Президентът Росен Плевнелиев увери, че не е под сянката на премиера и макар да е добър по душа, има стойности и ценностна система, което проличало и в реакцията му по казуса "Марковска". Тези разяснения за себе си той направи в четвъртък по време на лекция за националната сигурност.

"Считам, че до 2020 година в България ще се изсипят около 45 милиарда евро на база на сметките, които аз виждам, ако се справим добре, ако работим здраво и заедно", каза още Плевнелиев в четвъртък.

Брутният вътрешен продукт на България (БВП) за 2011 година възлиза на 76.170 млрд. лв.

"Направим ли стратегията 2020, трябва да я изпълняваме, защото големият проблем в България, но и в света е, че сме много умни и креативни, но може би не толкова ефективно. Когато станем по-ефективни и вземем доброто от всеки и успеем да го мултиплицираме, може да дръпнем много бързо напред", смята президентът.

“Не съм се променил, не съм под сянката на никого и не считам, че който и да било в тази държава би могъл да прави сянка на  когото и да било", заяви Росен Плевнелиев в отговор на въпрос дали е "излязъл от сянката на министър – председателя".

Държавният глава използва една от редките си изяви в качеството си на върховен главнокомандващ да сподели още, че е "един много търпелив човек, добър човек по душа, но имам кауза, стойности и ценностна система, това си пролича и с казуса "Марковска"".

Иначе Плевнелиев се разграничи от напрежението в армията, безпрецедентното мирно шествие на военнослужещи и заканите на стотици офицери да напуснат армията заради несигурността и лошите условия на труд. Той обаче отчете, че програмните документи за развитието на въоръжените сили трябва да се изпълняват, пропускайки факта, че дори според политическото ръководство на армията не се изпълняват стриктно, главно поради недостиг на ресурси.

Плевнелиев даде четири основни стълба на националната сигурност – интеграция, технологии, ресурс и демография, като призова за иновативни политики за стимулиране на раждаемостта и повишаване на качеството на живот. На този фон дама, представила се като самотна майка на две деца, се оплака на държавния глава, че едва оцелява в България и мисли да напусне страната. Учени пък казаха, че са ниско платени и няма интерес към иновациите им.

"Не искам науката да зависи само от министъра на финансите. Решението не е и от президента, президентът не е този, който върши работата на цяла държава. За да има резултати трябва да си отговаряме на 5 елементарни въпроси – кой, кога, къде, как и колко и на всеки от тях трябва да има отговор", обясни Плевнелиев.

Президентът отговори на въпросите в залата и заяви от своя страна, че България има сериозен напредък и най-висшето постижение на страната за последните 20 години е членството в НАТО и ЕС, като цитира американския президент Бил Клинтън. 

"На този ден преди 13 години един велик президент и вдъхновяващ световен лидер, каза в центъра на столицата, пред стотици българи: "Искам да си припомните с какво се разделихте: с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро. Никой не се чувстваше изостанал по-назад, защото на никого не се позволяваше да излезе по-напред", посочи Плевнелиев.

Организаторът на събитието – президентът на Атлантическия клуб и бивш външен министър Соломон Паси – връчи на президента проектозакон за космическата дейност, който трябва да е стъпка към връщането на българската космическа слава.  От залата пък дойде предложение президентът да съдейства столичното летище да бъде кръстено на Джон Атанасов.

Соломон Паси лансира и съвсем конкретно бизнес предложение – България да закупи американски изтребители Ф-16. Държавният глава не коментира проекта за придобиването на нови военни самолети, който според министъра на отбраната Аню Ангелов ще се реши без конкурс.