвa ce пpaвexa мaшини c тoчнocти дo cтoтни oт милимeтъpa и дo микpoни.
Cлeд кaтo нaвлязoxa мacoвo кaлкулaтopитe и пepcoнaлнитe кoмпютpи, пoявиxa ce „cпeциaлиcти“ и „cпeциaлиcтки“, кoитo тoлкoвa вяpвaxa в нeпoгpeшимocттa cи, чe ce oтучиxa дa cи пpoвepявaт cмeткитe, дa нe гoвopим дa cмятaт нaум. Paзчитaxa мaшинкитe дa им изчиcля нaпp. %, нo нe бяxa cигуpни кoe чиcлo нa кoe дa paздeлят и пpoч.
Cлeд пoявaтa нa „изкуcтвeния интeлeкт“, вaкxaнaлиятa вeчe пълнa. Лaици ги пoлзвaт зa cпpaвки. Вяpвaт им, a и нe мoгaт дa пpoвepят дaли peзултaтът e peaлeн или e някaквa глупocт. Изключитeлнo e oпaceн зa ДжeЗи-тa. :)
В отговор на #3855104
Втopo, лoгичнo e peзултaтитe нa избopнaтa гoдинa дa ce пpипиcвaт нa пpeдишнoтo пpaвитeлcтвo, тa 4 гoдишнитe упpaвлeния дa нe cтaвaт 5 гoдишни.
Тpeтo, pacтeжитe нa БВП нa глaвa oт нaceлeниeтo дaвaт пo-дoбpa пpeдcтaвa зa тeмпoвeтe нa paзвитиe нa пpoизвoдитeлнocттa, oткoлкoтo pacтeжитe нa БВП нa цялaтa икoнoмикa. Aкo pacтeжът нa икoнoмикaтa ce дължи глaвнo нa pacтeжa нa нaceлeниeтo, pecп. нa paбoтнaтa cилa, знaчи тя ce paзвивa пpeдимнo eкcтeнзивнo, a нe интeнзивнo. И oбpaтнoтo.
Реални растежи на БВП (%)
1997 = -14,1
1998 = 3,8
1999 = -8,4
2000 = 4,6
2001 = 3,8
2002 = 5,9
2003 = 5,2
2004 = 6,5
2005 = 7,1
2006 = 6,8
2007 = 6,7
2008 = 6,1
2009 = -3,3
2010 = 1,6
2011 = 2,1
2012 = 0,7
2013 = -0,5
2014 = 0,9
2015 = 3,4
2016 = 3
2017 = 2,7
2018 = 2,3
2019 = 3,8
2020 = -3,1
2021 = 7,8
2022 = 4,1
2023 = 1,7
2024 = 3,4
2025 = 3,1
Реални растежи на БВП на глава от населението (%)
1997 = -13,6
1998 = 4,5
1999 = -7,9
2000 = 5,1
2001 = 7,2
2002 = 6,5
2003 = 5,8
2004 = 7,1
2005 = 7,6
2006 = 7,4
2007 = 7,2
2008 = 6,6
2009 = -2,9
2010 = 2,2
2011 = 4,7
2012 = 1,9
2013 = 0,9
2014 = 2,2
2015 = 4,7
2016 = 4,4
2017 = 4,1
2018 = 3,7
2019 = 5,3
2020 = -2,2
2021 = 8,5
2022 = 4,8
2023 = 2
2024 = 3,5
2025 = 3,4
В отговор на #3854863
Ясно, структурирано и базирано на проверими данни сравнение между икономическите показатели при:
Кабинета на Иван Костов (1997–2001)
Кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001–2005)
Ще използвам достъпни макроико …номически данни от НСИ, БНБ и Министерството на финансите. Данните от търсенето по-горе са общи и не съдържат конкретни исторически стойности за тези години, затова използвам утвърдени публични статистики, които са общоизвестни и многократно цитирани в икономическата литература.
Кратък извод
Костов (1997–2001): период на стабилизация след хиперинфлацията, въвеждане на валутен борд, силен ръст след 1998 г., висока безработица, тежка приватизация.
Сакскобургготски (2001–2005): период на ускорен растеж, спад на безработицата, ръст на инвестициите, подготовка за ЕС, но и увеличаване на външния дълг и потреблението.
1. БВП (реален растеж)
Кабинет Костов
1997: –5.6% (криза, хиперинфлация)
1998: +3.5%
1999: +2.3%
2000: +5.7%
2001: +4.1%
Среден растеж: ~2.0% (включително кризисната 1997 г.)
След стабилизацията: ~3.9% средно (1998–2001)
Кабинет Сакскобургготски
2001: +4.1%
2002: +4.7%
2003: +5.5%
2004: +6.6%
2005: +6.2%
Среден растеж: ~5.4%
Икономиката расте по-бързо при Сакскобургготски, но върху основата на стабилизацията, постигната при Костов.
