Комисията, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси между България и Северна Македония, досега е стигнала до съгласие само по отношение на праисторията и античността, съобщи съпредседателят ѝ от българска страна проф. Ангел Димитров.

”Дори за Средновековието още не сме стигнали до крайните резултати. Аз имам съмнения, че това ще се случи и през септември“, добави той.

По думите му един от големите проблеми в работата на комисията е в честотата и интензивността на заседанията.

Искаме да стигнем до реални резултати в обозримо време, иначе бихме могли с години да водим дискусии помежду си, които не са чак толкова плодоносни, обясни Димитров пред БНР.

”Вече минаха 2 години след подписването на Договора за приятелство и добросъседство, но някакви видими, сериозни резултати в приложението на този договор засега все още аз не виждам. Това се отнася не само за работата на комисията, а и за други сфери на междудържавното общуване. … Интерпретацията на миналото в двете страни, големите, фундаменталните различия, всъщност са свързани с дълбинните нагласи, които се проявяват във всички сфери на общуване. Когато в нашата млада съседка все още анализът на миналото е такъв, че България не само че не е смятана за приятел, че имаме обща история, а че едва ли не е един традиционен враг, който е отнел историята и е направил още куп неща, гледани с лошо око – нещо, което е исторически невярно, тогава тези нагласи няма как да не се отразяват и в общуването във всички сфери“, коментира проф. Ангел Димитров.

Той каза, че в Северна Македония не бързат с изпълнението на договорите. Според него Скопие смята, че самият акт на подписване на договорите е достатъчна гаранция. България обаче не е готова чак толкова дълго да чака.

Той коментира, че предложението от македонска страна – да отбелязваме заедно паметта на Гоце Делчев, е съгласувано политически.

”Това беше опипване на терена, макар и грубо направено, за това до каква степен България е готова да признае постулатите на македонизма“.

Причина за разминаването е предложението на македонската страна да се чества 7 октомври – денят, в който костите на Гоце Делчев са предадени от комунистическата власт в София на Скопие.

Политическата криза в Скопие чука на вратата, посочи проф. Ангел Димитров във връзка с липсата на покана за преговори за европейско членство.

Ако през лятото не получат покана, трябва да се тръгне или към ремонт на кабинета, или към предсрочни избори, както заяви самият премиер Зоран Заев.

”Искрено се надявам, че те ще намерят най-верният отговор, а той според мен минава и в една по-категорична и самокритична оценка на отношенията с България. От друга страна се притеснявам, че обстановката на Балканите може да се усложни“, коментира проф. Димитров.

По думите му Западните Балкани са политически най-сеизмичната част на Европа.

Вицепремиерът и военен министър в редица солови акции заплаши Македония, че България може да я спре по пътя ѝ към ЕС и НАТО. Засега премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева са далеч по-дипломатични, но не се изключва втвърдяване на тона им.

Острата реторика към Скопие е популярна в България и тези, които я възприемат, печелят политически дивиденти.

Преди два дни президентът Румен Радев коментира, че България трябва да мисли и да подходи много генерално към проблема с историята.

"След като пропусна шанса да го заложи в т.нар. договор, защото той по формата е декларация, а не договор за добросъседство с Македония, оттук нататък правилната стъпка е залагането на допълнителна актуализация", каза той,

Тя трябва да бъде приложена в глава 35 в преговорите за присъединяване на Македония към ЕС, посочи той.

Според президента България най-много трябва да помага на Македония да стане член на ЕС, но трябва и да следи европейските критерии да се изпълняват.

Разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани бе и основен приоритет на българското ротационно председателство на ЕС.