Разходите за поддръжката на старите изтребители МиГ 29 до края на жизнения им цикъл са почти колкото тези за закупуването на ескадрила, новопроизведени многоцелеви изтребители. Това каза командирът на Военновъздушните сили ген. Румен Радев.
Той обясни, че съветските изтребители на въоръжение в България имат ресурс до 2029 година, но има значителни проблеми, свързани с използването им.
"Проблемът с МиГ-29 е в няколко направления. Първо, той не отговаря на всички изисквания за съвместимост с нашите съюзници и за водене на съвременни въздушни операции. МИГ-29 е прекрасен самолет, той е чудесен за маневрен въздушен бой, но технологиите се променят непрекъснато в авиацията, защото има взрив на технологии. Ние имаме нужда от самолет, който да предостави качествено нови способности. Вторият проблем е поддръжката и осигуряването на МиГ-29. Този ресурс, който ви споменах, той е само на конструкцията на самолета, така да го наречем на корубата. Но МиГ-29 има двигатели, има кутия на самолетните агрегати, има множество сложни системи и агрегати, които подлежат на периодичен ремонт, а от определен нальот нататък трябва да се закупуват нови. Нашите изчисления показват, че разходите, които трябва да отделим до края на жизнения цикъл на МиГ-29 са почти толкова, колкото е закупуването на ескадрила, забележете, новопроизведени многоцелеви изтребители ", обясни ген. Радев пред "Фокус".
Българската бойна авиация към момента е на 100% зависима от Русия и търпи критики от НАТО, че не е напълно съвместима с партньорските. Проектът за закупуване на нов тип изтребител обаче не може да стартира заради липсата на достатъчно средства. Според предварителни оценки на политическите ръководства на българското министерство на отбраната той ще излезе минимум 600 млн. лева. Според експерти обаче той едва ли може да влезе във финансова рамка по-малка от 1 млрд. лева.
"Колкото по-бързо се вземе решение, колкото по-бързо придобием такива нови съвместими самолети с гарантирана логистика, толкова по-добре. В същото време искам да кажа, че докато тези нови самолети не бъдат преведени на въоръжение и не започнат да носят бойни дежурства, ние категорично не трябва и не можем да се откажем от МиГ-29. Той трябва да остане като самолет, който да готви нашите летци и да носи бойни дежурства в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО", каза Радев.
България в момента не може да си позволи поддръжката на МиГ 29 и приемането на въоръжение на нов тип боен самолет едновременно. Бившият военен министър Ангел Найденов (БСП) обяви, че подкрепя вариантът със закупуването на нови самолети, а служебният Велизар Шаламанов заложи в стратегията си за развитието на сектора смяната на руските изтребители, но за да стане това е нужна дълга подготовка на проекта и санкцията на парламента, тъй като по закон военните поръчки над 100 млн. лева минават през Народното събрание.
Радев заяви, че ще настоява военната експертиза да има "своята дума, защото този самолет ще се експлоатира във ВВС, ще се поддържа в системата на ВВС, на него ще летят летците от ВВС".
При модернизационните проекти, реализирани през последните години в България обаче, подобен подход много рядко се случваше, което доведе до изразходването на огромни суми без да бъдат придобити сериозни бойни способности.
Самият Румен Радев бе част от екипа, който работеше по времето на ГЕРБ по търсенето на възможности за придобиването на нов екип. Тогава се стигна до решението за закупуване на втора ръка изтребители F 16 oт Португалия, но проектът не бе реализиран.
Сега Велизар Шаламанов е подозиран, че подготвя почвата за подобна сделка, но с Гърция. Лидерът на ГЕРБ и вероятен бъдещ премиер Бойко Борисов обаче определи възможните гръцки машини като "бракми" и като цяло е скептичен за закупуването на каквито и да са машини.
Радев обаче не допуска възможност България да остане без боен самолет, която обаче е твърде вероятна, ако не се вземе бързо решение за развитието на сектора.
"Това означава отказ от национален суверенитет, това означава загуба на национално достойнство. Изтребителната авиация – това е гордостта на нацията. И във всяка една уважаваща себе си нация изтребителят носи това достойнство. Така че това не е само въпрос на достойнство, а изключително важен елемент от системата за национална сигурност. Аз не вярвам, че ще се стигне дотам, нашите държавници сами да се откажат от национален суверенитет. Това не трябва да се допускаа", каза Радев.
Според експерти България има основно три възможности – придобиване на самолети втора ръка Ф-16 или "Юрофайтер" и нови "Грипен".
