България е почти единствената източноевропейска страна, която все още изпраща отработеното ядреното гориво (ОЯГ) за преработка обратно в Русия. Унгария, Чехия и Словакия спряха да правят това през 1990-те години, след като Русия повиши цената за приемането му, а Украйна наложи по-високи транзитни такси.

Точно когато останалите страни се отказаха от опцията за връщане на отработеното гориво в Русия, България подписа ново споразумение, се казва в репортаж на ББС за атомната централа в Козлодуй.

България трябваше да подпише споразумението, защото централата се задушава от собствените си ядрени отпадъци, коментира изданието.

Директорите на АЕЦ "Козлодуй" тогава твърдяха, че ако връщането на отработеното гориво в Русия не бъде възобновено скоро, централата трябва да се затвори.

"Ядрена подводница"

В репортажа си Ник Торп разказва за посещението си във Втори реактор. В контролната зала техници стоят пред компютърни екрани, разположени на обла стена. Никой не може да ми каже защо всичко в атомната централа е боядисано в жълто, отбелязва той.

След това, изкачвайки се по стълби и минавайки покрай метална врата като на атомна подводница, журналистът стига до контролния пункт, от който се виждат спрените в края на 2000 г. Първи и Втори реактор, също боядисани в жълто.

Гледайки надолу към оборудването, усещането е като на мостик на супертанкер. Но това е призрачен кораб. Силната влага е резултат от вентилацията. Техниката е покрита с плътни пластмасови листове. Малки зелени светлини показват, че нивото на радиация не е опасно.

Техници в бели облекла, бели шапки и бели ръкавици се появяват под нас, въоръжени с мощни прожектори и започват да инспектират оборудването.

Преградите от оловно стъкло дават на мъжете странен удължен вид. Като сцена от филма "Сталкер" на руския режисьор Андрей Тарковски, пише Ник Торп.

Така той стига до следващата "спирка", сградите за съхранение на отпадъците.

Работници с жълти каски усилено довършват обект, който прилича на друго голямо хранилище, точно до сега съществуващото. Единствената разлика е, че в старото хранилище охлаждането става с вода, а в новото ще е по въздушен начин.

"Държим отворени всички възможност – да държим горивото неопределено дълго в централата, както и да го пращаме обратно в Русия", казва Валентин Рибарски, който отговаря за извеждането на старите реактори и евентуално за тяхното демонтиране.

На въпрос дали е опасно, той казва: "Съвсем не. Занимаваме се с това от 35 години. Преместването от едната сграда в другата ще е нормална операция".

Опасен отпадък

Заместник-директорът на АЕЦ "Козлодуй" Кирил Николов признава, че България вероятно ще трябва да прибере обратно от Русия ядрените си отпадъци. Москва изисква опасният материал да бъде върнат обратно, след като от него бъде извлечен обогатеният уран, което става в руския завод "Маяк" край Урал.

Това е основната причина, поради която останалите източноевропейски страни вече не желаят да имат работа с Русия. Те не искат да им бъдат връщани обратно опасните отпадъци.

Запитан дали има опасения в това отношение, Николов отговаря: "Абсолютно не…руснаците трябва да ни дадат предупреждение 10 години преди да направят това. Така ще ни дадат време да се подготвим", пояснява той.

На въпрос не е ли безотговорно да се продължава с производството на ядрена енергия, без страната да има безопасно решение за отпадъците, Николов не отговаря нищо.

Само атомните централи могат да предоставят достатъчните количества енергия, от които човечеството се нуждае, казва той.

Стискаме си горещо ръцете и аз си тръгвам, пробивайки си път край покритите със сняг отпадъци на българската Арктика, с дълбоки съмнения, пише в заключение Ник Торп.