Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда "Подкрепа" излизат на протест, обявен като защита на енергийната сигурност на страната, но всъщност е срещу поетите от правителството на Кирил Петков ангажименти за намаляване с 40 на сто на въглеродните емисии от въглищните централи до 2026 г. спрямо нивата им през 2019 г.

Профсъюзите изразяват недоволството си пред Народното събрание, докато вътре депутатите разглеждат именно проект на решение, което да задължи служебното правителство да предоовори тази част от български яплан за възстановяване и устойчивост и ентралите да продължат да работят да 2038 г., точно както настояват заетите във въглищния бранш.

Късно предишната вече парламентарната енергийна комисия одобри такова решение и окончмателното му приемане и задействане означават стопиране на заложените вече в плана действия и графици на част от проектите и забавяне на първото за 2023 г. плащане, което трябваше да бъде заявено още м края на 2022 г., но не стана, а сега се отлага за неясно кога, като се застрашава и второтоп лащане. Двете общо са са около 1.5 млрд. евро., но депутатите показаха, че за тях е по-важно да се запази работата на въглищните електроцентрали, които в сегашната пазарна конюнктура на високи цени изненадващо са на печалба, макар до преди година да трупаха огромни загуби и част от тях да се дотираха през онда за сигурност на електроенергийната система.

Аргументите на народните представители са, че в климатичното законодателство на ЕС целта за намаляване на въглердоните емисии е 55 на сто до 2030 г. спряво нивата от 1990 г. и тази цел страната ни вече едори е преизпълнинал.

Заради протеста е затворено движението по улица "15 ноември" и площад "Александър Невски".