Предложението на Борисов Мария Габриел да бъде кандидат за премиер е обидно.

Обидно е за българските избиратели, които очакват решение на огромен брой вътрешни проблеми, а не премиер, който се е информирал какво се случва в България само от партийни сводки.

Обидно е за самите гербери, че в България не е останал нито един достоен гербер, който да бъде издигнат.

Обидно е за самата Габриел, която е склонна да бъде поредната кукла на конци.

Обидно е как го направи на вчерашната пресконференция, като се подхилкваше в типичен стил, че никой не е по-умен и подготвен от него, съсипвайки и малкото останал авторитет на Габриел.

Обидно е за заявката за реформи, защото няма как да се случат.

Обидно е за всички нас, защото търпим една и съща постановка 15 години.

Обидно е като комуникация, защото Борисов крещи по ПП-ДБ: "Е, как ще управлявате с подкрепата на ДПС", а иначе с удоволствие приема подкрепата на ДПС за своя кабинет.

Обидно е като консистентност на посланията, защото до вчера ГЕРБ не приемаха проф. Денков за кандидат-премиер, тъй като бил партиен член, сякаш Габриел пада от Луната.

Обидно е, че ГЕРБ съсипаха още една дума – джентълменско. Защото получиха председател на парламента, но не дадоха председател на правна комисия, както бяха обещали.

Обидно е всичко, което се случва, защото Борисов не се интересува от спасение на държавата, от реформи, от овладяване на кризите, от нищо. Интересува се само да минава времето, да има фондове за разпределяне, да се забрави какво стана през последните 15 години.

Да, всичко това е обидно.

Но най-обидно ще бъде, ако ПП-ДБ направи поредния компромис и влезе в кутийките му. Вместо да му пази една определена кутия.

*Коментара на комуникационния експерт Любомир Аламанов публикуваме от личната му страница във Фейсбук. Заглавието е на Mediapool