ЕК за пореден път потвърди в понеделник, че условията към Северна Македония не подлежат на промяна и те трябва да бъдат изпълнени.
"Необходимостта от промени в конституцията като условие за начало на преговори на Република Северна Македония с ЕС е факт и това е ангажимент, поет преди две години и половина от ЕС и Северна Македония", каза посланикът на ЕС в страната Михалис Рокас.
Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ отказва да подкрепи вписването на българите в конституцията на страната, което е основното изискване, заложено в преговорната рамка, за да може Скопие да започне реални преговори за членство в ЕС.
Процесът не помръдва
В събота външният министър Тимчо Муцунски се срещна с българския си колега Георг Георгиев, като очаквано не се стигна до пробив. Македонските управляващи продължават да настояват за преговори с България, въпреки че процесът се движи на европейско ниво.
"Искаме процес, който е предвидим, с ясно начало и ясен край. Като правителство ние няма да приемем каквото и да било решение или компромис, които биха били направени под принуда или натиск. Всеки компромис трябва да е съобразен с реалността, в която живеем, и с европейските ценности, за които Европа постоянно ни говори", коментира Муцунски след срещата.
"Когато Европа ни говори за европейски ценности, съвсем логично е ние да защитаваме нашите позиции, т.е. правата на всички македонци, независимо къде живеят навсякъде по света, включително в България", добави Муцунски, цитиран от БТА.
Той съжалява, че "вместо да развиват добросъседство, отношенията между двете страни остават обременени от двустранни спорове, които са се превърнали в безпринципна пречка пред процеса на евроинтеграция на (Северна) Македония".
Българският външен министър Георг Георгиев бе категоричен, че "предоговаряне или заобикаляне на постигнатите договорености, зад които стои целият ЕС, не е възможно".
В неделя премиерът Християн Мицкоски заяви, че процесът по присъединяването към Европейския съюз се е превърнал в "подвижна цел" и вместо система за заслуги има двойни стандарти и двустранни спорове.
"За нас приказката стана подвижна цел. Ние сме жертва на двустранност или, за да бъда по-прецизен, придвижването ни към ЕС е много сложно. Вместо да донесем Европа на Балканите, ние донесохме Балканите в Европа. За съжаление, има страни членки в ЕС, които идват от Балканите и които донесоха двустранните спорове заедно с тях в Брюксел, вместо да донесоха брюкселските ценности на Балканите", заяви Мицкоски.
Македонският премиер от месеци спекулира, че може да договори нови условия и отказва да изпълни заложените в преговорната рамка на страната му изисквания. Затова Северна Македония бе разделена от Албания по пътя към ЕС.
ВМРО-ДПМНЕ продължава да настоява конституционните промени да са с отложено действие след влизането на Северна Македония в ЕС. Засега обаче това не се приема от Брюксел въпреки кампанията на македонските управляващи.
ЕС: Скопие трябва да промени конституцията
В понеделник посланикът на ЕС в страната Михалис Рокас потвърди за пореден път, че "необходимостта от промени в конституцията като условие за начало на преговори на Република Северна Македония с ЕС е факт и това е ангажимент, поет преди две години и половина от ЕС и Северна Македония".
"Наясно сме, че това е проблем, който сегашното правителство иска да реши с определени гаранции и уверения, че няма да има билатерализация на процеса. Ние разбираме това, но лидерите на ЕС вече се обявиха против билатерализацията в процеса на разширяване. Всички знаем какви са ангажиментите, споменах дипломатическата активност, която тече. Ето защо смятам, че трябва да дадем пространство на дипломацията за постигане на резултати и в същото време не трябва да губим фокус, защото възможността е тук и средствата са налични", каза Рокас.
В отговор на #3685536
В отговор на #3685755
В отговор на #3685676
В отговор на #3685505
В отговор на #3685536
–българи––––-1 181 336;
– турци- –––– 499 204;
–гърци- ––––228 702;
–албанци- ––––128 711;
–власи-цинцариR …11;–-80 767;
–евреи- ––––– 67 840;
–цигани––––––54 557;
–разни––––––-17 107 (между които 700 души сърби)
ВСИЧКО:––––– 2 258 224 души.
По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония –са близо 68%.
По френската статистика от 1904 г. – близо 53%;
По германската статистика от 1906 г.– над 60%
ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия – близо 56%
В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви.
Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.–1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители.
Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители.
Български църкви и параклиси – 1 294 с 1 132 български свещенници.
Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание.
В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ.
В отговор на #3685536
В отговор на #3685310
В отговор на #3685307