Президентът Росен Плевнелиев призова за предсрочни избори, като настоя преди това да не се правят основни промени в Изборния кодекс, а само "най-наложителните и безспорни".
На 22-я ден от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и задкулисието в политиката, държавният глава заяви, че единственият демократичен изход е провеждането на избори, без да се ангажира за кога да бъдат насрочени.
"Това е единственият способ за разрешаване на нерешими конфликти, за развързване и на най-сложния възел. Когато нищо друго не помага, когато няма дори и опити за постигане на съгласие, тогава единственият демократичен изход са изборите. Да плашим хората с избори означава да кажем, че правовата държава може да бъде опасна, че демокрацията не е добра форма на организация на обществените отношения", заяви държавният глава в обръщение, отправено в петък.
Вече три седмици в страната има нова вълна на протести. Те получиха различни оценки от политическите сили. Направени бяха опити да се разграничат някои социално-икономически искания от февруарските протести от исканията на протестиращите днес. Направени бяха опити да се противопоставят българските граждани – едните бедни, а другите по-богати, със заявка за класова борба между тях, едните били от София, а в страната е друго и т.н. Неведнъж сме били свидетели на опити за противопоставяне на българските граждани, за разделяне на българското общество.
Още
Той призова институциите, в това число прокуратурата и парламентът, да се позиционират ясно по отношение на лидера на "Атака" и припомни, че Европейският парламент преди дни отне имунитета на лидера на френската националистическа партия Мари Льопен за подобни изказвания и действия.
"Нямаме голям избор. Или ще заживеем в европейска държава, в която гражданските права на всеки са защитени, а сеенето на омраза, расизъм и дискриминация не се толерират и се наказват ефективно и по закон, или хората масово ще се насочат към Терминал 2… Ако сега си замълчим и не реагираме, ако махнем удобно с ръка и си кажем – какво толкова, след време ще бъде късно. Апелирам за ясно разграничаване. Непукизмът ни докара дотук. За да се оттласнем от дъното, трябва ясна позиция, ценности и тяхното ежедневно отстояване", заяви Плевнелиев.
Той добави, че най-важната национална цел е да се оперира туморът, който е заразил българската демокрация и предупреди, че има голяма опасност политическите субекти да нагнетят допълнително напрежението "чрез протести, контрапротести, негативни предизборни кампании, с жестоко противопоставяне, на каквото станахме свидетели през месец май".
Обръщението на президента бе предшествано от негови неформални консултации с парламентарни и извънпарламентарни партии и граждански организации. Плевнелиев съобщи, че кредитът му на доверие към управляващите е изчерпан още на 14 юни, когато парламентът избра медийния магнат Делян Пеевски от ДПС за председател на ДАНС. Назначението взриви общественото недоволство и още същата вечер започнаха масови демонстрации, прераснали в бунт срещу правителството и целия задкулисен модел на управление.
В обръщението си президентът напомни, че исканията на протестиращите "далеч не се изчерпват с оставки".
"Политиката на тежки зависимости и паралелна власт няма да бъде вече толерирана и който не го е разбрал, ще плати тежка цена. Не виждам политиците да реагират. Трябва да кажат какво ще предприемат", каза държавният глава.
"Не мога да приема част от обществото да протестира, а друга да се прави, че не вижда", продължи той и декларира, че като олицетворяващ единството на нацията, ще изисква отговори от политическите сили. Гражданите няма да приемат безропотно всеки акт на политическо безсрамие, отбеляза Плевнелиев. Гражданите викат "Мафия". Големият въпрос е за тумора, който е заразил българската демокрация. Чудовищно е разминаването между думи и дела на политиците, каза още той.
"Знам, че е нужна стабилност. Затова всеки един политик дължи обяснение как работи за нея – като задълбочава проблемите, като ги решава или като ги оставя да заглъхнат. Гражданите няма да мълчат, защото сега държавата е заета да се занимава със социални проблеми или строи магистрали. И тогава и сега се скандираше "Мафия". Какво предлагат политиците конкретно? Призовавам да покажат, че държавата не подкрепя задкулисни зависимости. Най-важната национална цел е да се оздрави българската демокрация", каза Плевнелиев.
"Гражданите отварят нова страница в историята на България. Те се върнаха на политическата сцена. Гражданите повече няма да си затварят очите. Време е политиците да ги отворят", заключи държавният глава.
Президентът Росен Плевнелиев призова за предсрочни избори, като настоя преди това да не се правят основни промени в Изборния кодекс, а само "най-наложителните и безспорни". На 22-я ден от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и задкулисието в политиката, държавният глава заяви, че единственият демократичен изход е провеждането на избори, без да се ангажира за кога да бъдат насрочени. "Това е единственият способ за разрешаване на нерешими конфликти, за развързване и на най-сложния възел. Когато нищо друго не помага, когато няма дори и опити за постигане на съгласие, тогава единственият демократичен изход са изборите.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
883 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Как, е много интересно?
