Парламентарната правна комисия прие на второ четене ограничаването на броя на секциите за гласуване в страните извън Европейския съюз (ЕС), което ще засегне българите в страни като Турция, Великобритания и САЩ. Освен това се отлага създаването на избирателен район "Чужбина".

Това стана с гласовете на ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" ( ИТН) и "Възраждане". Предстои поправките да бъдат разгледани окончателно и в пленарната зала, което вероятно ще стане още тази седмица. 

Законопроектът беше предложен от "Възраждане" и миналата седмица скоростно мина на първо четене първо в ресорната комисия, а после и в пленарната зала. Оттогава поправките се подкрепят от депутатите от ГЕРБ, БСП, ИТН и от партията на Костадин Костадинов. Срещу промените се обявиха "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), "Алиансът за права и свободи" (АПС) на доганистите и "Величие".

"Предложението изцяло и единствено цели не да се справи с контролирания вот, а да накаже онези български граждани, които на последните избори не са подкрепили "ДПС -Ново начало" и са оттеглили подкрепата си от ИТН, а колегите от ГЕРБ не знам защо се забъркват в тази каша", каза във вторник Надежда Йорданова от ПП-ДБ.

Христо Расташки от МЕЧ се обърна към "Възраждане" с думите: "Това, което правите, не е правилно. Нито юридически, нито политически. Къде е Цончо (Цончо Ганев от "Възраждане – бел.ред.)? Няма да имате един глас от чужбина. Правите нова коалиция с ГЕРБ – това няма да ви помогне."

Явор Хайтов от АПС подчерта, че ограничаването на секциите би отчуждило и отблъснало българите в засегнатите страни. Той подчерта, че с измененията те ще трябва да пропътуват големи разстояния, за да упражнят конституционното си право на вот.

Какво казват от "Ново начало"

Против промените гласуват и от "ДПС-Ново начало", но до днес те запазваха пълно мълчание, въпреки критиките на опозицията, че текстовете обслужват именно Делян Пеевски във войната му с хората на Ахмед Доган, които традиционно са първа сила в Турция.

По време на днешното заседание на ресорната комисия думата все пак взе бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който е депутат от формацията на Делян Пеевски:

"Внимателно на първо четене на законопроекта в комисията тук, а и в зала на първо четене, изслушах статистиката, която колегите от "Възраждане" изнесоха за това в конкретни държави по какъв начин се гласува, какъв е процентът на гласуващите и съответно и разбивка на това кой за коя партия е гласувал. Аз считам, че тези данни нямат никакво значение в момента, тъй като не е редно да се ограничава правото на всеки български гражданин да гласува, където и да се намира той, тъй като това е основно конституционно право. Отделно от което е редно да се спре със спекулациите и внушаването на неистини, че видите ли някой имал полза от това ограничаване на броя на секциите в чужбина. Тази поправка, срещу която ние гласуваме, ограничава правото на българските граждани да упражнят своя глас".

въпреки тези думи обаче, именно от "Ново начало" осигуриха кворума в правната комисия миналата седмица, за да започнат да се разглеждат текстовете.

Как се въвеждат ограниченията?

Законопроектът предвижда в държави, които не са членове на ЕС, извън дипломатически и консулски представителства да се разкриват до 20 секции за гласуване. Според действащия закон няма ограничение за това колко секции могат да се създават, а колко ще са те зависи от подадените заявления. Така за вота през октомври 2024 година в Турция имаше 168 секции, във Великобритания бяха 112, а в САЩ – 53. Ако новите правила бъдат окончателно приети, в тези страни секциите ще намалеят драстично.

По предложение на ГЕРБ се отлага създаването на избирателен район "Чужбина", което трябваше да влезе в сила от началото на 2025 година. Партията на Бойко Борисов поиска и мнозинството в правната комисия прие новият район да се отложи до началото на 2028 година. Аргументите бяха свързани с това, че няма методика за определяне на броя на мандатите в този многомандатен район.

"Нека видим първо технически дали сме готови за това нещо и после да разсъждаваме концептуално", предложи депутатът от ГЕРБ Георги Кръстев.

По време на заседанието във вторник и председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова посочи, че "липсва механизъм, по който да се определи броят на мандатите в този изборен район". Според нея при липсата на официална информация за броя на населението в район "Чужбина" и законова уредба за това как да бъде определен броят мандати за този изборен район.

Предложенията между двете четения

От предложенията между двете четения се вижда, че от ГЕРБ не само подкрепят ограничаването на секциите, но и са припознали идеята. Георги Кръстев от партията на Бойко Борисов е предложил текстове, свързани с до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства. 

Днес правната комисия отхвърли предложенията на "Величие" и АПС текстовете с ограничението да отпаднат. Не беше приета и идеята на ПП-ДБ секциите да бъдат увеличени от 20 на 100, както и искането им ЦИК да решава къде да са секциите, за да се гарантира "максимално голям брой избиратели да гласуват на база на методика, която отчита разстоянията между секциите, заявленията за гласуване и броя на подадените гласове на предходни избори". 

Мнозинството в комисията отхвърли и предложението на МЕЧ на Радостин Василев ограничението за до 20 секции да не се отнася за САЩ, Великобритания, Северна Ирландия и Канада. Подобни идеи са били обсъждани и в годините назад, но са предизвиквали критики, че така се стига до различни условия за гласуване в страни извън ЕС.

До гласуване не беше допуснато предложението на ПП-ДБ за експериментално дистанционно електронно гласуване след 1 януари 2027 година така и не се стигна.