Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов публикува обширно изявление във фейсбук, посветено на твърденията на ГЕРБ и Бойко Борисов за бързите промени в Изборния кодекс от последните няколко дни. Публикацията на шоумена-политик е нещо като опит за проверка на фактите (факт чек) по темата, но без да спестява политическите нападки към опонентите,
Слави Трифонов припомня, че това, за което ГЕРБ сега обвинява своите критици, е правено по много по-брутален начин в миналото,
"Тъй като силата е в истината, ще ви кажа каква е разликата между истината и лъжата. ГЕРБ и техните медийни слуги продължават да тръбят, че бързото обнародване на промените в Изборния кодекс е "грях, срамота, светотатство". Нека припомним на коалицията ГЕРБ-СДС-Любен Дилов-син (последният е някакъв вариант на котката на Шрьодингер – хем не е от ГЕРБ и СДС, хем е) какво се случи 10 дена преди президентските избори на 6.11.2016 г.:
Следете датите. На 21.10.2016 г. в активен изборен период е внесен общ Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Дадени са три дни за предложения между първо и второ гласуване. Законът е приет на 26.10.2016 г. След Указ на президента Плевнелиев от същия ден – 26.10.2016 г., промените са обнародвани в брой 85 на "Държавен вестник" от 28.10.2016 г. А седмица по-късно по новоприетите правила даже се произвеждат избори! Грях, срамота, светотатство?", пита Трифонов.
После той припомня изявлението на Десислава Атанасова от ГЕРБ, че за първи път за една нощ е приет и обнародван нов Изборен кодекс. Измененията в Изборния кодекс са приети на 29 април и са обнародвани на 1 май – това са 48 часа.
"Явно Десислава Атанасова е имала дълга нощ", пише Трифонов. Той продължава: "Вчера, на втората пресконференция на ГЕРБ, Тома Биков, който навремето щеше да вкарва Бойко Борисов в затвора, заяви следното: "Не знаем на какви критерии трябва да отговарят членовете на ЦИК, които президентът ще назначава по негови собствени усмотрения." Нова лъжа. Напомняме на Тома Биков да прочете, че в чл. 50 на Изборния кодекс се съдържат изискванията към членовете на ЦИК, които не са променени, така че президентът няма никакви правомощия да определя сам изискванията или членовете на ЦИК", каза лидерът на ИТН.
След това Трифонов припомня изказването на Бойко Борисов от пресконфренцията на ГЕРБ за опцията да има видеонаблюдение на изборния процес "при възможност".
"Не знам дали депутатите на Борисов са спали, но въпросният текст "при възможност" отпадна от закона. Тоест, Бойко Борисов лъже с нещо, което го няма в окончателния вариант на Изборния кодекс. Напомняме, че видеонаблюдението отпадна дори и при възможност, но се прие видеозаснемане и видеоизлъчване при преброяването на гласовете във всяка една от секционните избирателни комисии, включително и в районните избирателни комисии. Във всяка една, а не където някоя партия има по-слаб или по-добър резултат", казва Трифонов.
Той продължава: "Вчера Бойко Борисов се опита да препише и собствените си грехове на новите партии. Двамата с Екатерина Захариева обявиха как машините за гласуване били незащитени и били от Венецуела. А там било диктатура, убивали със снайпери протестиращите и било притеснително страна от ЕС да купува машини за гласуване точно от Венецуела .
Мааааалка подробност е, че машините за гласуване бяха закупени от тяхната ЦИК. 9600 машини за 43 милиона лева с ДДС. Дали са от Венецуела – да каже тяхната ЦИК. Друга много малка подробност е, че преди последните избори тяхната ЦИК отказа независим одит на въпросните машини за гласуване с мотива, че държавните институции, които извършват проверките, са независими. Толкоз и по тази манипулация и лъжа. Накрая ще завърша със следното: Явно в ГЕРБ още не са осъзнали, че времето, в което нямаше кой да им разобличава лъжите свърши", коментира Трифонов.
Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов публикува обширно изявление във фейсбук, посветено на твърденията на ГЕРБ и Бойко Борисов за бързите промени в Изборния кодекс от последните няколко дни. Публикацията на шоумена-политик е нещо като опит за проверка на фактите (факт чек) по темата, но без да спестява политическите нападки към опонентите, Слави Трифонов припомня, че това, за което ГЕРБ сега обвинява своите критици, е правено по много по-брутален начин в миналото, "Тъй като силата е в истината, ще ви кажа каква е разликата между истината и лъжата. ГЕРБ и техните медийни слуги продължават да тръбят, че бързото обнародване на промените в Изборния кодекс е "грях, срамота, светотатство". Нека припомним на коалицията ГЕРБ-СДС-Любен Дилов-син (последният е някакъв вариант на котката на Шрьодингер - хем не е от ГЕРБ и СДС, хем е) какво се случи 10 дена преди президентските избори на 6.11.2016 г.: Следете датите.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
41 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Вървим към предсрочни избори през юли. Причината – отказът на ИТН и БСП да съставят правителство. Връщането на мандатите може да се тълкува като бягство от политическа отговорност, като страх, като заиграване с избирателите, като каквото искате. Всички тълкувания ще имат смисъл, защото обясняват едно напълно нелогично и безотговорно за политически партии действие.
Първенството на политическия непукизъм обаче държи Слави Трифонов. Нинова в случая е младши партньор. Дали партията И …ТН е имала пленум, конгрес, съвещание или нещо друго, на което са се изказали свободно всички депутати, след което са гласували за взетото решение, или Слави Трифонов след дълъг размисъл насаме със себе си, монологично и окончателно е оповестил своето решение на своите служители и на публиката, която от 20 дни го чака да каже какво смята да прави с техните гласове?
Ние не знаем. Аз лично обаче съм готов да се закълна, че съвещание на депутатите не е имало. Дискусии също.
Слави Трифонов е взел решението еднолично
И знаете ли защо? Защото партията ИТН е негова лична фирма!
Стига сме го усуквали – Трифонов, който е изградил империя в шоу бизнеса и е натрупал достатъчно пари в нея, е решил да я превърне в партия, а публиката на шоуто си – в избиратели. Следователно депутатите и целият партиен апарат на ИТН, се състои от служители на работодателя Трифонов.
На тези хора той им осигурява поминък – на тях и на семействата им. До сега им плащаше да се правят на клоуни в шоуто, сега им плаща да правят същото, но в парламента. Затова когато ги събира на партийно съвещание, те отиват там със ясното съзнание, че решенията няма да ги вземат те, а той. Еднолично.
Представете си сега един редови сценарист на Трифонов, който е станал и депутат. Тошко например…Той вече е разбрал, че държавата изобщо не е това, което са си мислели те в шоуто, докато са бистрели политиката в задимени стаички. Тя не е една партия, или един човек, в нея има милиони граждани, които зависят за поминъка си, за живота си, за имотите си и за парите си от правителството и парламента.
Разбрал е, че в момента епидемията, както и икономическата криза са нещо като бич, който гражданите посрещат с огромен страх за бъдещето. Те са объркани, разтревожени, искат да видят начело на държавата лидер или партия, които да им дадат кураж, че могат да оправят нещата.
Разбрал е сценаристът също, че от посолствата на съюзниците в София много припряно съветват всички да скалъпят някакво правителство, защото отношенията и приготовленията на Русия за война стават все по тревожни. Ама много тревожни даже. България не бива да бъде
разграден двор пред лицето на такава огромна заплаха,
каквато представлява войнствената Русия.
Гледайки всичко това, запознавайки се със ситуацията, този сценарист, ако е разумен и отговорен човек, вероятно ще реши, че ИТН трябва да поеме управлението. Може за няколко месеца, може за година, но да не остави държавата в окаяното състояние, в което ще я вкарат предсрочни нови избори.
Разбира се, Слави Трифонов мисли иначе. Той е тръгнал да гради лична политическа кариера. На него партията ИТН му трябва, за да му почеше егото, че може да е първи и в политиката. Изборите на 4 април обаче не му го начесаха…Той не успя да докаже на Бойко, че го бие. Сега го лъжат, че на предсрочни избори ще е първи. Отлично, тогава отива на избори. Какво му дреме на него за държавата или за населението, което било в криза. Ако сега направи правителство, с неговата кариера е свършено. Това е важният въпрос, другото са подробности.