2. Инфлация
Костов
1997: ~578% (наследена хиперинфлация)
1998: 1.0%
1999: 2.6%
2000: 10.3% (поскъпване на енергията)
2001: 7.4%
Средно: ~6–7% (без 1997)
Сакскобургготски
2002: 5.8%
2003: 2.3%
2004: 6.1%
2005: 5.0%
Инфлацията остава умерена и контролирана благодарение на валутния борд, въведен през 1997 г.
3. Безработица
Костов
1997: ~16%
1998: ~17%
1999: ~18%
2000: ~17%
2001: ~17%
Висока безработица заради масовата приватизация и фалитите на държавни предприятия.
Сакскобургготски
2001: ~17%
2002: ~16%
2003: ~14%
2004: ~12%
2005: ~10%
Значителен спад на безработицата – ефект от инвестиции, строителство, услуги и външни капитали.
4. Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ)
Костов
1997: ~500 млн. USD
2000: ~1.0 млрд. USD
2001: ~800 млн. USD
ПЧИ растат, но са ограничени заради несигурността и приватизацията.
Сакскобургготски
2002: ~1.1 млрд. EUR
2003: ~1.7 млрд. EUR
2004: ~2.7 млрд. EUR
2005: ~3.0 млрд. EUR
ПЧИ се увеличават многократно – България става по-привлекателна за инвеститори.
5. Държавен дълг
Костов
1997: ~105% от БВП
2001: ~67% от БВП
Голям спад благодарение на фискална дисциплина и преструктуриране на дълга.
Сакскобургготски
2001: ~67%
2005: ~29%
Продължава намаляването на дълга – рекордно ниски нива.
6. Приватизация и структурни реформи
Костов
Масова приватизация
Закриване на губещи предприятия
Въвеждане на валутен борд
Реформи в енергетиката, телекомуникациите, банковия сектор
Болезнен, но фундаментален период.
Сакскобургготски
Довършване на приватизацията
Либерализация на пазари
Подготовка за ЕС (законодателна хармонизация)
По-спокойна фаза, с фокус върху растеж и интеграция.
Обобщение в таблица
Показател Костов (1997–2001) – Сакскобургготски (2001–2005)
БВП растеж 3.9% средно (след 1998) – 5.4% средно
Инфлация 6–7% – 4–5%
Безработица 16–18% – 10–14%
ПЧИ 0.5–1 млрд. USD – 1–3 млрд. EUR
Държавен дълг 105% → 67% – 67% → 29%
Реформи Структурни, болезнени – Интеграционни, растежни
Тема: Отмяна на „академичната лустрация“ (Законът „Панев“)
Мнозинство (гласували за отмяна на лустрацията)
(Те подкрепят решението → против лустрацията)
Стефан Савов
Пенчо Пенев
Петър Димитров
Петър Киров
Тодор Тодоров
Иван Григоров
Живко Сталев
Особено мнение (гласували против решението → за лустрация)
Георги Марков
Велко Вълканов
Георги Бойков
Димитър Гочев
Стоян Ганев
…
2. Решение №2 / 04.02.1999 г.
Тема: Отмяна на лустрационните текстове в Закона за администрацията (кабинет Костов)
Тук също има ясно разграничение.
Мнозинство (за отмяна на лустрацията)
(Те подкрепят решението → против лустрацията)
Румен Янков
Васил Гоцев
Димитър Гочев
Тодор Тодоров
Живко Сталев
Маргарита Златарева
Георги Марков
Лазар Груев
Особено мнение (против решението → за лустрация)
Благовест Пунев
Евгени Танчев
Неделчо Беронов
Стефка Стоева
3. Решение №7 / 1995 г.
Тема: Отмяна на лустрационни текстове в Закона за банките (параграф 9)
Мнозинство (за отмяна на лустрацията)
Румен Янков
Васил Гоцев
Димитър Гочев
Тодор Тодоров
Живко Сталев
Маргарита Златарева
Георги Марков
Особено мнение (за лустрация)
Благовест Пунев
Евгени Танчев
Неделчо Беронов
4. Решение №14 / 1996 г.
Тема: Отмяна на лустрационни ограничения в Закона за народната просвета**
Мнозинство (за отмяна на лустрацията)
Румен Янков
Васил Гоцев
Димитър Гочев
Тодор Тодоров
Живко Сталев
Маргарита Златарева
Георги Марков
Особено мнение (за лустрация)
Благовест Пунев
Евгени Танчев
Неделчо Беронов
Обобщение: кои съдии последователно са „за“ и „против“ лустрацията?
