През второто тримесечие на 2025 г. заетостта остава относително стабилна, но зад това се крият важни структурни размествания по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове, сочи анализ на Инсититу за пазарна икономика на база данните на Националния статистически институт.

Коефициентите на заетост по възрастови групи показват ясно изразени разминавания. Най-тревожен е спадът при младите хора (15-24 години) – спадът е 3.1 п.п. през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25-34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6.2 п.п. през 2025 г., въпреки устойчивите положителни движения преди това.

По-зрелите възрастови групи (35-44 г. и 45-54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2.8 и 1.8 п. пункта. При най-възрастните работници (65+ г.) за сметка на това има стабилен ръст от 0.4 п.п. спрямо същото тримесечие на 2024 година. Тези данни показват по-голяма трудност за навлизане на младите работници на пазара на труд и потенциално изоставане на сезонната им заетост в туризма и селското стопанство. В същото време положителната динамика при най-възрастните най-вероятно отразява постепенното удължаване на работния живот и с високия дял пенсионери в България, които продължават да участват активно на пазара на труда, отчитат анализаторите

При хората с висше образование коефициентът на заетост остава стабилен, с леко увеличение през 2025 година (1.2 п.п.). Средното и професионалното образование не показват значими промени. Рязък спад обаче се отчита при лицата с основно образование (-3.2 п.п. през 2025 г.) и при хората с начално и по-ниско образование (-2.7 п.п.), които губят натрупания положителен тренд от 2023 и 2024 година. Тези резултати показват засилено търсене на по-образовани кадри и паралелно намаляваща възможност за реализация на нискоквалифицираните на пазара на труда.

По икономически дейности се очертават няколко отчетливи тенденции. Преработващата промишленост бележи значителен спад през 2025 г. (-9%), продължавайки негативната линия от 2024 г, в унисон с динамиката на индекса на промишлено производство, който намалява от пика си след пандемията. Строителството също губи позиции, въпреки ръста на добавената стойност и декларирания голям дефицит на работници (-4%). Особено показателен е обратът в хотелиерството и ресторантьорството – след ръст между 2022 и 2024 г., секторът отбелязва спад от 4% през 2025 година.

Сектори с по-висока добавена стойност демонстрират по-устойчив растеж. След спад през 2024 г. ИКТ секторът възстановява част от динамиката с +3% през 2025 година. Финансовите и застрахователните дейности (+10%) и държавното управление (+8%) също отчитат ръст за втора поредна година. Продължава трендът на изместване на заетостта към сфери, изискващи повече интелектуален труд.

Инситутът се спира и на възходящата динамика на минималната работна заплата след въвеждането на механизма и обвързването ѝ със средната, която ограничава достъпа до пазара на труд именно за най-слабо образованите и без опит работници (или ги тласка в сивия сектор).