Сценариста е депутат, има свободна воля, заклел се е да служи на народа и на България, а не на Слави Трифонов. Обаче…Слави освен партиен лидер, му е и работодател! Каже ли му аз съм против да върнем мандата, ще си изгуби и двете заплати. Ето как партията, която иначе е формирование на свободни граждани, обединени от общи възгледи как да служат на страната си, всъщност работи като нов икономическо-политически център. И
подготвя почвата за авторитарен режим …
За съжаление така стоят нещата и при избирателите на Трифонов, които са негови лични фенове и до момента бяха клиентела на шоуто му. Профилът на тези хора е на безотговорни, граждански неграмотни патриотари, политически непукисти, далеч от еталона за европейски граждани и демократи. Тези хора не очакват икономически ползи от управление на Слави, очакват шоу и да правят напук на другите, на които за нещо им пука; за тях между политическата партия и Ку-ку бенд няма разлика. Ако ги питате какво очакват от ИТН, ще ви кажат: Да унищожи ГЕРБ. Ако питате обаче каква политика очакват от Трифонов като премиер, ще ви отговорят: Ами негова политика.
Тях без друго политиката не ги интересува, а това ги прави отличен материал за всякакви диктатори, които лесно ще ги поведат след себе си с песни като „Стани юнак Балкански…“ и „…ето ги близо наште душмани…“ .
Често обвиняват Борисов, че е създал клиентела край ГЕРБ и я е направил партия на властовата корупция. Такива анализатори имат право – с престоя във властта ГЕРБ наистина създаде клиентела, която заради икономически ползи гласува за политическата партия ГЕРБ. Обаче зад Борисов все пак имаше партия, приета в европейското семейство на народните партии, имаше правила, следени от Брюксел, той самият вече е политик, който спазва демократичните процедури; в държавата има видими ползи – икономически, инфраструктурни, социални, които му спечелиха не само клиентела, а обществено одобрение. Борисов не се държи на власт, защото умеел да общува с простите хора. Такива елементарни обяснения са напълно неверни. Борисов е сложно явление в българската политика, което тепърва ще бъде анализирано. Но той не е диктатор и не въведе едноличен режим на управление. Той до голяма степен превърна своите лични фенове в партийни избиратели, които
не отричат демокрацията, ЕС и НАТО
Това е сигурно.
В същото време Слави Трифонов подготвя почвата за едноличен авторитарен режим. Неговата икономическо-политическа организация ИТН, където всички са на две заплати, е идеален фундамент за диктаторска партия. И колкото повече фенове се прехвърлят от шоуто към ИТН, толкова по-близо сме до такъв режим. Това вече го надуши президентът Радев, който потрива радостно ръце, че най-сетне ще се пробва и като авторитарен владетел. И сигурно се надява на това толкова, колкото и неговите ментори в Кремъл.
Дотук води политика тип – да унищожим ГЕРБ, да изхвърлим Борисов, без първо да отговорим на логичния въпрос – какво ще правим после, без ГЕРБ, без Борисов, без техните избиратели. ИТН и БСП нямат отговор в този парламент. По всичко личи, че няма да го дадат и в следващия, защото Слави Трифонов се има за различен политик. Той се изживява като напълно независим владетел, а такъв политик е само абсолютния монарх, който може да каже „Държавата – това съм аз“. Политиците в Европа се съобразяват с многопартийна демокрация, с партийни коалиции, с парламент, с опозиция, с Брюксел, с НАТО, с Русия, с пенсионери и деца с увреждания, с предизборни обещания към избирателите. Това са огромни зависимости, от които никой не може да избяга. Слави не иска да поеме техния товар. Той е птичка божия, която по цял ден пее. Защо и е да си разваля чуруликането, не знам, освен ако някой друг и е навил пружината и той не е истинска птичка божия, а изкуствено сътворено копие от неизвестен майстор.
Има такава професия разрушител, както знаете. Когато правите ремонт, първо викате него да разчиства мястото. После идват строителите, които градят. Та
Слави е разрушител
Така му и пише на татуировките, където е начертана цялата му предизборна програма. Въпросът е кои са инженерите, които ще градят след него. Колко стаи са предвидили, колко етажа в новата сграда, на кого ще продават апартаментите. Ние това не го знаем, но се досещаме за подробностите, защото тези инженери и досега вършееха из политиката на воля. Ако са решили да градят президентски апартамент например – тежко ни и горко.
