След оттеглянето на Виктор Орбан от власт ролята на основен "дестабилизатор" в Европейския съюз остава вакантна – и вниманието се насочва към нови политически фигури, сред които и българският президент Румен Радев, пише изданието "Политико", цитирано в сряда от БГНЕС.

Радев напусна поста си през януари, за да създаде партия и да участва в парламентарните избори, като според обобщени проучвания има сериозни шансове за победа. Подобно развитие може да се окаже проблем за Украйна и съюзниците ѝ в ЕС, пише изданието.

И припомня, че през 2025 г. той заяви, че Украйна е "обречена" във войната срещу Русия и подчерта, че увеличаването на военната помощ от ЕС не е решение. Европейските лидери, според него, носят отговорност за насърчаването на украинската контраофанзива, довела до "стотици хиляди жертви".

Тези позиции му донесоха остра реакция от страна на Володимир Зеленски по време на публичен сблъсък в София през 2023 г. "Бихте ли казали: Путин, моля, вземи българска територия?", попита украинският президент.

Оттеглянето на Орбан след 16 години управление означава, че ЕС ще има ново правителство в Унгария. Досегашният премиер беше известен с честото използване на правото на вето и блокиране на ключови решения, особено по отношение на помощта за Украйна. Новият премиер Петер Мадяр дава сигнали за по-тясно сътрудничество с Брюксел, което поражда надежди за по-лесно постигане на консенсус.

"Моето впечатление е, че политическият модел на системен и структурен дестабилизатор се разпадна със сериозната изборна загуба на Фидес", заявява европейски дипломат, цитиран от "Политико".

Въпреки това Европейският съвет, където се събират лидерите на 27-те държави, все още включва съюзници на Орбан и потенциални нови "вето играчи", пише изданието.

Сред тях то поставя словашкия премиер Роберт Фицо, който често действаше в синхрон с Орбан, включително при блокиране на санкции срещу Москва и настояване за изключения при европейската помощ за Украйна.

Той вече предупреди, че може да наложи вето върху пакета от 90 милиарда евро за Киев, ако Унгария отстъпи. Остава въпросът дали ще изпълни заплахата или ще се съобрази с общата линия на ЕС.

Чешкият премиер Андрей Бабиш, често наричан "чешкия Тръмп", демонстрира сходни позиции. Той настоя за изключения от европейската помощ за Украйна и призова за намаляване на подкрепата за Киев.

Десните лидери в ЕС по-скоро няма да блокират всичко, но ще създават трудности по конкретни въпроси, особено когато се разминават с основния европейски консенсус.

Италианският премиер Джорджа Мелони води внимателна политика, съчетаваща националистически позиции с прагматично сътрудничество с Брюксел.

Тя работи за затягане на миграционната политика чрез консенсус, а не чрез блокиране. Един дипломат я определи като "напълно различен тип политик" от Орбан, но друг предупреди, че идеологическата близост между двамата остава.

Бившият словенски премиер Янез Янша, известен с популистките си позиции и симпатии към Доналд Тръмп, може да се върне на власт след оспорвани избори. Той обаче се различава от Орбан по отношение на Украйна, като открито подкрепя членството ѝ в ЕС и посети Киев още в началото на руската инвазия.

Напускането на Орбан не означава край на напрежението в ЕС. Съюзът остава изправен пред предизвикателството да запази единството си по ключови въпроси като санкции, бюджети и външна политика – в момент, когато нови лидери могат да поемат ролята на основни опоненти на общите решения, пише "Политико".

Британският в. "Телеграф": Победа на проруския Румен Радев ще бъде благоприятна за Путин

Евроскептикът и проруски бивш президент на България Румен Радев е на път да спечели осмите парламентарни избори в страната за последните пет години. Кремъл със сигурност би приел това като благоприятен резултат. Радев критикува европейската политика за въоръжаване на Украйна и осъди 10-годишното споразумение за сигурност с Киев, подписано от сегашното правителство. Това се казва в анализ на авторитетния британски вестник "Телеграф", публикуван от БГНЕС.

"Путин загуби най-добрия си приятел в ЕС. На кого може да разчита сега, след като Орбан вече го няма?", пита изданието.

Той беше най-добрият приятел на Владимир Путин в Европейския съюз – борбен разрушител на статуквото, който не се страхуваше да използва войната в Украйна в интерес на собственото си правителство или да води собствена безпощадна атака срещу европейските институции.

Оттеглянето на Виктор Орбан от унгарската и европейската сцена не само променя политическия пейзаж в Карпатския басейн, но и лишава Москва от най-близкото до приятел, което можеше да има вътре в блока.

Кои сега са останалите съюзници на Русия в европейския лагер? И може ли Кремъл да си създаде нов Орбан от някой от тях, пита се "Телеграф".

"Орбан беше приятел на Путин (отчасти) защото това му беше полезно", заявява пред изданието Сам Грийн, професор по руска политика в King’s College London. По думите му няма да е лесно да се намери негово пълно копие: "Не мисля, че е толкова просто, както при футболен треньор, който трябва да каже: "Следващият да влиза".

Все пак има потенциални кандидати, които Путин може да се опита да привлече.

Сред основните претенденти според "Телеграф" най-вероятният кандидат да заеме мястото на Орбан е лидерът на Словакия. Роберт Фицо, подобно на бившия унгарски лидер, е борбен националистически популист, който с удоволствие пробива брюкселските догми, включително по темите за Русия и Украйна.

Заедно с Орбан той е един от едва тримата европейски лидери, които са се срещали с Путин в Русия след пълномащабната инвазия в Украйна. Както Орбан, така и Фицо управлява държава, силно зависима от руската енергия.

