Преди президентът Румен Радев да се яви на парламентарните избори като политически лидер, неговата президентска оставка подлежи на задължително разглеждане и произнасяне от Конституционния съд. На теория това може да се превърне в спирачка и да забави плановете му, макар да е малко вероятно.

Историческият прецедент е от 1993 г., когато на 30 юни вицепрезидентът Блага Димитрова подава оставка, мотивирана с политически несъгласия с президента Желю Желев. Тогава политическият контекст е различен, а целта на Димитрова е да се оттегли от активната политика.

Конституционният съд се произнася бързо. На 6 юли оставката на Блага Димитрова е приета и тя е освободена от поста. Конституционнияът съд има нужда от по-малко от седмица, за да реши въпроса.

В решението си съдът подчертава, че дължи проверка дали оставката е израз на свободно формирано волеизявление, а не резултат от натиск, заплаха или измама.

Случаят с президента Румен Радев обаче е съществено различен от този на Блага Димитрова, въпреки че всичко сочи, че решението е плод изцяло на неговата воля.

Оставката на Радев вече не е мотивирана с оттегляне от политиката, а с преминаване към нея чрез участие в партийни процеси и избори. Това поставя въпроса дали и доколко Конституционният съд би се придържал към досегашната си практика или би я развил.

В казуса с Блага Димитрова съдът изрично заявява, че не може да прави политически анализ или оценки на обществените процеси. В същото време обаче Конституционният съд има правомощие да променя и доразвива това решение.

"По принцип няма основание Конституционният съд да бави решение за приемане на оставка", коментира по-рано пред Mediapool Константин Пенчев, бивш конституционен съдия и бивш председател на Върховния административен съд.

На практика обаче сегашният състав на съда има случаи на забавено произнасяне по чувствителни дела, като сроковете често зависят от докладчика.

Рисковете са свързани с това докладчик по делото да бъде някой измежду Десислава Атанасова (бивш лидер на групата на ГЕРБ в парламента) и Орлин Колев (избран с подкрепа на Бойко Борисов и Делян Пеевски в КС), но дори и в този случай решението не би трябвало да се забави прекалено много заради натиска от останалите членове на съда.