58 депутати от "Продължаваме промяната- Демократична България", "Алианс за права и свободи" и МЕЧ са внесли в Конституционния съд искания срещу избора на шефове на Сметната палата и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), стана ясно в четвъртък от прессъобщение на ПП-ДБ.

Трите формации искат да се обяви за противоконституционнен изборът на бившия служебен премиер Димитър Главчев за шеф на Сметната палата, на Силвия Къдрева за негов заместник и на Борислав Божинов за председател на КЗЛД.

През януари Главчев отново застана начело на Сметната палата, като преди това в преодължение на месеци беше премиер в две служебни правителства, като в първото беше и външен министър. Още тогава от ПП-ДБ внесоха сигнал за несъвместимост на Главчев заради заемания от него временен пост и като служебен външен министър.

Къдрева беше избрана за заместник на Главчев в средата на май, бившият разследващ полицай Божинов оглави КЗЛД в началото на май с гласовете на управляващите и Пеевски, въпреки множеството критики към неговата компетенстност.

Депутатите от трите парламентарни групи са внесли две искания за обявяването на избора им за противоконституционен.

Според тях изборът на Божинов е в пряко нарушение на приложимото право на Европейския съюз, което изисква в националните надзорни органи по защита на личните данни да бъдат назначавани лица, които имат необходимите квалификации, опит и умения, преимуществено в областта на защита на личните данни, както и опит в управлението на човешки и публични финансови ресурси. Вносителите смятат, че Божинов не притежава въпросната експертиза, а професионалният му опит в областта на личните данни е придобит от едномесечен курс.

Още по темата

Управляващите и Пеевски назначиха полицай за шеф на комисията за лични данни

9 май 2025 18:21

Депутатите посочват, че парламентът е нарушил изискванията на закона още с приетите правила за избор на членове на КЗЛД, където не е включило въпросните критерии.

"Не са представени и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа дейност на Борислав Божинов в областта на личните данни, което се отнася до голяма степен и за останалите трима кандидати за членове на КЗЛД, предложени от Министерския съвет. А това поставя под съмнение независимостта и капацитета на КЗЛД да изпълнява ефективно функциите и правомощията си на национален надзорен орган за защита на личните данни", посочва се в прессъобщението на ПП-ДБ.

Второто искане е срещу Силвия Къдрева и Димитър Главчев. Според вносителите назначението на Къдрева е в противоречие с принципа на правовата държава и върховенството на правото.

Народните представители от ПП-ДБ, МЕЧ и АПС смятат, че Къдрева не отговаря на изискванията за професионален опит и компетентност, предвидени в Закона за Сметната палата.

Те посочват още, че Къдрева е заемала позиции не като одитор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функции в антикорупционната комисия.

"Дейността ѝ не покрива критерия за стаж в "одит, счетоводство, финанси, финансов контрол или финансово право", което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен според целите на Закона за Сметната палата", отбелязват трите формации.

Те отправят до Конституционния съд и искане за обявяване на несъвместимост на Главчев, което би направило изборът му незаконен. По думите им според закона председателят на Сметната палата не може да е бил министър в предходните 3 години, а Главчев беше служебен външен министър, докато заемаше поста и на служебен премиер.

Затова според депутатите от трите групи има "сериозни основания за несъвместимост поради предишната му длъжност на външен министър в собствен служебен кабинет".

"Освен това, съществува потенциален риск от институционален конфликт на интереси и опасна взаимозависимост, защото КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е действащ член към момента на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал положително становище за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността председател на Сметната палата", посочват трите формации.

Според тях това е институционален конфликт на интереси, защото Къдрева е участвала във формира на позиция за легитимността на Главчев, от която директно се е възползвала, защото впоследствие е назначена за негов заместник.