– С гласовете на мъртвите души от избирателните списъци, които по груби сметки са 500 000-750 000 (и които с такова ‘участие’ направо може да си сформират и парламентарна група),
– С манипулации и внушения в деня за размисъл (само заради тези изпълнения в деня за размисъл изборите трябваше да бъдат отложени … до изясняване на всички обстоятелства по … случая)
– С разни комунистически подводници (от които няма отърване) в централите на десните партии
– С разни психотроники и ГРУ-та, които шетат навсякъде (след като са се инсталирали вече и в Адвентната Църква, да не говорим за Подворието)
– С фалшифициране на протоколи от членовете и председателите на СИК и РИК
Днешните протести по улиците са резултат на оняденшните изпълнения покрай и на изборите.
И когато утре пак се фалшифизират и манипулират изборите пак ще е същото по улиците.
И между другото протестиращите не са 30 000, а 530 000 (заедно с мъртвите души, които така и така всеки си брои и използва както намери за добре).
Впрочем него го няма никакъв, откакто бе назначен на този пост от Бойко Борисов, но в петък следобед успя да постигне своеобразен връх по неадекватност, далеч по-голяма от прочутите планини в Колорадо, чрез които хвалеше родните забележителности. Държавният глава говори така сякаш е един от протестиращите. Думите му бяха по-подходящи за реч на пробуждащ се гражданин, но не и на политик с петгодишна биография във високите етажи на властта. И то властта на Бойко Борисов. Ще го кажа така, както го мисля: Плевнелиев беше сатрап на най-мафиотското управление от СИК, което сме виждали през последните 20 години. И да говори днес за справедливите искания на гражданите срещу мафията е меко казано проява на изключително нахалство. Когато днес се обръщаше срещу политиците, които си затваряли очите за хорските протести, е добре да си спомни, че в продължение на една година, докато беше президент, той си затваряше очите за престъпленията на Борисов, Цветанов, контрабандата, трафика на наркотици и безобразното крадене, осъществявано от върхушката на ГЕРБ, която третираше България като своя феодална собственост.
Това прави моралната претенция на днешното му изказване абсолютно несъстоятелна. Нещо повече. Той Е голяма част от проблема, а не от решението. Протестиращите са на улиците днес, защото до вчера той си мълча. Една от функциите на държавния глава е да бъде говорител и защитник на гражданските интереси. Въпреки орязаните си правомощия, президентът има огромната власт да насочва вниманието към важните въпроси и проблеми на нацията, защото е пряко избран от българските граждани, а думите му могат да бъдат достатъчно силен коректив и на най-разпасалата се изпълнителна власт. В този смисъл мълчанието му пред огромните безобразия на Борисовото управление би трябвало да се възприема и като съучастничество в тях. Да не изброявам всички конкретни примери Ще спра вниманието ви само върху един-единствен казус от последните дни.
Записите, които сайтът „Афера“ публикува за т. нар. кукловод на съдебната власт – бившият прокурор и настоящ член на Висшия съдебен съвет Камен Ситнилски, разкриват ужасния, престъпен и същевременно примитивен начин, по който бандити избират бандити за членове на ВСС. Частният случай на този казус показва колко кошмарна и невъзможна е съдебната власт в днешното й състояние, за което огромен принос имат Цветан Цветанов, Бойко Борисов и управлението, в което Плевнелиев беше министър.
Разбира се, тук нямам предвид само частния случай със Ситнилски, а всички безобразия, които се случваха през последните години. Неслучайно държа на този пример, защото едно от големите основания на днешните протести е отчайващото чувство за несправедливост и отвращението на хората от срастването на мафията с държавата. Та нима Плевнелиев като президент не можеше да повдигне остро този въпрос? Да предизвика остър обществен дебат и да поиска цялата задкулисна мръсотия да излезе наяве?
Лесно е да каканижеш общи приказки за красивото, доброто, вечното. Трудно е да доказваш с дела, че стоиш зад тях. Ако беше истински президент и политик на действието, а не на чуждите красиви изречения, Плевнелиев имаше достатъчно време да се докаже. Днес ни повече, ни по-малко той се опита да яхне протеста, но го направи толкова несръчно, чу оттук нататък всяко искане за собствената му оставка може да бъде напълно основателно. Работата е там, че президентът не е обикновен льольо, който продължава да симулира позата на внезапно сполетялата го институционалност, а е активирано политическо острие на една част от олигархията, която в момента се бори за територия с друга част. Още по-лошо. Той е и очевидно политически ангажиран с ГЕРБ и лично с Бойко Борисов, защото днешните му импотентни призиви за нови избори, проведени според Избирателния кодекс на Фидосова, обслужват главно гербаджиите.