Разходите за поддръжката на старите изтребители МиГ 29 до края на жизнения им цикъл са почти колкото тези за закупуването на ескадрила, новопроизведени многоцелеви изтребители. Това каза командирът на Военновъздушните сили ген. Румен Радев. Той обясни, че съветските изтребители на въоръжение в България имат ресурс до 2029 година, но има значителни проблеми, свързани с използването им.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
28 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Петър Гаврилов 12.10.2014
През изминалата седмица „някой си Рогозин“ използва империалистическата интернет мрежа Twitter, за да пусне поредната си глупава шега или активна манипулация на тема НАТО. По този начин може да се коментира започналата словесна канонада между Дмитрий Рогозин, руски вицепремиер, и българското правителство в лицето на Даниел Митов, външен министър, който отговори официално, и според някои …211; пресилено, на известния със неуравновесеното си поведение скандален руски министър. Темата на престрелката обаче е важна и независимо, че Рогозин се сеща сега за българските ВВС, те имат нужда от нов не руски изтребител вече повече от десетилетие.
ЕТО И ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА
Гордостта на българските ВВС – двудвигателният МиГ-29, изделие 9-12 по класификацията на РСК МиГ, постъпва на въоръжение през 1988-89г. и оттогава тези отлични според летците и инженерите самолети носят вярно службата си в защита на българското небе. Оттогава обаче, тези самолети са само ремонтирани (в Русия, защото в България не е усвоен ремонта им) и нито веднъж не са модернизирани, според интервю на командващия ВВС, ген. майор Румен Радев пред сп. „Криле“ от тази година. В продължение на 25 години не е закупен нито един боен самолет, който да осигури постепенна замяна на остаряващия самолетен парк.
С рухването на комунистическите режими, разпускането на Варшавския договор и разпада на СССР стана пределно ясно, че и съдбата на руската военна техника е предрешена, поне в Източна Европа, където всички страни се обърнаха към НАТО и станаха негови членове в периода 1997-2004та. Ако цитираме Клаузевиц с неговата мисъл „войната е продължение на политиката с други средства“, то става ясно, че средствата за война на членките на НАТО няма как да са произведени от врага на НАТО. Поради факта, че замяната с нови изтребители беше скъпо решение за неособено богатите страни от Източна Европа, тези от тях, които решиха да запазят руските изтребители, проведоха в още началото на века модернизация, която да им позволи да ги използват пълноценно, докато бъдат заменени със западни изтребители – това са Полша и Словакия.
Други страни – като Чехия и Германия (която наследи една ескадрила от ГДР), се отказаха от експлоатацията на МиГ-29, а Румъния реши да модернизира своите МиГ-21 и МиГ-29 с помощта на израелска фирма, като ефекта от похарчените пари е спорен, но румънците получиха самолети с модерна западна авионика, произведена от Израел.
България не направи нищо от това – според Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), подписан от НАТО и Варшавския договор в края на 80-те, България съкрати (наряза на скрап) част от изтребителите си в началото на 90-те и остана с таван от 265 бойни самолета и над 10 авиобази – структура, подходяща за Студената война, но тотално неадекватна за времето след нея.
ВВС се опитваха с намаляващия си бюджет да поддържат в летателна годност колкото се може повече самолети и бази, докато се надяваха на някакво чудо във безвремието на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов. Смяната на властта и ориентацията към НАТО и ЕС показаха и на най-закоравелите съветски възпитаници в МО и ГЩ, че СССР е минало и е време да видят реалността в очите – България нямаше пари за поддръжка на толкова голяма наборна армия и в частност – такива големи ВВС.
ИЗТРЕБИТЕЛ, С КОЙТО ДА ОХРАНЯВА НЕБЕТО СИ
Започна съкращение на авиобази и самолети и в крайна сметка в навечерието на влизането си в НАТО България запази своите МиГ-29 и най-новите от многобройните МиГ-21бис. Останалите бяха нарязани на скрап и законсервирани. Значително по-модерните МиГ-23 са сред пенсионираните, въпреки, че са доста по-нови и ефективни в сравнение с МиГ-21. Аргументът за това в МО е прост – запазват се най-модерните изтребители (МиГ-29) и най-евтините за експлоатация и поддръжка – МиГ-21, които да дават на пилотите необходимия годишен нальот, докато се вземе решение за покупка на нови.
Такова е положението през 2004-та и тогава и най-големия песимист не си е представял, че и десетилетие по-късно то ще е същото. Армията е похарчила над 1.5 млрд. лева за покупка на транспортни хеликоптери, транспортна техника, транспортни самолети и куп други неща, като военно НДК, заменки на летища за апартаменти и обикновени далавери, но не е отделила нито един лев за основната си задача – изтребител, с който да охранява надеждно небето си.
