Президентът Румен Радев не отрече в събота възможността да се впусне в партийната политика след края на мандата на "Дондуков 2", като заговори за нуждата от "политическа алтернатива" на "олигархичния модел".

Политическите анализатори се опитват да предвидят от няколко години момента, в който Радев ще влезе в партийната политика, опитвайки се да използва положителния рейтинг, натрупан през годините в президентството.

По-рано тази година близкият до Радев ляв политик Петър Витанов разказа в интервю за Mediapool, че е очаквал президентът да оглави политически проект още през 2024 година. Това обаче не се случи, въпреки че бе подготвен и регистриран проекта "Трети март".

През април тази година Радев даде нова популистка заявка, като поиска провеждане на референдум за членството в еврозоната, въпреки изричното решение на Конституционния съд и международните договори, по които България е страна. Така той се позиционира силно сред евроскептичния електорат, който гласува традиционно за "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и ИТН.

В събота Радев коментира създаването на нова партия от последователите на Ахмед Доган, след като ДПС беше превзето от Делян Пеевски.

"Черната дупка на олигархията поглъща все повече българската политическа система", каза Радев, цитиран от БТА.

В отговор на въпрос дали тази "черна дупка" може да бъде овладяна,той каза: "Начинът е нова политическа алтернатива, която да се противопостави на завладяването на страната от този олигархичен модел, на притискането и обсебването на бизнеса, рекета върху бизнеса, която да възстанови демокрацията и да даде нова, реална демократична перспектива на България".

Той бе попитан дали е готов да оглави тази алтернатива след края на мандата си,при което Радевне отрече.

"Това ще дойде от хората, които искат гласът им да бъде чут, и на които властта не обръща внимание, а те вече надигат своя глас", каза Радев.

В събота президентът участва на Националния събор на овцевъдите край Лясковеци не пропусна отново да заговори за референдум срещу еврото.

Радев обясни, че хората държат тяхната дума за приемането на еврото да бъде чута и обвини властите, че не могат да овладеят ръста на цените.

По последни данни на Националния статистически институт, през април спрямо март е отчетена дефлация от 0.8%, но популистките и проруските партии твърдят без доказателства, че НСИ манипулира данните.