Впрочем един от най-разобличаващите го детайли в тази реч – разобличаващи, че играе роля, а не говори автентично, бе, че не му стигна смелост да каже в прав текст: Нужни са предсрочни избори. Той засука това послание толкова плахо и с такива уговорки, че се наложи вестници на олигархията, която стои зад него, като „Дневник“ например, да ориентират колегите журналисти кое е новината и какво трябва да се изведе в заглавие: Плевнелиев се обяви за предсрочни избори. Такова бе първото заглавие, което сложиха, предполагам от припряност, защото после леко се коригираха и смекчиха остротата на посланието.
В речта на президента никъде няма такъв конкретно отправен призив. В нея той казва, че по принцип изходът от кризата са предсрочните избори. Освен това дори не му стигна смелостта да каже ясно и категорично, че в момента има политическа криза в България. Дори и неговите пиари са си дали сметка, че такава няма. Излизането на 5, 10 или 20 хил. души на протест в продължение на три седмици не означава автоматично, че правителството е загубило доверие, а парламентът трябва да се саморазпусне. Това е очевидна глупост, защото по тази логика в Европа и всички демокрации от западен тип трябва да има избори на всеки два-три месеца. Това, че парламентът не може да работи пълноценно понякога се дължи на абсолютно скандалното отсъствие на ГЕРБ от пленарната зала и ако беше истински загрижен за демокрацията, Плевнелиев щеше да призове бившите си колеги да се върнат в парламента, защото само така може да функционира една демократична система.
Уморих се да повтарям този пример, но ще го дам пак. През есента на 2007 г. учителите в България стачкуваха ефективно в продължение на два месеца и направиха най-големия синдикален протест от сто години насам. Началото на учабната година бе провалено, а в продължение на около месец в центъра на София дефилираха десетки хиляди учители всеки ден, като в пиковите моменти броят им достигаше 70 хиляди. Те затваряха основните артерии на града в работно време повече от месец, но никой не изтълкува това като загуба на легитимност на управлението и необходимост от предсрочни избори.
Но защо да се връщаме толкова назад? През февруари в цяла България излизаха стотици хиляди граждани, а днес протестиращите са само в София и техният брой прогресивно намалява от ден на ден. Това не е опит да противопоставя протестиращите, нито да омаловажа основанията им да протестират. Не мога обаче да се съглася с насажданата от медиите на олигархията теза, че протестите са признак за нелегитимност на този парламент. Правителството има достатъчно солидно парламентарно мнозинство, за да изкара целия си мандат, а онова, което го прави нестабилно, е опитът на загубили позициите си олигарси да си ги върнат чрез протестиращите. Това, че хората, които са на улицата, нямат политическо представителство в парламента, до голяма степен се дължи на самите тях. Дясномислещите (това е много условен термин, но го използвам за удобство), които отидоха до урните, не се оказаха достатъчни, за да вкарат нито една от партиите наследници на старата десница в Народното събрание. Това не делегитимира останалите, които са успели да прескочат тази бариера.
И още нещо от съществено значение. Плевнелиев носи част от огромната отговорност за тежките фалшификации на вота. Той състави служебно правителство, чиято основна задача бе да организира предсрочните избори през май. Резултатът е ясен и бе обявен официално. 18 процента контролиран вот и 5 процента купени гласове – това са достатъчно големи основания Плевнелиев никога повече през живота си да не съставя служебно правителство и да не организира предсрочни избори. Всъщност той и Марин Райков изиграха една от най-подлите роли в най-новата българска история. Организираха безнаказаното измъкване на Бойко Борисов и неговата шайка от властта, а Плевнелиев днес дори се опитва да го върне отново в нея. Същото се случи през 90-та г., когато Желев и Луканов договаряха мирния преход, а всички лапнишарани, които бленуваха за демокрацията и бяха на улицата, бяха успани със същите красиви фрази и уж принципни морални позиции, каквито слушаме и до днес.
Огромната слабост на днешните протести е, че те не търсят конкретна отговорност за конкретни престъпления. Позволиха на Борисов и Цветанов да се скрият и поредното престъпно българско управление да си остане ненаказано. Въпросът „къде бяхте в последните четири години?“ дразни голяма част от протестиращите, но е напълно основателен и те нямат отговор за него.
