Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова е получила на 28 октомври ново обвинение от прокуратурата за всяване на паника с двете нейни интервюта от април, в които говори за рисковете от липси и недостиг на някои лекарства в условията на пандемията от Covid-19.

Първото обвинение ѝ бе повдигнато на 10 април, няколко дни след като даде две интервюта за БНТ и БНР, в които говори за логистични проблеми при лекарствоснабдяването и риска от недостиг на лекарства– опасения, които по това време споделят редица международни и европейски институции, регулаторни органи и медии.

Прокуратурата настояваше за налагане на глоба на Сербезова, но на 14 септември състав на Софийския районен съд прекрати делото, след като прецени, че обвинението срещу съсловния лидер на фармацевтите е неясно, а в досъдебното производство са допуснати нарушения, които ограничават правото ѝ на защита.

Сега прокуратурата е прецизирала обвинението, като уточнява цитатите от интервютата, с които се предполага, че Сербезова е всяла паника, както и часовия диапазон на извършеното престъпление. Освен това се казва, че деянието е в условията на продължаващо престъпление, т.е. Сербезова е обвинена в едно престъпление за двете интервюта, а не в две. Тя отново е заплашена от глоба, ако бъде призната за виновна.

"Въпреки неоспоримите факти за недостиг на лекарства в България, който е потвърден и от съответните институции и изпитан от много от пациентите и техните близки и връщането на делото от съда, прокуратурата все пак реши да повдигне отново същото обвинение, в което e прецизиран часовия диапазон на "престъплението". В момент, в който противогрипни ваксини, някои антибиотици, витамини и имуностимулатори трудно се намират, има ново обвинение за разпространение на "заблуждаващи знаци за тревога", или с други думи прокуратурата твърди, че "липсват липси", коментираха в петък от Фармацевтичния съюз.

Фармацевтичният съюз сезира редица европейски институции, че се упражнява репресия срещу правото на свободно изразяване на експертно мнение и получи подкрепа от тях. Междувременно Европейският съд по правата на човека в Страсбург е регистрирал жалбата на Сербезова за нарушени човешки права по повод повдигнатото ѝ обвинение.

След като Сербезова беше обвинена през април, официалните институции с редица свои действия на практика потвърдиха, че опасността от липси на лекарства е реална, а за отделни продукти – факт.

Здравният министър издаде заповед, с която забрани износа на някои лекарства, а тя бе предшествана от две писма на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) до здравния министър, от които става ясно , че има риск от недостиг на определени медикамент заради производствени проблеми, спиране на вноса у нас, повишено търсене или паралелен износ. Дори Софийската градска прокуратура е възложила на ИАЛ проверка относно липсата на един от инсулиновите продукти в аптечната мрежа, поради което ИАЛ е препоръчала забраната за износ на въпросните продукти от българския пазар и последва заповед на здравния министър, с която износът им действително беше забранен.