Добросъседските отношения да бъдат критерий за членството на Северна Македония в Европейския съюз, да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония, а не краткото Северна Македония и формулировката за езика да бъде "официалния език" на страната-кандидат, а не "македонския език". Това са трите основни искания, които България настоява да бъдат отразени в преговорната рамка за Северна Македония, съобщиха дипломатически източници за Меdiapool. 

Kъм момента България не може да одобри преговорната рамка на Скопие, а до заседанието на Съвета "Общи въпроси" през ноември, когато темата ще бъде обсъдена, остава много малко време.

В петък заседанието бе отложено с една седмица – за 17 ноември, тъй като германският министър по европейските въпроси Михаел Рот се е самоизолирал. Той е бил контактен със заразения с коронавирус български зам.-министър на външните работи Петко Дойков.

Българските съображения са били представени и от постоянния ни представител към ЕС Димитър Цанчев пред Комитета на постоянните представители в ЕС (КОРЕПЕР 2) в края на миналия месец, но не са отчетени.

Скопие пък на практика блокира преговорите и става все по-вероятно България да спре югозападната си съседка към Европейския съюз.

Цанчев е отбелязал това пред колегите си. По думите му такава впечатляваща солидарност на ЕК със страна кандидат е без прецедент и ѝ прави лоша услуга.

"Този подход на ЕК и нереалистично позитивните оценки, които нейните експерти дават на добросъседските отношения, само подчертават основателността на нашето искане да има отделна преговорна глава, така щото държавите членки да имат своя глас в изготвянето на тези оценки, предвид необективността на Комисията", посочва Цанчев в изказването си, с което Mediapool се запозна от информирани източници.

Липсват "надеждни гаранции"

Той изтъква пред дипломатите в Брюксел, че в преговорната рамка няма "надеждни гаранции", че Скопие ще изостави антибългарската основа на своята национална доктрина. 

"Ние имаме голям проблем. Той е много сериозен. Това не е някакъв банален спор за история, който да може да бъде оставен на историците", посочва Димитър Цанчев.

Той припомня, че Скопие фалшифицира историята за сметка на съседните държави, които попадат в географската област Македония, за да аргументира новосъздаваната идентичност и претенциите към съседните държави. 

Според София провъзгласяването на един от местните български говори за "македонски" език е съществен инструмент в тази политика. 

Какво иска България?

След като обяснява българските съображения, Цанчев представя и аргументира и изискванията ни за преговорната рамка. 

На първо място София настоява да се обособи отделна глава 35, като се използва прецедентът с преговорната рамка за Сърбия, и по време на целия преговорен процес да се следят добросъседските отношения като хоризонтален критерий за членство. 

По думите на българския посланик това се налага, тъй като Скопие има практиката да не изпълнява двустранните договорености, след като постигне целите си. 

Цанчев припомня, че Северна Македония постепенно е спряла да изпълнява декларацията на двамата премиери от 1999 година, а при правителството на Никола Груевски директно е поставила под въпрос задължителния ѝ характер.

Това се е повторило и при Договора за добросъседство от 2017 година. 

"След подписването на Преспанския договор и след приетите през юни 2018 година, в рамките на българското ротационно председателство на Съвета на ЕС,  заключения на Съвет Общи въпроси (СОВ), отварящи пътя на Република Северна Македония към членство в ЕС, прилагането на Договора за добросъседство постепенно започна да отслабва", казва Цанчев.

Преди година Скопие оттегли и своите участници от съвместната комисия по исторически въпроси, чието създаване бе една от важните клаузи на договора от 2017 г.

Освен това България настоява в преговорната рамка да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония.

Скопие си е избрало краткото име Северна Македония и настоява в международните отношения да се използва изключително то. Само че това кратко име е и название на едноименния географски регион, в който попадат и части от територията на България. 

България настоява Скопие да заяви ясно пред ООН, че краткото име на страната реферира само към държавно-политическия субект Република Северна Македония, а не към едноименната географска област. 

Повече от година и половина обаче Скопие избягва да направи това. До момента това е направено само при затворени врата в НАТО. 

Засега Скопие умува дали не може да направи такова изявление само по отношение на ЕС, но не и в ООН.

Езикът 

България настоява в преговорната рамка да се използва вече употребеният в рамката за Черна Гора израз "официалния език" на страната-кандидат. Така ще бъдат отчетени международноправните ангажименти, които България и Република Северна Македония са поели в договора от 2017 г., в който се говори за "официалните езици" на двете държави. 

"Използването на израза "македонски език" за нас е неприемливо доколкото, създаването на този език на базата на един от българските говори е един от основните инструменти за обръщането на българите от Вардарска Македония в македонци", обяснил Цанчев.

"Безпрецедентна солидарност със страна кандидат"

Посланик Цанчев е повдигнал въпроса, че службите на ЕК са направили проучвания за международното признаване на македонския език и са достигнали до откритието, че той бил споменат на една неформална конференция под егидата на ООН за географските означения от 1977 г., която няма правнообвързващ характер. 

"Аз се надявам, че служителите на ЕК са забелязали при тези свои проучвания, че това е вероятно единственият в историята на лингвистиката случай, когато е известна точната рождена дата на един език – деня, в който един български говор е бил провъзгласен с правителствен декрет за "македонски" език", посочил българският дипломат.

Той е попитал колегите си дали са правени от ЕК подобни лингвистични проучвания при присъединяването на Австрия към ЕС, във връзка с възможното съществуване на австрийски език, отделен от немския. А и дали Комисията предвижда да направи подобни проучвания относно възможното съществуване на валонски език, различен от френския и фламандски език, различен от нидерландския. 

Освен това е припомнил, че в Република Северна Македония има и втори официален език  – албанския, на който се превежда цялото вътрешно законодателство. В рамката езикът на страната-кандидат се споменава във връзка с задължението ѝ да превежда на него европейското законодателство, така щото то да бъде достъпно за нейните граждани. 

"Ние искаме ли албанците в Република Северна Македония да имат достъп на родния си език, също официален за страната, да имат достъп до това законодателство или смятаме, че това задължение на страната-кандидат важи само по отношение на нейното славяноезично население?", попитал той.

Въодушевени от нашепванията …

Цанчев е отбелязал, че Скопие последователно отказва да се ангажира с каквито и да е усилия по двустранна линия, насочени към търсене на решение на откритите проблеми. 

"Очевидно въодушевено от нашепванията в ухото, които получава отвън, то е убедено, че няма нужда да прави това, защото България ще бъде притисната и ще клекне. Само че, България няма да клекне. Скопие се оттегли от двустранната комисия по исторически въпроси под претекст идването на власт на техническо правителство. В същото време техническият външен министър Никола Димитров, без да се бои от коронавируса, обикаляше европейските столици, за да се оплаква от лошите българи", обяснил Цанчев.

По думите му нито едно от тези твърдения не е вярно.

България не отрича правото на гражданите на РСМ да се самоидентифицират така, както желаят. Не отрича и правото им да ползват официалния си език. 

Българското изискване е да се признаят обективните факти, свързани с общата история и с процесите довели до възникването на тази нова идентичност и създаването на този език на българска основа. 

"Ние не можем да допуснем да се фалшифицира българската история, да се изкривява родовата история на всички онези 2 милиона българи с произход от географската област Македония, само защото някой е решил за създава нова нация. Има открит двустранен въпрос, първо трябва той да бъде решен и едва тогава България ще може да даде съгласието си за свикването на първата междуправителствена конференция", посочил Цанчев.