Очаквано държава, бизнес и синдикати не постигнаха съгласие за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. Предоложението на правителството е тя да стане 1077 лв. вместо досегашните 933 лв.

Въпросът бе обсъден на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в петък. По традиция работодателските организации бяха против, а правителство и синдикати – "за".

Предложението за промяна идва от кабинета. В мотивите към постановлението е записано, че това ще допринесе за "повишаване на мотивацията на най-ниско доходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство".

"При размер от 1077 лв. от 1 януари 2025 г. МРЗ ще се увеличи със 144 лв., с което ще бъде реализиран ръст от 15,4% спрямо определения от 1 януари 2024 г. размер от 933 лв., посочва се в доклада. При определяне на размер от 1077 лв. за 2025 г. ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм", се казва още в документа.

Според бизнеса обаче размерът на бъдещата минимална заплата не е адекватно изчислен. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал коментира по следния начин:

"Защото се награждават всъщност най-лошо работещите, с най-ниска квалификация, с най-лоши трудови навици, се награждават за сметка на тези със средна квалификация, в някои икономически дейности и в някои области и с висока квалификация".

Затова той поиска да не се определя нов размер или ако все пак това се направи, сумата да е по-ниска – 1031 лв.

По закон новата минимална заплата за следващата година се определя до 1 септември на настоящата.

"Законът е закон. Докато не е променен, е такъв. Без да съм юрист, все пак мисля, че всички знаем основните постулати и този спор за брутна-нетна може би ще го водим, докато сме живи. Няма да го решим по никакъв начин, докато някой не промени общите регулации", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Служебният финансов министър Людмила Петкова заяви, че сумата е определена спрямо законодателството.

Дори и след увеличението България ще продължи да има най-ниската брутна минимална заплата в ЕС, която ще бъде равностойна на 551 евро. Най-близко до България е Унгария с минимална работна заплата от 710 евро.

По традиция работодателските организации са против увеличенията. Преди няколко дни от Съюза за стопанска инциатива излязоха със становище, в което заявяват, че подобен скок крие "сериозни рискове" за икономиката.

"Най-сериозни са рисковете за заетостта в туризма, строителството, селското, горското и рибното стопанство и др., където значителна част от фирмите са изложени на огромен риск от фалити. Подобна е ситуацията и по отношение на регионалните различия в равнищата на средната брутна месечна заплата. Данните на НСИ по региони показват, че МРЗ ще стане близка до средната заплата в областите Благоевград, Смолян, Видин, Кюстендил и Силистра, което неминуемо ще окаже негативно влияние върху местния бизнес", заявиха от организацията.

Според тях такова "необосновано увеличение" ще повиши инфлацията и ще застраши приемането на България в еврозоната.