След като в средата на юни обяви, че иска да вижда в Черно море само "платноходи, яхти, туристи, мир и любов", премиерът Бойко Борисов доразви тезата си в събота с идеята Черноморският басейн да стане демилитаризирана зона.

Коментарът му съвпадна със срещата на върха на НАТО във Варшава, където бе взето решение военните министри от алианса да обсъдят през октомври как да бъде възстановен балансът в региона след анексирането на Крим от Русия.

Противно на думите на премиера, президентът Росен Плевнелиев призова още в петък НАТО да засили военното си присъствие в Черно море. В момента Русия има преимущество в броя на съдовете, като успоредно на първия ден от срещата на върха на НАТО, дори обяви, че ще пусне още 6 фрегати в Черно море до 2020 г. 

"Аз цял живот съм бил биткаджия и знам, че хубав бой няма – винаги е лошо. Затова много пък по-умни и по-мъдри от мен преди векове са казали, че добра война няма – по-добре лош мир. Аз дори бих стигнал до крайности в тази посока – Черно море да бъде обявено за демилитализирана зона – без военни, без кораби, без подводници", анализира ситуацията Борисов, след като откри пречиствателна станция в Стара Загора.

По думите му "това е зона, където се очаква да се добива газ, където всички държави имат туризъм, дава възможности за голям стокообмен. Какво ще ни донесат ракети, кораби и подводници за благосъстоянието на народите ни?!"

"Не става въпрос за двустранни или тристранни инициативи, а за открити за всички държави членки инициативи под егидата на НАТО за съвместна подготовка и учения, за координация и за съгласуване на действията. В никакъв случай не става дума за каквито и да било флотилии. Такива няма, няма и да има", коментира междувременно президентът Плевнелиев след срещата на върха на алианса.

Държавният глава обясни, че участниците в нея са демонстрирали единство в оценката си на рисковете и заплахите в актуалната среда на сигурност и в начините за тяхното преодоляване, съобщават от прессекретариата му.

"Миграцията, тероризмът, заплахите и рисковете от Изток, включително милитаризацията на Кримския полуостров и нарушеният баланс в Черноморския регион, бяха акцент по време на срещата на най-високо равнище на Алианса в полската столица. Обща е оценката на съюзниците, че присъствието на НАТО в Черноморския регион трябва да бъде подсилено. Алиансът е готов да защити всяка една от страните членки", обобщи Плевнелиев.

По думите му всяка инициатива за гарантиране на сигурността и по-добрата координация на страните членки на НАТО в региона е възможна единствено под егидата на алианса и ще бъде открита за участие на всички съюзници. Президентът припомни, че България вече е заявила готовност да участва с до 400 военнослужещи в многонационална бригада в Румъния на ротационен принцип за провеждане на учения и за подобряване на координацията между евроатлантическите партньори.

"Това не е двустранна инициатива и не означава постоянно дислоциране на български военнослужещи в Румъния", подчерта Росен Плевнелиев.

По думите му многонационалната бригада в Румъния ще бъде сформирана на същия принцип, приложен при сформирането на четири многонационални батальона на ротационен принцип в Прибалтийските държави и в Полша. Решението за разполагането на формированията с между 800 и 1000 военнослужещи, беше утвърдено от лидерите на срещата във Варшава.

Президентът Росен Плевнелиев определи като голям успех на българската външна политика решението за присъединяването на Черна гора към НАТО. България беше сред първите, които ратифицираха присъединителния протокол.

"В стратегически план държавите от Западните Балкани трябва да се присъединят към евроатлантическото семейство. Единствено двигателят на европейската и евроатлантическата интеграция може да допринесе за мира и стабилността в региона и присъединяването на Черна гора към НАТО е една голяма крачка напред", заяви държавният глава.

Като друг голям успех от срещата на върха във Варшава президентът посочи подписването на Съвместната декларация за партньорство между НАТО и ЕС, която поставя на ново равнище отношенията между двете организации по глобални проблеми, включително и засиленият миграционен поток. Освен това лидерите от НАТО обявиха киберпространството като ново поле на активност на отбранителните дейности на съюзниците от алианса, равноправно на действията по въздух, море и земя.