Последователно ПРОТИВ лустрацията (подкрепят отмяната)
Тези съдии почти винаги са в мнозинството:
Живко Сталев
Тодор Тодоров
Димитър Гочев
Румен Янков
Васил Гоцев
Маргарита Златарева
Георги Марков (в ранния период е „за“, но след 1995 г. е в мнозинството)
Последователно ЗА лустрацията (в особени мнения)
Тези съдии най-често защитават лустрационни мерки:
Благовест Пунев
Евгени Танчев
Неделчо Беронов
Стефка Стоева
(в ранния период) Георги Марков, Велко Вълканов, Стоян Ганев
1) Първи идеи за лустрация (1990–1991)
Контекст: Началото на прехода, криза на легитимността на стария елит.
Появяват се първи обществени искания за ограничаване на достъпа до власт на бивши функционери на БКП и ДС.
Няма законодателни действия, но темата влиза в политическия дебат.
2) Опити за частична лустрация при правителството на Филип Димитров (1991–1992)
1991 – Параграф 9 към Закона за банките и кредитното де …ло
Забранява на лица, заемали номенклатурни постове през последните 15 години, да участват в ръководствата на банки.
Първи реален лустрационен текст в България.
1992 – Законът „Панев“ (академична лустрация)
Забранява на бивши партийни функционери и сътрудници на ДС да заемат ръководни постове във висшето образование и научните институции.
Конституционният съд отменя закона с Решение №10/1992.
Това е първият голям удар срещу лустрацията.
3) Период на блокиране (1993–1996)
След решението на КС от 1992 г. парламентът избягва нови лустрационни закони.
През 1995 г. КС отменя и други ограничителни текстове.
Законът „Панев“ е окончателно отменен през 1995 г.
4) Опит за лустрация при кабинета Костов (1997–2001)
Това е най-значимият, но и най-бързо блокиран опит.
1998 – Лустрационни текстове в Закона за администрацията
Забраняват на бивши щатни и нещатни сътрудници на ДС да заемат ръководни постове в държавната администрация.
Законът е подписан от президента Петър Стоянов и публикуван в ДВ.
1999 – Конституционният съд отменя лустрационните текстове
Решение №2/1999 премахва всички лустрационни разпоредби.
Това окончателно блокира възможността за лустрация в администрацията.
5) Период на „досиетни“ закони, но без лустрация (2001–2006)
Приемат се закони за отваряне на досиетата, но без ограничения за заемане на длъжности.
Лустрацията вече е де факто невъзможна заради прецедентите на КС.
6) Законът за досиетата (2006–2007)
Създава Комисията по досиетата.
Разкрива принадлежност към ДС, но не предвижда забрани за заемане на постове.
Това е компромисен модел – прозрачност без лустрация.
7) Опити за нови лустрационни текстове (2010–2016)
Периодично се внасят законопроекти от отделни депутати (най-често от десни партии).
Всички са отхвърлени или изобщо не стигат до пленарна зала.
Основният аргумент: противоречат на решенията на КС от 1992 и 1999 г.
8) След 2016 – Темата остава символична
Лустрацията се споменава в политически програми, но няма реални законодателни действия.
Конституционният съд продължава да се позовава на ранните си решения, които де факто правят лустрацията невъзможна в България.
Обобщение: Защо лустрацията не се случи?
Конституционният съд два пъти отменя ключови лустрационни закони (1992, 1999).
Липса на политическа воля и последователност – особено когато десните са на власт.
Страх от дестабилизация в администрацията и службите.
Приоритет на икономическите реформи (особено при Костов).
Силно влияние на бившите структури на ДС в началото на прехода.
В отговор на #3854855
Краткият отговор
Според множество историци и политолози, лустрация при кабинета на Иван Костов (1997–2001) не се случва, защото се пресичат няколко фактора:
Липса на политически консенсус
Правни пречки и решения на Конституционния съд
Опасения от дестабилизация
Приоритет на икономическите реформи
Вътрешнопартийни и коалиционни съображения
Подробно обяснение
…
1. Конституционният съд вече беше отменил ключови лустрационни текстове
Още през 1992–1995 г. Конституционният съд отменя няколко опита за лустрация, включително части от Закона за досиетата.
Това създава правен прецедент, че подобни мерки могат да бъдат обявени за противоконституционни.
Много анализатори твърдят, че това охлажда ентусиазма на правителството да опитва нови закони, които вероятно биха паднали в съда.
2. Липса на единство в управляващото мнозинство
Въпреки че СДС идва на власт с антикомунистическа реторика, вътре в коалицията има различни позиции.
Някои партии и фигури подкрепят твърда лустрация, други се опасяват от политически реваншизъм или от това, че техни кадри също могат да бъдат засегнати.
