Новата атракция на Пловдив – реставрираната Епископска базилика на Филипопол, бе официално открита в неделя. Тя е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти.
Обектът е открит в Пловдив по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82.80 метра, а ширината ѝ е 36 метра, което я прави най-голямата раннохристиянска базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. На 20 януари 2018 г. тя беше включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Базиликата има впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум – платформа за епископа и духовенството. Базиликата е имала пет входа – три на централния кораб и по един вход на страничните кораби – северен и южен кораб. Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.

Заради пандемията от коронавирус откриването на древния храм, от който най-впечатляващи са уникалните мозайки, стана с ограничено присъствие на гости. Присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, американският посланик Херо Мустафа и президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър. Дойдоха и всички археолози и архитекти, взели участие в работата по възстановяването на археологическия обект.
Епископската базилика ще бъде отворена за посетители от понеделник, 19 април.
На откриването кметът подчерта специално ролята на екипа от Регионалния археологически музей, воден от Елена Кесякова и Жени Танкова, и на реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева. Поздравления получи и епиграфът Николай Шаранков, благодарение на когото днес знаем, че базиликата е била дом на епископа на Филипопол още през 4 век.
За финансирането на реставрацията огромна помощ оказа фондация "Америка за България", която съвместно с Община Пловдив започна работа по възстановяването на базиликата през 2015 г.

"Не бива да забравяме заслугата на стотиците доброволци, които помогнаха за разкриването и съхранението на тези чудни мозайки. Признателни сме на бизнеса и гражданите, които се обединиха във фондация "Приятели на Базиликата – Пловдив", напомни Здравко Димитров.
Американският посланик Херо Мустафа направи встъпително приветствие на български, като подчерта колко значим културен и археологически обект е Епископската базилика. Посланик Мустафа цитира на български език строфата "Обичам българските думи, що слушам по поля и друми, обичам хубавите песни и приказките ни чудесни".
"Знаем какво важно постижение е откриването на базиликата и колко икономически ползи ще донесе на Пловдив", заяви още Херо Мустафа.

"Над 50 фирми участваха в този невероятен проект. 49 от тях са български", каза от своя страна президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър. В словото си тя заяви, че е видяла базиликата за първи път през 2015 година.
"В началото не бях впечатлена, но в един момент археологът Елена Кантарева взе една метла и ми показа образа на най-красивата птица, която съм виждала. Така идеята стана моя кауза", каза Шилър пред гостите. Тя припомни, че всичко, което е постигнато досега, е благодарение на работата "ръка за ръка, камъче по камъче" с Община Пловдив. Двете институции инвестираха в продължение на 6 години над 16 милиона лева в разкриване, реставрация и експониране на над 2 декара мозайки.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3240871
В отговор на #3240871
1, покръстването на българите е завършено от Св. Борис Михаил, а не започнато от него. Народът масово се християнизира много преди царят-светец да започне своята дейност в тази насока, и да завърши един процес, започнал много преди това.
2. Св. Константин Велики има сходна мисия със Св. Борис през IV в., когато побеждава войските на Максценций и Лициний, и през 313 г. издава едикта от Медиоланум (Милано), с който легализир …а християнството в империята, и просто узаконява един процес, започнал векове преди него.
Затова и още в началото на този IV в. на територията на Рим, и особено по тракийските земи, където християнството е още от времето на Св. апостол Павел, процесите на християнизиране са вече почти завършени и очакват само официалното потвърждение от светската власт, което всъщност дава императорът с едикта си. За сравнение, в Сердика по онова време (343 г.) се провежда поместен църковен събор с вселенско значение, на който се препотвърждава първата част на Символ верою, и на който присъстват всички глави на поместните църкви в света по онова време. Проведен е в най-големия монастирски комплекс в провинция Тракия, който все още не е разкрит, само малка част излезе преди 20-ина години южния парк в София…
В отговор на #3240814