Гражданите да избират пряко
по един прокурор в своя съдебен район, а изборът на първоинстанционни
апелативни и върховни съдии да става с гласовете на 2/3 от
народните представители. Тази идея лансираха депутатите от
ПГ "Народен съюз" в четвъртък и настояха предложението
им да се включи в дискусията за промени в конституцията във
връзка с реформата в съдебната система, която Демократи за
силна България (ДСБ) инициира.

Смисълът на предложението е избираемите прокурори
да са тези, които ще решават да се внесе или не обвинителен
акт в съда, разясни след срещата с ДСБ Николай Вълчев от Демократическата
партия, който беше началник на кабинета на бившия премиер
Иван Костов. Вълчев се позова на идентичната практиката в
САЩ.

Прокурорът иска присъдата "в името на народа",
така че има логика в искането той да бъде избиран от народа,
коментира Елиана Масева от ДСБ разширението на концепцията
им за структурни промени в съдебната власт.

Предложението на ДСБ е прокуратурата и следствието
да бъдат изведени от съдебната власт и да преминат към изпълнителната.

Масева посочи, че американският опит за избор
на прокурори и съдии трябва да бъде пречупен през българските
практики и да бъдат дадени гаранции за независимост и безпристрастност.

Тя постави и въпроса кой ще е контролният орган,
който ще преценява и евентуално отстранява прокурорите. "Може
да е отделен дисциплинарен съд, основният закон дава такава
възможност, а и това е една от идеите на Европейската комисия",
смята Масева.

Ралчев: Този парламент няма време за съдебната
власт

Колегата ѝ Борислав Ралчев от НДСВ обаче изрази
съмнение, че този парламент разполага с технологично време
за поправка в конституцията, свързана със структурни промени
в съдебната власт.

Той е скептичен към механичното прехвърляне
на практики от англосаксонската правна система в континенталната,
която е възприета от България веднага след Освобождението.
"Българската традиция в правораздаването също не е за
пренебрегване," подчерта Ралчев.

Борислав Цеков от "Новото време" също
се изказа резервирано към предложението на "Народен съюз"
с мотива, че изборът на прокурорите ще се усложни, тъй като
ще доведе до още едни политически избори и до създаването
на още една политическа структура. "Така магистратите
не само няма да станат по-независими, а дори ще се засили
политическият контрол над работата им и те ще се превърнат
в оръжие срещу опонентите," смята Цеков. Присъединявайки
се към призива на главния прокурор Филчев, той иронично препоръча
на партийни лидери, засегнати от прокуратурата, да изчакат
поне да приключат делата срещу тях, а после да се занимават
с реформи в съдебната система.

"Народен съюз" подкрепи идеите
на ДСБ

Демократическата партия подкрепя тезата на ДСБ,
че 39-то народно събрание има реално време и възможност да
реформира съдебната система, което изисква промени в основния
закон.

Според Николай Вълчев няма никакъв юридически
проблем сегашният парламент на три четения да приеме законопроект
за промени в конституцията. Докато е във фаза законопроект,
той не може да бъде атакуван пред Конституционния съд, а когато
стане част от основния закон, вече не може да бъде атакуван
от никого пред съда, разясни Вълчев. КС може да излезе единствено
с тълкувателно решение по него.

ДСБ и "Народен съюз" са се консолидирали
и около идеята да се премести прокуратурата в изпълнителната
власт. Вълчев обаче направи уговорката, че трябва да се помисли
доста за гаранциите за независимост на прокурорите при подобни
структурни промени.

Според лидера на БЗНС -НС Анастасия Мозер, промените
в съдебната власт са нужни за осигуряването на нейната по-голяма
независимост. В същото време преместването на съд и прокуратура
към изпълнителната власт ще даде по-широка възможност за парламентарен
и граждански контрол над дейността. Мозер обаче направи уговорката,
че още не са се запознали в детайли с предложенията и тепърва
ще ги обсъждат.

Разговорите между двете политически сили ще
продължат. Председателят на ПГ на ОДС Екатерина Михайолва
уточни, че предстоят срещи на ОДС и с другите парламентарни
групи, които вероятно ще са следващата седмица.

Шансът да се стигне до политическо решение за
структурни промени в съдебната власт, приети от този парламент,
обаче е минимален поради изразените вече резерви от страна
на управляващите, на БСП и президента Първанов.