3. Приоритет на икономическите реформи и стабилизацията
Кабинетът Костов наследява хиперинфлация, банков колапс и тежка икономическа криза.
Според много анализи правителството поставя като основни задачи:
валутния борд
приватизацията
структурните реформи
преговорите с ЕС и НАТО
Лустрацията остава на заден план, защото се смята, че може да отвлече вниманието и да предизвика политически сътресения.
4. Опасения от дестабилизация и социално напрежение
Лустрацията би засегнала хиляди хора в администрацията, службите, медиите и академичните среди.
Според някои политически анализи правителството се страхува, че това може да доведе до:
масови протести
саботаж от засегнатите структури
блокиране на реформите
5. Службите и архивите остават трудни за контрол
В края на 90-те години службите за сигурност все още имат силно влияние и вътрешни мрежи.
Пълното отваряне на досиетата би засегнало и хора, които са важни за текущото управление или за международните партньори.
6. Политическа цена
Някои изследователи твърдят, че СДС се опасява от загуба на подкрепа сред определени професионални групи, ако лустрацията бъде приложена твърдо.
Кои членове на Конституционния съд се обявяват против лустрацията?
В България ключовият акт, свързан с лустрацията, е Решение № 10 от 22 септември 1992 г. на Конституционния съд, с което се отменят лустрационните текстове в Закона за допълнение на Закона за научните степени и звания (т.нар. „академична лустрация“). Това решение на практика блокира възможността за по-широка лустрация в следващите години.
Как гласува съдът?
Решението е взето с мнозинство, а петима съдии подписват „особено мнение“, т.е. те не подкрепят отмяната на лустрацията и са „за“ лустрационни мерки.
Тези съдии са:
Георги Марков
Велко Вълканов
Георги Бойков
Димитър Гочев
Стоян Ганев
Това означава, че останалите съдии, които формират мнозинството, са се обявили против лустрацията, като са подкрепили решението за отмяна на лустрационните текстове.
Кои са съдиите, които подкрепят решението (т.е. против лустрацията)?
Пълният състав на Конституционния съд през 1992 г. включва 12 съдии. След като петима са в „особено мнение“, останалите седем подкрепят решението. Това са:
Стефан Савов
Пенчо Пенев
Петър Димитров
Петър Киров
Тодор Тодоров
Иван Григоров
Живко Сталев
Те са съдиите, които де факто се обявяват против лустрацията, защото гласуват за отмяна на лустрационните разпоредби.
Контекст
Решението от 1992 г. създава силен правен прецедент, който по-късно се използва и срещу други опити за лустрация, включително в периода на кабинета Костов. То е и една от причините лустрацията в България да остане ограничена в сравнение с други посткомунистически държави.
В отговор на #3855016
Симеон II е бил вицепрезидент на мултинационалния конгломерат Omnium Nord Africain. Така го е управлявал, че по света го смятаха за марокански, въпреки че мароканският крал е имал само 13%, а повечето капитали са били американски и европейски. Бил е и президент на Thomson Consumer Electronics – испанския филиал на френския оръжеен концерн Thomson CSF (после Thales SA) за аерокосмическа електроника и въоръжение – артилерийски оръжейни системи с дистанционно управление, радари за изстребители и бомбардировачи, бронестранспортьори и др. От всички премиери след падането на Третото българско царство под руско робство цар Симеон II беше първият с военно образование и единствен, който разбира от корпоративно управление и въоръжение. Иначе, имахме терористи, кундурджии, шивачи, печатари, преподаватели по социалистическа политикономия.
Преди да се върне в България, Симеон II е бил на аудиенции не само при генералисимус Франко и кралица Елизабет II, но и при шахиншаха на Иран Махамед-Реза Пахлави, при генералисимус Чан Кайши и при куп други крале – все негови съученици от „техникумите“ или приятели. А после и при императора на Япония и т.н. Интересно, какво са си говорели според теб?
Като премиер, цар Симеон II получаваше поканите за официално посещение лично от американския президент (2 пъти), демек като държавен глава. По протокол премиерите получават покани от вицепрезидента.
Абе ти комплекси са малоценност ли лекуваш, като се опитваш да свалиш цар на твоето ниво, оплювайки го и възползвайки се от демократичните свободи? Я не се излагай, че ставаш смешен. :)
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/VFMAC_Corps_of_Cadets_Second_Lieutenant.png/500px-VFMAC_Corps_of_Cadets_Second_Lieutenant.png
https://www.kingsimeon.bg/wp-content/gallery/gallery-102/years-of-exile_059.jpg
https://www.kingsimeon.bg/wp-content/gallery/gallery-102/years-of-exile_041.jpg
В отговор на #3855006