Конституционният съд (КС) ще трябва втори път да обмисли и да отговори може ли обикновен парламент да промени мястото на прокуратурата и следствието с изменения в конституцията.

Съдът е сезиран от Пленума на Върховния касационен съд (ВКС), който е взел това решение вчера, съобщи в четвъртък председателят на ВКС Иван Григоров. По думите му, КС веднага е образувал дело по казуса.

Преди повече от година, по питане на главния прокурор Никола Филчев конституционните магистрати определиха Великото Народно събрание като единствен легитимен орган, който може да извади прокуратурата и следствието от съдебната система. Това на практика блокира съдебната реформа, защото с изключение на дясната опозиция никоя от останалите партии в парламента не възприе варианта предсрочни избори за ВНС.

Сега съдът е сезиран от ВКС с надеждата да се произнесе по противоположния начин и да даде възможност и на обикновен парламент да направи структурни промени в съдебната система, стана ясно от коментарите на Григоров.

В периода между първото решение на съда и сегашното сезиране, мандатът на част от членовете на КС изтече и те бяха подменени.

Според председателя на ВКС, за разлика от общото питане преди година, сега се задават пет конкретни въпроса, които са ключови за реформата на съдебната система.

ВКС задава пет конкретни въпроса

Петте въпроса започват с питането ще представлява ли промяна във формата на държавното управление, ако съдилищата се обявят за основен носител на съдебната власт и единствени осъществяват държавно правосъдие. В момента представители на тази власт са следствието, прокуратурата и съдът.

Второто ключово питане е за преструктурирането на прокуратурата и определянето, че правомощията ѝ в рамките на съдебната власт са свързани само с поддържане на обвинението пред съда.

Третият въпрос е за преструктурирането на следствието, като ВКС дава варианта трансформация на следователите в съдии по разследването, а не преминаването им към МВР, както се планира в приетия от кабинета проект за нов Наказателно процесуален кодекс (НПК).

Четвъртото питане е свързано с даването на право на парламента да наблюдава дейността на следствието и прокуратурата. То е формулирано като възможност в конституцията да се предвиди, че прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика за борба с престъпността и дейността им в тази посока се наблюдава от Народното събрание.

Григоров отказа да конкретизира дали това значи, че представители на тези институции ще се обединяват в някакъв орган, който ще е под контрола на парламента с мотива, че така ще покаже неуважение към конституционните съдии, които трябва да вземат решение по питанията.

Последният въпрос на Пленума на ВКС касае формата на Висшия съдебен съвет, който осъществява административното ръководство в съдебната система. Въпросът на съдиите е ще има ли промяна във формата на държавното управление, ако в конституцията се промени структурата и начина на избиране на Висшия съдебен съвет, в който да влизат по право председателите на ВКС и на ВАС, ръководителя на прокуратурата и ръководителя на съдиите по разследването, като част от професионалната квота във ВСС. Останалата част от тази квота да се избира с мнозинство две трети от всички съдии. Същото мнозинство – от две трети, да се предвиди и при избирането на членовете на парламентарната квота в съвета, предлагат от ВКС.

Григоров се надява КС да се изкаже до есента

Пред медиите Иван Григоров изрази надежда Конституционният съд да се произнесе положително за реформата още през есента и така да започне работата по структурните промени в съдебната система, които трябва да предшестват процесуалните закони, като например нов НПК.

Конституционният съд вече има практика да дава различни тълкувания по един и същи казус. Шефът на ВКС смята, че формулираните от Пленума на съда въпроси са много конкретни за разлика от предишното сезиране на КС по темата и затова ще получат и различен отговор.

В края на октомври 2003 г. КС бе сезиран от главния прокурор Никола Филчев, който попита съдиите дали промяната на мястото и основните функции на конституционно установените органи – съд, следствие, прокуратура, Висш съдебен съвет и други, е промяна и на формата на държавното устройство. Според Конституцията, такава промяна може да се извършва само от Велико Народно събрание. Самото питане на Филчев дойде, след като се засилиха гласовете за необходимостта прокуратурата и следствието да бъдат извадени от съдебната власт и да се предвиди механизъм за контрол върху главния прокурор.

Пет месеца по-късно, през април м.г., с 9 на 2 гласа КС даде разширено тълкуване на понятието "форма на държавно управление", включвайки в нея съдебната власт и всички нейни органи, изброени в конституцията – съд, следствие и прокуратура, Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, главен прокурор. Недопустимо е обикновен парламент да променя определените от конституцията организация, функции и статут на основните органи, които осъществяват държавното управление, както и в баланса между тях, решиха съдиите. В решението изрично се казваше и че обикновено НС не може да изважда извън съдебната власт прокуратурата и следствието или да променя мандата на висшите държавни органи.

Политиците са доволни от инициативата на ВКС

"Без да сме част от политическата система, с това питане подаваме ръка на политическите сили в осъществяването на съдебната реформа, защото така нещата ще се изяснят", коментира днес Иван Григоров.

Съдия Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите, определи хода на ВКС като разумен и спестяващ време на следващото управление. Решението на КС от 2003 г. много пречи на съдебната реформа и това се признава от всички политически сили. Ако следващото мнозинство приеме промени в съдебната система, винаги съществува риск впоследствие КС да ги отмени, и отново да се стигне до казуса свикване на Велико Народно събрание. Затова внесеното питане от ВКС е предизборен подарък за всички политически сили, коментира съдия Куцкова.

Същото мнение заеха и представители на политическите сили, които днес заедно с Григоров участваха на семинар "Инициатива за укрепване на съдебната система на България", на който представиха своите виждания относно законодателните приоритети в съдебната реформа. Те определиха инициативата на ВКС като начин да се отблокира пътя към осъществяване на необходимата съдебна реформа и даване на "зелена светлина" на бъдещия 40-и парламент.

Александър Арабаджиев от БСП определи питането на ВКС като "партньорски акт", но не обвърза приемането на нов НПК, който е ангажимент на България към ЕС, с произнасянето на Конституционния съд.

Според Филип Димитров от СДС, с вчерашното сезиране на КС се печели време, защото със сигурност и депутатите от 40-я парламента са щели да се обърнат към съда, но едва след неговото конституиране.

Очакваше се след ротацията в състава на КС съдът да бъде сезиран от сегашното управляващо мнозинство, за да получи карт бланш за структурни промени в съдебната система, но НДСВ така и не го направи.

Положително отношение към действията на ВКС изразиха и Елиана Масева от ДСБ, както и Николай Божилов от БНС.

На семинара не присъстваха представители на сегашния управляващ Либерален алианс от НДСВ, ДПС и Новото време, въпреки че бяха поканени.

Десните и БСП единодушни за излизането на прокуратурата от съдебната власт

По време на дискусията различните политическите сили изразиха почти идентична позиция по отношение на прокуратурата, която според тях трябва да излезе от съдебната власт и да мине или към изпълнителната, или да е самостоятелна, но под контрола на парламента.

Преобладаващо бе и мнението, че главният прокурор трябва да се избира от Народното събрание. Според ДСБ трябва да се въведе възможност за предсрочна смяна на главния прокурор чрез правото на парламента да му гласува вот на недоверие.

От името на ДСБ, Елиана Масева настоя за въвеждане на нови дефиниции на противообществените прояви в Наказателния кодекс и разделяне на понятията "простъпки" от "престъпления". С мнението ѝ подкрепи и Александър Арабаджиев от БСП.