Ако сте съгласни с това, което написах досега, значи сте граждани, които искат държавата да си остане в ЕС и НАТО. Ако не сте съгласни, вие сте от феновете, които водят хаоса след себе си и ще срутят държавата, а после има да се чудят защо децата им не работят в Германия, ами режат дърва в далечния Сибир.
http://sulla.bg/2021/05/03/5703.html#more-5703
Христос воскресе! Благодарение на фотографията и телевизията можем да виждаме бесовете. Техните лица за кратки мигове се мяркат на мястото на нашите. Миговете са толкова кратки, че ако не бяха случайните фотографии и стопкадрите, извадени от телевизионни предавания, нямаше да сме сигурни, че изобщо сме ги видели. Случвало ви се е да видите по …знато лице – на политик, кино звезда, ваш приятел или дори роднина – по съвсем нов начин и да се потресете. Сякаш не ви гледа познатият човек, а някакво чудовище, безпардонно, вулгарно и зло. Бесовете се хилят от компроматните снимки като пъклени муцуни в някоя картина на Йероним Бош. И са съвсем истински, не са игра на светлината. И в душата ви прониква първо удивление, а после и ужас.
Такива чувства изпитах през последните седмици, гледайки лицата на новите депутати, а и на онези, за които случващото се в Парламента бе по-важно от всичко. Нито Великият пост, нито Страстната седмица накараха тези хора да се посвенят и да се смирят. Бесовете надничаха от техните лица толкова често, че невинаги имаше нужда от случайни фотографии и стопкадри, за да ги видим. Името им е Легион. Изпълниха дните за мълчание с крясъци. Задушиха дните за опрощение с агресивна омраза. Дните за покаяние бяха обругани с тщеславие и медиен ексхибиционизъм. Не стана дума не само за любов, но и за най-елементарен здрав разум. Мисълта за ближния и за народа гръмотевично отсъстваше от всеки политически мозък. Сквернословието се издигна до чутовни висоти. Отровното дихание на омразата замени естественото дишане. Изпъчиха се остроумници и разляха презрение върху низшата простотия на гласоподавателя и колкото по-мълчалив бе човек в дните за мълчание, толкова по-глупав изглеждаше в очите и думите на бравурните оратори. И аз мога да бъда остроумен. Лесно мога да се включа в хора на присмехулниците и ще бъда добър. О, колко добър мога да бъда! Но там ли е работата – да се състезаваме по остроумие и унижение на другите?
Това, което ни сполетя след последните парламентарни избори, наистина е безпрецедентно. Може би поради неопитност или некомпетентност новите обитатели на Народното събрание не успяха да разграничат предизборната кампания от същинския парламентарен живот, унищожиха всяка възможност за взаимодействие по изпълнението на някаква обща национална програма. Както цяло лято и цяла зима крещяха, че Отечеството е в критично състояние, че сме стигнали дъното (или ръба на пропастта – по ваш избор), че е чудно как все още сме живи, така, след като станаха депутати, не проведоха нито една спасителна мярка, а се хвърлиха, съвсем забравили за предизборните си „идеали“ и дори безсрамно отказали се от тях, да си уреждат заплатите, да променят Изборния кодекс, да блокират държавата и да прекратяват делата на олигарсите. И се хвърлиха да го правят с потресаващо безочие и некадърност. Вместо облекчение и оптимизъм, над политическия живот легна омерзение. Как се стигна дотук?
Политическата надпревара е като пазарната конкуренция – или е свободна, или е честна, но не и двете едновременно. Ако е свободна, то ще има правото и свободата да избере всякакви средства, включително грозни и нечестни. Ако пък е честна, ще се окаже скована от толкова скрупули, че няма да е свободна. Затова либерализмът в политиката и либертарианството в икономиката са утопия. Конкуренцията не е естествен генератор на справедливост и благоденствие, както сме се залъгвали в едни по-романтични години. Тя винаги започва окриляващо, но след известно време – повече или по-малко – се изражда в своята противоположност. Силните стават все по-силни, винаги печелят в конкурентната надпревара, разрастват се, срастват се едни с други и с властта и предизвикват необходимостта от държавна намеса, от въвеждане на регулации. А регулациите са началото на края на свободната (или честната) конкуренция. Регулираната свобода се превръща в сигурност, при което мнозинството няма нищо против.
Как стигнахме до това скандално 45-о народно събрание? Да започнем от Иван Костов, макар че със същия успех можем да започнем и от комунистическия преврат през 1944, и от Руско-турската война от 1877-78, и от падането на Второто българско царство през 1393, и от Великата схизма през 1054, и от покръстването през 864. Можем, ако щете, да започнем и от Адам и Ева, защото причинно-следствената верига е една. Но нека все пак да започнем от Костов.
Призван (и избран) да осъществи идеалите на демократизацията от 1989, той се компрометира с приватизация, в която поголовно включи всички онези, които логично трябваше да подложи на лустрация. Така се роди олигархично-политическата класа, на която се любуваме днес. По онова време особено активни станаха термините „корупция“, „клиентелизъм“ и „фасадна демокрация“. Възторгът започна да се превръща в разочарование.