Плевнелиев бе активиран в този момент неслучайно. Протестите започнаха да губят острота, самите протестиращи са вътрешно разколебани по отношение на конкретните си цели и искания, а с напредването на летния сезон София обезлюдява. Започнаха да се изтъркват и активните телевизионни мероприятия по отразяването на протеста, който започна определено да дразни всички, които не участват в него. Търпението на софиянци също започна да се изчерпва, защото те виждат онова, което телевизиите не показват, а именно десетина симпатични млади хора затварят Орлов мост, за да пият бира или просто да се веселят, което просто не може да се случи нито в Берлин, нито в Лондон, а предполагам и в Букурещ.
Протестът все повече напомня на градска разходка с любезното съдействие на общината,
която затваря улици, и нямат нищо общо с това, което видяхме в Истанбул или Бразилия. Тук ще направя едно малко отклонение и ще кажа, че Фейсбук и интернет все пак не са добър съветник в България по отношение на гражданската активност. Те произвеждат нарцистични групи, които се преживяват като социално значими, но са без реална тежест, а и
протестите в Турция събудиха местното ни въображение и комплекси за малоценност.
Ние все пак си оставаме ерзац общност. Олигарсите ни подражават на руските, но нямат техния размах. Демокрацията ни е фасадна. Културата – самодейна, но да не се отплесваме.
Плевнелиев беше активиран, за да върне хората на улицата. Хората, чиито интереси представлява, а именно Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, кръгът около бизнесмена Иво Прокопиев, усетиха, че ентусиазмът спада и са на път да изтърват златната възможност, която им се отвори за връщане във властта. По смешна ирония точно в деня на президентската реч протестиращите бяха най-малко на брой май от началото на протестите до днес и това говори все пак за някаква гражданска зрялост. Хората не пожелаха да бъдат яхнати, особено след като телевизиите се опитаха да ги манипулират и да изкарат от протестиращите съвсем други лица, свързани с партийни интереси.
Никой обаче на обърна внимание на още едно съвпадение. В деня, в който Плевнелиев громеше политическата класа и срастването й с мафията, в парламента Пламен Орешарски обяви дупка в бюджета от половин милиард лева, която колкото и да им се иска на протестиращите, и на самия Плевнелиев, не е дело на Станишев и на „червените боклуци“, а на правителството на Бойко Борисов. Не трябваше ли Плевнелиев да вземе отношение по този въпрос или да се обади тогава, когато Борисов и Дянков се хвалеха с изключителната ни финансова стабилност? И не е ли това още едно доказателство за пошлия сценарий, който се разиграва в момента – служебен втори мандат за онези, които крадоха държавата в последните четири години безобразно, и които дори фалшифицираните избори не можаха да спасят през месец май?
Изявлението на Плевнелиев има и добри страни. То трябва да се превърне в повод на президента да бъде поставен по-остро въпросът за неговите офшорки и за миналото му на бизнесмен, който е имал сериозни проблеми с данъчните власти. Замислете се и ще видите, че той е поредната внезапно появила се фигура в българския политически живот, за която не знаем почти нищо. Сълзливите му приказки за „паркинзите“, на които е спал в Германия, не са достатъчно изчерпателни за човек, заемащ такъв пост. Обвързаността му със Стоян Мавродиев, който освен за неговите офшорки, се е грижел и за офшорките на Брендо и куп съмнителни бизнесмени и политици, също трябва да излязат наяве, за да получим онова, към което самият Плевнелиев ни призова днес: цялата истина за срастването на мафията с политиката и скъсването на този порочен съюз.
На всички онези протестиращи, които днес аплодираха Росен Плевнелиев, ще припомня, че в най-мракобесните години на Цветановото подслушване, следене и всички останали престъпления, които този човек извърши, тогавашният симпатяга Росенчо, в качеството си на министър, излезе и каза, че няма нищо против да го подслушват. Това са думи на леке, а не на убеден демократ.
„Един от първите протестиращи срещу високите сметки на столичното парно – Чавдар Янев, изчезна безследно. Той стана известен с палатковия си протест и гладна стачка пред сградата на Висшия съдебен съвет, в знак на протест срещу монополите, своеволията и престъпното бездействие на съдебната власт.
В петък Янев е оставил прощално писмо на близките си и повече никой не го е виждал.
Негови близки обясниха за „Стандарт“, че мъжът ще бъде пуснат за издирване чак довечера, защото от полицията им обяснили, че броят времето от подаването на сигнала до тях, а не от последния път, когато е бил видян от някого.
Преди два месеца Янев бе спрян от пожарникари при опит да се самозапали пред сградата на Висшия съдебен съвет в София.“
Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/yanev-sgradata-protest-1366881.html#ixzz2YHSBvXzq