След няколкомесечен маратон от преговори, в понеделник най-накрая се изпълни намерението на премиера Бойко Борисов – да се намери приемлив за всички вариант за пенсионна реформа. Пакетът от мерки, за който правителството и социалните партньори си стиснаха ръцете и сключиха споразумение, се оказа последният предложен от държавата вариант, който бе оповестен от Борисов в неделя вечерта.

Той удовлетворява искането на бизнеса реформата да не се отлага и планира стажът за най-масовата трета категория да започне да расте от началото на 2012 година. В същото време се удовлетворява и желанието на синдикатите за работещите в тежки условия да се запази сегашният вариант на пенсиониране възможно най-дълго – в случая до края на 2014 година. Потушено е и недоволството на частните професионални фондове, чийто активи от около половин милиард лева в крайна сметка няма да се национализират напълно. Новината за постигнатото споразумение бе обявена от Борисов, социалния министър Тотю Младено и социалните партньори в отсъствието на финансовия министър Симеон Дянков, който неведнъж бе обвиняван, че "взривява" диалога.

"Прочетохме всякакви неща за натиск, диктат, национализация, но днес сме всички тук заедно", заяви след поредица от срещи със социалните партньори Бойко Борисов. Той посочи, че хоризонтът на реформата е до 2035 година и затова не било редно да се взимат решения еднолично, "колкото и да е била голяма изборната победа на ГЕРБ".

Социалният министър Тотю Младенов съобщи, че оттук нататък ще се търси консенсус по финалния пакет от мерки с всички парламентарно представени партии. Премиерът даде лични гаранции, че депутатите от ГЕРБ ще подкрепят промените.

Синдикатите изразиха задоволство от подписването на документ с правителството.

"Може би емоциите и нервите, които бяха изразходвани през тези два месеца можеха да бъдат по-малко, но в крайна сметка се стигна до окончателно решение. Аз искам лично да благодаря на премиера, че на няколко пъти той се намесва, за да може да ускори този процес и да се стигне до днешното споразумение. Да се надяваме, че и към други системи като здравеопазването, по един такъв градивен начин ще намерим максимално балансираните решения", заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Изпълняващият длъжността президент на КНСБ Пламен Димитров заяви, че споразумението е "възможният и добър компромис".Според него този вариант за промени в Кодекса за социалното осигуряване е по-добър и по-балансиран от този, който бе изтеглен от парламента.

Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев заяви, че позицията на неговата организация е, че не трябва и не е полезно да се отлага пенсионната реформа и затова приветства решителното поведение на Борисов за провеждането ѝ. "Допълнително приветстваме решението на правителството да се вслуша в предложенията на МВФ и искам да допълня още едно предложение – до 2028 година да мислим как да ликвидираме ранното пенсиониране", посочи Данев.

Председателят на Асоциацията на пенсионно-осигурителните дружества Никола Абаджиев заяви, че с това споразумение се слага още един залог за развитие на капиталовото пенсионно осигуряване и за увеличаване приноса на капиталовите фондове за постигане на по-голям коефициент на заместване на дохода на лицето след пенсионирането му.

Финалният вариант на реформата

Вноската за пенсия ще се увеличи с 1.8 процентни пункта от началото на 2011 година.

От 1 януари 2012 година стажът за работещите при трета категория труд ще започне да се увеличава с по четири месеца на всяка календарна година до достигане на 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете през 2020 година.

От 1 януари 2021 година ще започне да расте възрастта за пенсиониране с по шест месеца годишно докато стигне 63 години за жените през 2026 година и 65 години за мъжете през 2024 година. Сега жените се пенсионират на 60 години при 34 години стаж, а мъжете на 63 години при 37 години стаж.

Възрастта за пенсия на работещите в тежки условия ще започне да расте от началото на 2015 година с шест месеца на година. Целта е работещите в първа категория да се пенсионират най-рано осем години преди навършване на редовната възраст, а работещите втора категория – три години по-рано. До 2014 година те ще се пенсионират при сегашните условия – през НОИ, където професионалните фондове ще прехвърлят партидите на хората, на които им предстои ранно пенсиониране дотогава. Вноските на тези хора също ще постъпват в НОИ.

Ако те например не се възползват от правото си на ранна пенсия, при навършването на редовната възраст за пенсия НОИ ще им изплаща натрупаното по техните партиди, както сега това правят професионалните фондове. Освен това при смъртен случай преди получаването на ранна пенсия, парите ще се наследяват.

След изтичането на гратисния период от началото на 2015 година ранните пенсии ще се изплащат от професионалните фондове.

За полицаите и военните стажът за пенсия също ще се увеличи с 3 години, като това ще стане плавно от 2012 година с по четири месеца, докато достигне 28 години, от които две трети действително прослужени в съответната система. Сега нужният стаж е 25 години.

За учителите от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж ще започне да се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Сега нужният стаж е 25 години за жените и 30 години за мъжете.

От 1 януари 2014 година ще отпадне таванът на новоотпуснатите пенсии и постепенно ще се увеличава таванът за старите пенсии. От 1 януари 2017 година ще започне увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1.1 на сто на 1.2 на сто за пенсиите, свързани с трудовата дейност.

От 1 януари 2017 година ще започне увеличаване на вноската за универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта – от 5 % на 7 %.

Периодът за купуване на стаж ще бъде до 5 години, като вноската ще е в размер на 17,8 % върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

До 2025 година пенсията от първия и втория стълб ще достигне 65 % от осигурителния доход на лицето.