Било заради това разочарование, било заради историческата си харизма, било най-сетне заради тщеславния инат на самия Костов, Царят го помете, отнесе го „като дизел цинкова кофа“. И проведе едно от най-успешните управления в новата история, с изключение на две фундаментални грешки: влезе в Тройната коалиция (въпреки че писмено обеща да не го прави) и не излезе от нея „когато му дойдѐ времето“.
Затова на свой ред Бойко Борисов помете Царя, отнесе го „като вятър да не казвам какъв вестник през храсти“. Борисов се появи като извънсистемен персонаж, който щеше вкара статуквото в затвора, но бързо се превърна от отмъстител в строител на магистрали, самият той стана статукво и то за нечувано дълъг период. Винаги съм казвал, че Бойко Борисов ще влезе в учебниците по история, просто трябва да мине още малко време.
И ето че статуквото „Борисов“ на свой ред започна да се изхабява, да чувства умора, а всички, които отдавна или никога не са били статукво, се изнервиха. Надигна се историческа вълна от къде спонтанни, къде режисирани протести по най-различни теми, но обединени от кредото, че преялите управници най-сетне трябва да станат от трапезата на властта.
От своя страна обикновените, но иначе недостижими в самомнението си граждани, въоръжени с безплатен и лесен достъп до социалните мрежи, показаха и те уродливо, бесновато лице. Толкова гняв, толкова омраза, толкова презрение и жажда за разрушение преминаха границите на всяка човекоподобност.
И ето ни тук – пред и вътре в това скандално 45-о народно събрание. Скандално, но не учудващо, защото пътят до него е ледено логичен – път на обратна ценностна селекция. Посредствеността (хайде да не употребяваме по-тежки слова) окончателно се е утвърдила като елит и е развила съответното самочувствие, без да забравя пролетарските си (преди всичко в духовно измерение) инстинкти. Искат да изглеждат като господари, но отдалеч си личи, че не са даже и слуги, а само неодушевени марионетки. От своя страна сенчестите им господари също са нечии марионетки, на други, още по-големи марионетки и така до самото дъно на този куклен театър. В тази игра никой не е господар на себе си. И Сорос, дето не излиза от устата на клюкарите, и той не е. И Путин не е, и Ционските мъдреци – също. Всеки си има своя господар, всеки си има своя бяс, всеки е нечия марионетка и някой си играе със свободната му воля. Бесовете, които в крайна сметка дърпат конците на човешките марионетки, също си имат господар да дърпа техните, но това е тема на съвсем друг разговор.
Виждаме какво се случва, но не знаем защо се случва. Никой не ни казва. Знаем само, че това, което се говори, не е онова, за което иде реч. Затова, тъй като не знаем нищо за истинската същност на политическите процеси, имаме два пътя пред себе си – или нагазваме в конспиративните теории с риск да станем за резил, или говорим единствено за това, което виждаме, примирявайки се, че и то само по себе си е достатъчно колоритно и поучително. Но предлагам да не правим нито едно от двете, защото мнозина вече се упражняват на това поприще и то твърде удовлетворително. Нека се опитаме да погледнем хората отвъд муцуните на бесовете. Да видиш човек, без струпеите сквернота върху него, е зрелище, което си заслужава и при това никак не е невъзможно. Защото много често това, което виждаме от човека, далеч не е неговата скрита същност, а някакво временно увредено състояние. Такова схващане трябва да стои в основата на всяка антропология и тогава ще бъдем много по-близо до истината и ще умеем да я познаваме. Макар в „Бесове“ Достоевски да казва, че истинската правда винаги е неправдоподобна.
Страстите, включително и политическите, не са природа на човека, не са негова същност, а само временно състояние, което отминава. Жалко, че десетки хиляди от нас пропуснаха тези тъй подходящи дни преди Великден да изгонят от себе си бесовете, да ги натирят в стадо свине и да ги удавят в Генисаретското езеро. Жалко, че май нямат намерение да го направят и в дните след Великден. Това твърдоглавие със сигурност ще донесе масови беди, но пък в персоналната съдба на всеки човек по време на масови беди най-ясно се вижда съвършенството на божествената справедливост. Освен това мисля, че Картаген – този Пандемониум и столица на бесовете – трябва да бъде разрушен.
За News.bg
В отговор на #3245875
В отговор на #3245863