ЗА МИГ-29 ИМА НЯКОЛКО МИТА
На авиошоуто на Враждебна ген. Радев показа възможностите на този самолет за фигурен пилотаж и на който той лети от 1990-та година.Той очертава няколко мита за МиГ-29.
ПЪРВИ МИТ – този самолет има големи бойни възможности. Всъщност, това е самолет с дефицит на такива възможности в редица критично важни области – навигация, комуникация, способност за сигурен трансфер на данни към други самолети и наземни единици, функционалност на кабината, високоточно въоръжение и способност за работа по цели денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. Това е самолет с отлична маневреност и летателни характеристики, но от съвременните самолети го дели технологична пропаст.
ВТОРИ МИТ – с едно модернизиране, което няма да е толкова скъпо, ескадрилата МиГ-29 би била на съвременно ниво. Реално едни 150 млн. лева ще бъдат платени, за да се интегрират съвременна комуникационна и навигационна системи, което не прави самолета по-боеспособен – просто ще се освободят едни радиочестоти, които в момента са нужни на БДЖ за скоростните влакове.
Дълбока модернизация би струвала още по-скъпо, като там има лицензионни и технологични ограничения пред интеграция на съвременен многофункционален радар и изчислителен комплекс, интеграция на контейнери за целеуказване, системи за самозащита в автоматичен режим, нашлемна система, интеграция на съвременно високоточно въоръжение, тотално преоборудване на кабината и др.
Всичко това за самолети, чийто хоризонт е максимум 2030-та е абсолютно ненужно през 2015-та. Тук би възникнал и въпросът – кой ще извърши тази модернизация – всички тези системи са с висока степен на секретност и никой няма да ги предостави на РСК Микоян и Гуревич дори и за да ги разгледат отдалеч. Руснаците от своя страна със сигурност няма да издадат сертификат за годност на самолет, който е „пипан“ и модернизиран от други авиоинженери и можем да си представим какви туитове би писал Рогозин за българските летящи ковчези. Така или иначе – смисълът от подобно упражнение е нулев.
ТРЕТИ МИТ – до 2030-та, когато изтича ресурса им, тези самолети искат само керосин и ще си летят без проблеми. Всъщност този ресурс е само за планера, а двигателят на всеки 350 часа нальот се сваля и изпраща в завода производител в Русия за основен ремонт. На всеки 1200 часа двигателят се хвърля и сменя с нов. Цената на нов двигател за МиГ-29, изделие 9-12 според някои неофициални данни варира около 4-6 млн. евро.
По подобен начин стои въпросът и с колесници, катапултни седалки и други критично важни агрегати – подменят се на около 1000 часа нальот. Това в българските условия може да значи и 7-8 години, но стандарт в НАТО е един пилот да прави по 180-200 часа годишно. В България само отделни пилоти правят над 50 часа годишно. Цената за отделен самолет за замяна на всички важни агрегати (от закупуването им през 1989-та досега тези самолети се поддържат с минимални средства) би надхвърлила с лекота 25-30 млн. лева за самолет.
ТАКА ВСЪЩНОСТ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ ЦЕНАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ И ПОДДРЪЖКА НА МИГ-29 БИ „ИЗЯЛА“ ПАРИТЕ ЗА НОВ САМОЛЕТ, АКО ТЕЗИ ПАРИ СЕ НАМЕРЯТ В БЮДЖЕТА, РАЗБИРА СЕ.
От всичко това следва изводът, че покупката на нова ескадрила самолети е необходима и дори закъсняла, като се има предвид, че първите самолети могат да застъпят на дежурство не по-рано от 3-4 години след подписване на договора. Споменаваните 6-8 самолета са недостатъчни, за да има пълноценно работещи ВВС, те са по-скоро временно решение преди закупуването на нови и пълноценни самолети – на тях ще могат да минат курса за приучване бъдещите летци на България, някои от които вероятно все още са в гимназията.
Затова е добре покупката на първите самолети да е стъпка към закупуването на следващите и те да са от един тип – било то F-16, Gripen или Eurofighter, каквито са трите най-вероятни опции засега. Една ескадрила от 18 самолета – 14 едноместни и 4 двуместни, би позволила българските ВВС да имат достатъчен ресурс за изпълнение на задачите си, а не единствено за поддържане на дежурства по air policing.
Русия предлага за закупуване нова ескадрила МиГ-29, като обещава чрез представителя на РСК МиГ в България (втория български космонавт Ал. Александров) изгодни условия за плащане, безлихвен кредит и т.н. Подобни условия Москва предлага и на Сърбия, която също желае да превъоръжи своите ВВС.
