Президентът Румен Радев призовава отговорните институции в България и Република Северна Македония на сигналите на български граждани за дискриминация срещу тях.  

"Над сто хиляди граждани на Република Северна Македония имат българско гражданство, придобито на базата на свободно волеизявление и документално удостоверяване на техния български етнически произход. Хиляди други са в процедура на разглеждане на заявленията им за придобиване на българско гражданство. Тези обективни факти очакваме да намерят израз и в противодействието на официалните власти в РСМ срещу  тревожните измерения, които взима езикът на омразата срещу България и българите в РСМ", се посочва в позиция на Радев.

В президентството за получили писмо от българи в Северна Македония за продължаващата дискримацията, но от "Дондуков" 2 не посочват конкретни примери за лошо отношение.

"Българите в Република Северна Македония трябва да имат равни права с тези на останалите граждани на страната в съответствие с най-високите световни и европейски стандарти. Този основен  принцип на демокрацията е заложен и в духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни от 2017 г.", посочва Радев.

Освен това Радев подкрепя и "отправените призиви в писмото към българските институции да улеснят процедурите за придобиване на българско гражданство за открито заявяващите българската си идентичност наши сънародници в РСМ, а институциите в югозападната ни съседка да създадат всички условия и да гарантират правото на сънародниците ни на свободно и ясно волеизявление да се самоопределят като българи по произход в съответствие с принципите на международното право".

Президентът счита, че правата на човека и защитата от дискриминация са в основата на демокрацията.

Те са и фундаментална част от Копенхагенските критерии за членство в Европейския съюз. 

Според държавния глава уважението към свободното право на самоопределение на сънародниците ни в Република Северна Македония, които въпреки всички репресии през тоталитарното минало, са съхранили и продължават открито да изявяват своята българска национална идентичност, е ключова стъпка в развитието на добросъседските отношения между двете държави.

Отношенията между София и Скопие се изостриха, след като България не подкрепи преговорната рамка на Северна Македония за присъединяване към ЕС. 

Малко по-късно от Външно министерство "изразиха удовлетворение, че държавният глава споделя нашата позиция, че Република Северна Македония трябва да уважава правото на самоопределение на всички свои граждани, включително тези с българско самосъзнание". 

"Няма да има промяна, докато македонците не започнат да изпълняват договора" 

Външната министърка Екатерина Захариева коментира в интервю за "Politico", че не може да се промени ситуацията, "докато нашите приятели не са готови да прилагат Договора за приятелство и добросъседство и да спазват ангажиментите си".

Тя отхвърли твърденията, че наложеното от България вето за започването на преговори със Северна Македония за членство в ЕС е свързано с предстоящите парламентарни избори у нас.

Македонските управляващи съобщиха по-рано, че смятат да "замразят" темата, за да не стават част от предизборната кампания у нас.

Те очакват раздвижване след изборите, но политиката за твърдо отношение към Скопие се подкрепя от почти всички партии у нас. Тя се ползва и с около 80% подкрепа сред гражданите, така че е малко вероятно да се постигне пробив без отстъпки от македонска страна. 

Проблеми с регистрираните в БГ автомобили 

В същото време от организацията Българска национална платформа за обединение и развитие, която е ангажирана с процесите в Северна Македония, алармираха за проблеми на собствениците на автомобили с българска регистрация в РС Македония и Сърбия, които заради противоепидемичните мерки не могат да преминат границата и да извършат годишни технически прегледи. Затова от организацията настояват да се удължи срока за прегледите, за да не бъдат глобявани хората. 

По данни данни на организацията при извършването на полицейската акция в РС Македония през януари 2021 г. са спрени от движение около 150 автомобила и са връчени 1200 глоби, като масираните проверки са били в Охрид, Струга, Битоля, Щип, Кочани, Виница, Велес, Струмица, Радовиш, Гевгелия и части от Скопие.

"Ще се въздържим да квалифицираме тази полицейска акция, но ще посочим, че автомобили с албански, косовски и сръбски номера изобщо не се спират за проверка, което лесно може да бъде установено от една независима проверка на място в Куманово или Тетово, където най-масово се срещат подобни МПС", посочват от организация. 

По-рано от Външно министерство съобщиха, че са проверили подобни сигнали и според македонските власти те са легитимни.