В Народното събрание има солидно мнозинство, което е способно да отхвърли един от ключовите моменти във втория пакет от съдебната реформа – въвеждането на съдийското самоуправление. Това стана ясно в четвъртък по време на заседанието на правната комисия, където се обсъждат промените в Закона за съдебната власт.

БСП, ДПС, БДЦ и отчасти Патриотичният фронт се обявиха твърдо против разширяването на правата на Общите събрания на редовите съдии в районните съдилища, което е единственият начин за ограничаване на влиянието на съдебната номенклатура. Реформата се крепи единствено от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, които не формират мнозинство в пленарна зала, защото имат 118 депутати.

Реформаторските текстове се приеха, макар и видоизменени от правната комисия, защото в нея трите партии имат повече от половината членове.

Най-важният компонент от съдийското самоуправление е даването на право на редовите съдии да издигат кандидати за свой председател, както и да изслушват всички номинирани за поста. Последната дума пак ще има Висшия съдебен съвет (ВСС), но той трябва да отхвърли фаворита на съдиите с изрично гласуване. Това право би задължило лобитата по върха на системата да се съобразяват с това кой е "естественият лидер" на съдиите, както обясни бившият конституционен съдия Благовест Пунев.

Предложението бе прието с 11 гласа "за", но цялата процедура бе въведена в условна форма. Депутатите записаха, че изслушването на всички кандидати за шефове от Общото събрание на съдиите не е задължително, а пожелателно. Това създаде възможност за най-влиятелни групи от съдии в съответния съд да бламират нежелания от тях кандидат без дори да го изслушат.

Второто ключово предложение бе съдиите да обсъждат и приемат докладите на своите председатели. Тук още в правната комисия съдийското самоуправление бе орязано, защото депутатите приеха, че съдиите ще могат само да обсъждат въпросните доклади. Третото ключово предложение бе съдиите да могат да приемат правила за натовареността в съда, което досега бе правомощие на председателя.

Както и преди ден, дебатът не мина без скандали. Членът на ВСС Калин Калпакчиев (бивш съдия в Софийския апелативен съд) се застъпи за приемане на съдийското самоуправление без редакция. Негов основен опонент бе Четин Казак от ДПС.

Според Казак предложенията надхвърлят границите на разума. Той говори за хаос, противопоставяне, за поставяне на шефовете в системата в положение на зависимост от редовите съдии. "Вие давате инструмент в ръцете на една съсловна организация да парализира работата на съдилищата, когато е в конфликт с председател", каза Казак, като най-вероятно визираше Съюза на съдиите в България, чиито представители бяха най-големият му опонент по време на дебата.

Калин Калпакчиев обясни, че председателят на един съд не се води пряк началник на редовите съдии, както това е в прокуратурата или в армията. Той коментира, че работата на шефа на съда е да ръководи администрацията и да представлява институцията.

Тогава Казак се опита да илюстрира тезата си за всевластните шефове, чиято власт е заплашена сега, с въпроса: "А може ли някой да говори (съдия – б.р.) без разрешението на шефа на съда?"

Калпакчиев му отговор: "Може, разбира се. Да не сме в 1984-а. В някакъв "Биг брадър".

Шефът на Върховния административен съд Георги Колев, който е пламенен защитник на правата на съдебните шефове, тутакси се включи в дебата. Той първо направи забележка на Калпакчиев да не се държи в парламента така, както се държи във ВСС. После продължи: "Председателят на съда няма равни права на останалите съдии по отношение на правораздаването". Това твърдение обаче не е вярно, защото шефът на съда е също толкова съдия, колкото и колегите му в съда. Той няма право да им казва как да решават делата си, нито обратното е възможно.

Правосъдният министър Екатерина Захариева се опита да намали напрежението и обясни на депутатите, че никой не дава право на редовите съдии да кадруват или да бламират шефовете си. "Дава им се право на мнение", отбеляза тя. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов също се застъпи за даване на право на съдиите да издигат своите фаворити за шефове на съда.

В крайна сметка правото на общите събрания се прие от правната комисия.