Това предложение е екзотично точно толкова, колкото и ако България реши да закупи китайски изтребители JF-17, които се предлагат на страни като Бангладеш, Шри Ланка и Пакистан на цени от около 25 млн. долара за бройка. Независимо от качествата на руския изтребител, ползата му в интегрираната въздушна отбрана на НАТО ще нулева.
И за нов руски изтребител важат изисквания за модерна авионика, прицелно-навигационен и комуникационен комплекс, управляемо въоръжение по стандратите на НАТО, които са тотално различни от тези на Русия.
Всъщност руската оферта, съчетана с интензивни анти-натовски кампании през определени медии има за цел да подкопае убедеността на обществото и подкрепата за модернизиране на армията като цяло, като се представи за ненужно и скъпо начинание.
Пропуска се фактът, че дори и втора ръка F-16 Block 50-52 (най-модерните са израелски Block 60 ) имат много по-голяма надеждност на експлоатация и междуремонтен ресурс на планер и двигател, отколкото руските самолети, в частност МиГ-29. Констатацията е на Полша, която притежава и оперира своите наследени и подарени МиГ-29, както и новозакупени F-16 Block 50-52. Прави впечатление и невежеството на част пишещите, в т.ч. и самият Рогозин – наред с F-16 споменават F-15. Вторият няма шанс да бъде закупен в България – бойните му способности и съответно цената му далеч надвърлят тези на F-16, което може да се провери лесно и в интернет.
Покупката на нова ескадрила самолети трябва да стане с междудържавен договор между България и друга страна, членка на НАТО, в който договор да се определят основните и важни параметри на сделката, включително и финасиране, евентуален държавен заем и офсет на технологии – военни и цивилни. След това МО като разпоредител с бюджетни средства и посочена от западното правителство компания производител (които са единици де факто) могат да сключат договр за доставка на самолети, въоръжение, наземно оборудване, логистичен пакет и поддръжка, която да гарантира максимално използване на машините.
Подобен подход би елиминирал корупционни сделки като тази за хеликоптерите Cougar и Panther, които пристигнаха с орязани бойни възможности, както и с липса на договори за поддръжка и резервни части, които ги превърнаха в скъпи хангарни експонати за известно време.
НЕ Е ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИЯ ДА ИСКА ДА Е НАДЕЖДЕН ЧЛЕН НА НАТО И ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ ИНВЕСТИРА В АРМИЯТА И ВВС В ЧАСТНОСТ
Вариантът, в който други държави поемат отбраната на небето над страната е освен непопулярен и вероятно по-скъп. Единствените страни, които нямат собствени ВВС и защитата им е поета от НАТО, са Албания и страните от Прибалтика. Това струва немалко пари на съюзниците и се обсъжда тези членове на Алианса да плащат по-висока вноска, ако не поддържат собствени изтребителни части. В обозримо бъдеще, България може да поеме охраната на небето на Република Македония, когато (и ако) тази страна без собствени ВВС се присъедини към НАТО. Това е преди всичко политически въпрос, които вероятно ще стои в бъдеще, но в неговото решаване не може да участва страна с 6 самолета през 2030г.
На повечето им е ясно, че нови самолети може да получим само от шведите. Другите предложения са самолети втора (че и трета) ръка.
Аз не съм против смяната на настоящите Миг-ове, дори съм „за“.
Руски по ред причини няма да взимаме.
Поддръжката на руските и на западните се различава и като „изпълнение“ – руските – на еди-колко-си часа двигателя се вади и се прави капитален ремонт (на по-новите РД33 по спомени – …; около 500 часа, до общо 4000 часа ресурс), западните – на еди колко си часа се сменя определен чарк до достигане на 1000-2000 (в зависимост от самолета) – в завода за капитален ремонт (при общ ресурс 4000-6000 часа).
Без да се скачаме на „колко са велики 5-то поколение“.
В момента – Грипен най-става за България или Ф18 (тук се обърках кой блок ни предлагат, но имаше слухове за почти последните). Така да се каже „истински“ изтребители или не ни предлагат (Ф15) или няма как да си ги купим (Еурофайтъра) щото е „малко“ скъпо.
(Не си спомням точните цифри) Базовите (с първите двигатели, дето са със споменатите 350 часа за ремонт) Миг29 като цяло за експлотационния период излизаше с 20-на процента по-скъпо Ф16, само че Ф16 е по-зле като качества. А в момента ни предлагат трета ръка Ф16.
ИМХО – за мен фаворитът е Грипен от възможните.