Повтарянето на руски тези от страна на Фицо не е само поза. Той обаче няма онзи тип близост с Путин, каквато имаше Орбан. А Словакия, както и всички останали бивши комунистически държави, а днес членки на ЕС, с изключение на бившата Източна Германия, е нетен получател на средства от ЕС.

Орбан може и да не се страхуваше да влиза в конфликт с ръката, която го храни, дори това да доведе до спиране от Брюксел на общо около 35 милиарда евро средства, предназначени за страната му. Но Фицо, обясни Олег Игнатов, старши анализатор за Русия в Crisis Group, няма нито склонността, нито вътрешнополитическата сигурност за подобна конфронтация.

Струва си да се помни, че дори Орбан почти винаги в крайна сметка отстъпваше пред Брюксел.

"Фицо е в сходна позиция – той може да използва статута си на аутсайдер или претендент за вътрешнополитически цели и за целите на преговорите с Брюксел. Но в края на краищата знае, че Русия не може да даде на Словакия това, което Европа може. Така че има граници докъде е готов да стигне. А Орбан току-що направи тези граници ясни", казва Грийн.

По на запад, в Прага, милиардерът Андрей Бабиш оглавява коалиционно правителство, съставено от собствената му популистка партия "Действие на недоволните граждани" (ANO), крайнодясната партия "Свобода и пряка демокрация" (SPD) и партия, съсредоточена върху една основна тема, представляваща собствениците на автомобили.

Подобно на Фицо и Орбан, той е фигура, на която европейският мейнстрийм гледа с известно подозрение, а Москва – с известна благосклонност. През декември миналата година той се присъедини към Орбан и Фицо в отказа да гарантира пакета от заеми на ЕС за Украйна на стойност 90 милиарда евро.

Той повтори и недоказаното руско твърдение, че Борис Джонсън е провалил ранно мирно споразумение между Украйна и Русия през 2022 г., както и подкрепи призивите на Орбан Европа да разговаря директно с Кремъл. Но също така се опита да запази известна дистанция между себе си и другите двама централноевропейски популисти.

Бабиш направи обратен завой по предизборно обещание да прекрати чешката инициатива, ръководена от предишното правителство, за закупуване на боеприпаси за Украйна. И лично обеща да гарантира членството в НАТО и ЕС, въпреки че коалиционните му партньори от SPD искат излизане и от двете организации.

Подобно на Фицо в Словакия, той е националист, а не човек, емоционално или идеологически обвързан с Русия. И както Унгария и Словакия, Чехия е нетен получател на средства от ЕС.

Това са хората, които днес са най-близо до ролята на партньори на Кремъл в правителствата на ЕС – макар и със сигурност да не са негови съюзници. Но в редица други страни наближават избори, които може да пренаредят тази картина, пише "Телеграф".

Да вземем за пример България, продължава изданието. Там евроскептичният, проруски бивш президент Румен Радев е на път да спечели осмите парламентарни избори в страната за пет години в неделя. Кремъл със сигурност би приел това като благоприятен резултат. Радев критикува европейската политика за въоръжаване на Украйна и осъди 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна, подписано от сегашното правителство.

България обаче е най-бедният член на ЕС и е още по-зависима от щедростта на Брюксел, отколкото Унгария или Словакия.

Макар повечето анализатори да смятат, че победа на Радев би сложила край на последните няколко години политически хаос в страната, той вероятно ще трябва да управлява с правителство на малцинството. Той е много далеч от това да бъде влиятелен политически играч от типа на Орбан, пише британският вестник.

По-нататък в публикацията той разглежда ролята на някои крайнодесни и популисти в Европа като проруската "Партия на свободата", спечелила 29 процента на парламентарните избори в Австрия; едва не взелия властта в Румъния проруски и анти-НАТО кандидат за президент Калин Джорджеску; "Алтернатива за Германия".

Във Франция Марин льо Пен, дъщерята на основателя на "Национален сбор", в миналото повтаряше руската теза, че разширяването на НАТО е причинило войната в Украйна. Но тя няма да може да се кандидатира заради присъда за злоупотреба с публични средства. Жордан Бардела, нейно протеже и реалният кандидат на партията, нарече Русия многопластова заплаха. Така че "Национален сбор" може да не е приятелят, на когото Кремъл се е надявал.

Може би най-големият шок за Кремъл дойде от Италия, където Джорджа Мелони поведе популистката десница в съвсем различна геополитическа посока. Когато беше в опозиция, тя беше толкова евроскептична и благосклонна към Москва, колкото и всеки друг в този списък, като настояваше за по-добри отношения с Русия и хвалеше Путин като защитник на европейските ценности.

Но след като дойде на власт след руската инвазия в Украйна през 2022 г., тя се превърна в един от най-ярките защитници на Украйна в европейската десница. Оттеглянето на Орбан бележи триумфа на нейния атлантически вариант на европейското популистко движение над неговото проруско крило. Според Грийн Кремъл трябва внимателно да отчете, че европейското националистическо движение вече е разбрало колко вредни могат да се окажат неподходящите приятели.

В крайна сметка политиците почти винаги действат в собствен интерес, когато става дума за приятелствата, които поддържат – било то на Запад или на Изток.

Отношенията на Русия в Европа, подчерта Грийн, са "обусловени от конкретните обстоятелства и тя с готовност се възползва от тях, когато ги има". "Но това са и отношения, от които всички тези политици също с готовност се възползват", добавя той.

Точно както беше и при Орбан, приятелите на Кремъл в Европа може и да подхранват егото на Путин в замяна на изгодни цени на газа, но ще продължат да се обръщат към Запада, когато Европа им предлага своите стимули.

"Никой от тези хора не следва проруска политика, защото по природа е проруски настроен. Те следват политика, която им е полезна вътрешнополитически и им носи полза в отношенията с Брюксел", заявява Грийн.